Как Леонардо Писано (Фибоначи) създаде най-голямата загадка в света чрез златното число
Математиката е просвета, която може да разкрие всички секрети на вселената, само че с една дребна детайлност – колкото повече схваща един човек за вселената, толкоз повече се отдалечава от действителността. Легендите за лудите учени са доста повече, в сравнение с можем даже да подозираме. Откъде стартира тази фикс идея? Айнщайн? Нютон?
Математическите решения за света стартират някъде през средновековието с един човек, изпитващ голяма фикс идея към зайците. Началото числената поредност, която може да се приложи на всички места в природата. През 1202 година италианският математик Леонардо Писано (известен на света като Фибоначи или в дословен превод „ Син на Боначи “), задава един доста сериозен въпрос:
„ Ако имаме най-хубавите условия, какъв брой двойки зайци могат да се възпроизведат от мъжко и женско зайче в границите на една година? “
Леонардо знаел доста добре, че женската постоянно ражда по една двойка – мъжко и женско зайче. Следователно в случай че имаме две новородени зайчета и ги сложим в отворена съвършена среда, можем да стартираме своите калкулации. В рамките на един месец, животинките няма да доближат полова зрялост, само че по-късно могат да стартират своята популация и да запълнят пространството, да го назовем условно двор.
Предвид това, в първият месец имаме единствено една двойка. В края на втория месец женската ще роди още една двойка, затова имаме още една нова двойка. До тук имаме два месеца с 1 по една нова двойка всеки месец. Интересното обаче се случва в третия месец, когато новородената двойка ще доближи полова зрялост и надлежно имаме две нови двойки, тъй като и истинските жители ще се репродуцират още веднъж.
В четвъртия месец ще имаме 3 нови двойки и по този начин нататък. Редът на нареждане наподобява по този начин: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и продължава до безконечност, в случай че оставим зайците по-дълго от една година. И всяко число е равно на сбора от предходните две. Математикът назовава последователността „ Числата на Фибоначи “ или „ Последователността на Фибоначи “. Съотношението сред числата е 1,618034 и остава в историята като по този начин нареченото златно сечение или златно число. Следващият по-голям въпрос е: по какъв начин размножаването на зайци може да се обвърже с отговорите на вселената и за какво този човек си е губил толкоз времето?
Отговорът е елементарен, златното сечение се среща извънредно постоянно в природата и нещо още по-забавно е, че до този миг няма академик, който да изясни за какво става по този начин. В продължение на епохи никой не може да каже по какъв начин цифрата 1,618034 участва на всички места към нас. Тук обаче има един необикновен проблем, числата на италианския математик не могат да се разпознаят толкоз елементарно, колкото бихме поискали. Причината е, че всяко растение и животно има друго цифрово изражение.
Математиката може да даде доста отговори, само че единствено в случай че използваме верните теории и цифри. Това, че избрана поредност би могла да се открие в даден обект, не значи, че съществува някаква корелация. Можем да открием някои забавни конспирации към нумероложките суеверия, които настояват, че известните хора умират на група от най-малко трима в година. За това изказване няма никакво доказателство и може да се счита като чиста форма на случайност, освен това без особена математическа стойност.
От друга страна, числата на Фибоначи се срещат задоволително постоянно в избрани модели. Добро начало е методът, по който едно растение стартира да се развива. Семена, шишарки, плодове и зеленчуци, всички те стартират да се развиват по един и същи метод. Ако загледаме центъра на най-обикновен слънчоглед, можем да видим нещо, което наподобява на спираловидни шарки, извиващи се наляво и надясно. Ако преброим тези спирали, общата сума ще бъде число на Фибоначи.
Същото може да се следи и върху шишарките, ананасите, карфиола и постоянно следва точно последователността на италианския математик. Някои растения следват тази поредност по време на напредък. Един дънер на дърво може да пораства, до момента в който не създаде клон, а от него може да произлезе втора точка на напредък. След това главният дънер продължава да създава различен клон, до момента в който не получим три точки на напредък.
Основният дънер продължава работа, само че към този момент и първият клон може да стартира своето развиване и по този начин общата сума става пет. Дърветата или огромна част от тях, следват доста прецизно математическия модел. Някои по-сериозни запалянковци обръщат голямо внимание на венчелистчетата на цвете и с изненада откриват, че общият брой по тях е число на Фибоначи, което може да ни подсказва до някаква степен за какво четирилистните детелини са такава необичайност и се считат постоянно за отклоняване в математиката, което носи толкоз доста шанс.
Можем да стигнем и още по-далече с образците. В един кошер ще открием кралица, няколко търтея и работнички. Всички женски в кошера имат двама родителя – търтей и кралица. Търтеите обаче нямат родител, те се раждат от неоплодените яйца. Всеки търтей тогава може да има един родител с двама прародителя, последвани от три пра-прародителя и по този начин нататък. Може би най-хубавият образец може да се забележи при индивида.
Нека обърнем внимание на човешкото тяло. Често разполагаме с единица, двойки, тройки и петици. Един нос. две очи, всеки крак се разделя на три елементи и приключва постоянно с пет пръста. По пропорции тялото може да се раздели на златното сечение, а нещо още по-забавно е, че даже ДНК молекулите го следват. И с цел да може мистерията към това проучване да продължава с епохи, учените доближават до заключението, че не всяко проявяване има научно доказателство и може да се счита единствено за съвпадане.
Най-често обаче се вижда по време на напредък и може да се следи най-ефективно. Не би трябвало да забравяме, че фотографите също го употребяват при друго композиране на фотоси. По една или друга причина можем да видим, че човешкото око реагира доста по-добре и би останало по-дълго върху една фотография. Разбира се, потреблението на злачното сечение във фотографията изисква малко повече опит и внимание в детайлите, само че в същото време се счита за надалеч по-ефективно по отношение на правилото на третините.
Заглавна фотография: By RDBury – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15045063
