НСИ: Масово българските двойки мечтаят за две деца
Масово българските двойки мечтаят за две деца. Това е главният извод от изследване на Национален статистически институт, направено по време на преброяването.
През 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75.3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората, съобщи през днешния ден.бг.
Промяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, регистрира Национален статистически институт.
Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта на лицата не оказва значително въздействие при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи.
Докато измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).
Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Анализът на данните демонстрира, че няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно – надлежно 12.2% от мъжете и 11.7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят към момента (8.6%), до момента в който за дамите този дял е 7.0%.
В взаимозависимост от възрастта на лицата обаче се следят известни разлики в репродуктивните настройки. Желаещите да имат две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 години и 64.3% измежду лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 – 29 години по-нисък е и делът на тези с репродуктивни настройки за едно дете (10.6%), като с повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 – 44 години и 13.5% измежду най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), до момента в който измежду лицата на възраст 30 – 44 години този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите. Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите.
Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове – 12.0%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).
Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
През 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75.3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората, съобщи през днешния ден.бг.
Промяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, регистрира Национален статистически институт.
Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%), до момента в който измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта на лицата не оказва значително въздействие при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишна възраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.
По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи.
Докато измежду високообразованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и 1.8% от лицата с висше обучение.
Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).
Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.
Анализът на данните демонстрира, че няма основни разлики в репродуктивните настройки по пол. Две деца желаят (или са желаели) да имат 61.6% от мъжете и 62.2% от дамите, а едно – надлежно 12.2% от мъжете и 11.7% от дамите. По-голяма е разликата във връзка с желанията за три деца, изразени от 13.8% от мъжете и 16.3% от дамите. Мъжете по-често не могат да отговорят към момента (8.6%), до момента в който за дамите този дял е 7.0%.
В взаимозависимост от възрастта на лицата обаче се следят известни разлики в репродуктивните настройки. Желаещите да имат две деца са минимум измежду най-младите (57.3%), до момента в който измежду останалите две групи този дял е 62.5% за 30 – 44 години и 64.3% измежду лицата на 45 и повече години. Сред лицата на възраст 15 – 29 години по-нисък е и делът на тези с репродуктивни настройки за едно дете (10.6%), като с повишаването на възрастта делът се трансформира на 11.6% в групата 30 – 44 години и 13.5% измежду най-възрастните. Значително по-малка част от младите желаят да имат три деца (12.7%), до момента в който измежду лицата на възраст 30 – 44 години този дял е 16.8%.
Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите. Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години.
Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите.
Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него (32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове – 12.0%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%).
Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от дами (11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ