Масивните звезди умират с гръм и трясък. Смъртта им е

Масивните звезди умират с гръм и тропот. Смъртта им е зрелищно събитие, което озарява галактическото пространство. Междувременно ядрото, което остава след свръхновата, може да рухне и да образува неутронна звезда или черна дупка.

Ако звездата избухне по характерен метод, нейното ядро може да се изстреля в пространството с невероятна скорост и даже да напусне рамките на личната си вселена.

Астрономи съумяха да измерят скоростта точно на сходен обект с помощта на данни от рентгеновата обсерватория „ Чандра “. В случая става дума за тип пулсираща неутронна звезда, известна като пулсар. И тя се движи с впечатляващата скорост от 612 км/с.

Това е един от най-бързите обекти от този вид, които човечеството в миналото е засичало. (Най-бързата звезда в Млечния път, която ни е известна, не е останка от свръхнова, изхвърлена от детонация, а звезда, намираща се в орбитата към Стрелец А* - свръхмасивната черна дупка в галактическия център. Тя се движи с 24 000 км/с в  най-бързата си точка в орбитата.)

„ Видяхме директно придвижването на пулсара в рентгеновия набор – нещо, което може да се случи само с помощта на острото зрение на „ Чандра “ ”, – споделя астрофизикът Кси Лонг от центъра за астрофизика „ Харвард-Смитсониън “.

Учените правят своите открития, до момента в който следят G292.0+1.8 - сияеща останка от свръхнова, намираща се на 20 000 светлинни години от нас. Предишни наблюдения демонстрират, че в границите на нея се намира ускоряващ пулсар. Лонг и сътрудниците му вземат решение да изучат обекта, като проследят придвижването му в противоположен ход до началната точка, и да ревизират дали той не може да хвърли повече светлина върху историята на свръхновата.

„ Познати са ни напълно дребен брой свръхнови, които вървят в комплект с надеждни исторически данни – споделя астрофизикът Даниел Патнауд от центъра за астрофизика „ Харвард-Смитсониън “. – Ето за какво взехме решение да проверим дали G292.0+1.8 не може да се включи към тази група. “

Учените учат фотоси на останката от свръхнова, снимани през 2006 година и 2016 година и употребяват данни на „ Гая “ за настоящото ѝ разположение в Млечния път. Впоследствие съпоставят разликите в позицията на пулсара. Тези съпоставения разкриват нещо извънредно забавно – мъртвата звезда, наподобява, се движи с 30 % по-бързо от първичните калкулации.

Това значи, че е минала дистанцията от центъра за доста по-кратък интервал от време. Т.е. че самата свръхнова е избухнала доста по-скоро. Според предходни калкулации детонацията е настъпила преди към 3000 години. Сега новите данни демонстрират, че евентуално е преди към 2000.

Ревизираната скорост на пулсара разрешава на учените да извърши нов и подробен разбор на метода, по който мъртвата звезда евентуално е била изхвърлена от центъра на свръхновата. Те доближават до два евентуални сюжета, характеризиращи се със подобен механизъм.

В първия сюжет обикновените частици неутрино са изхвърлени от свръхновата асиметрично. В другия – останките от детонацията са изхвърлени асиметрично. Тъй като обаче неутриновата сила би трябвало да бъде извънредно огромна, най-вероятното пояснение е второто.

На процедура една асиметрична детонация може да „ изрита “ рухналото ядро на мъртвата звезда в галактическото пространство с извънредно висока скорост. В този съответен случай звездата пътува със скорост, която е по-висока от тази на Млечния път по отношение на Вселената - 552 км/с. Т.е. на някакъв стадий тя даже може да излезе отвън рамките на галактиката, въпреки че ще мине много време, преди този момент да се случи.

Всъщност действителната скорост на обекта евентуално е по-висока даже и от 612 км/с, защото той пътува напълно леко по линията на нашата видимост. „ Пулсарът е към 200 млн. пъти по-енергиен от придвижването на Земята към Слънцето- споделя астрофизикът Пол Плучински от центъра за астрофизика „ Харвард-Смитсониън “. – Той, наподобява, е получил мощен ритник просто тъй като свръхновата е била асиметрична. “

Екипът показа откритията си по време на 240-тата среща на Американското астрономическо общество. Техният теоретичен труд е признат за обява в The Astrophysical Journal и наличен в arXiv.

Източник: Science Alert