Вратарят на Локо Сф: Петър Колев е причината още да съм във футбола
Мартин Величков е в клуба единствено от два месеца, само че към този момент е главен избор под рамката, като до седмия кръг той и Димитър Евтимов са вратарите с най-вече сухи мрежи – по 4.
На 2 септември Локо София чества 96 години от основаването си. По този мотив „ Тема Спорт “ отиде до стадиона в северната част на столицата и си поговори с вратаря на отбора – Мартин Величков (25 г.). Стражът е в клуба единствено от два месеца, само че към този момент е главен избор под рамката, като до седмия кръг той и Димитър Евтимов са вратарите с най-вече сухи мрежи – по 4.
Мартине, към този момент два месеца си в Локо София, по какъв начин се чувстваш в „ Надежда “?
– Благодаря, добре. Много прелестен колектив сме, който подготвя за хубава работа. Всеки оказва помощ на новите в тима, с цел да може да се приспособят по-бързо към ситуацията.
Записахте доста положителни резултати първоначално, ти не позволи гол против Ботев Пд и Лудогорец, само че какво се обърка в последните два мача против Спартак Вн (0:0) и Септември Сф (0:1).
– Според мен подценихме съперниците в тези два дуела. В класирането и двата тима бяха под нас и в някои от играчите сигурно е имало разпределяне. Никога не би трябвало да се подценява противник, тъй като и Спартак, и Септември демонстрираха добър футбол и единият от тях ни победи.
Смяташ ли, че при гола на Никола Фонтен от Септември можеше да се намесиш по-добре?
– Ударът му бе неочакван, само че не бърка този, който не играе, тъй че сигурно можеше да се намеся по-добре. Гледах да покрия и вероятно центриране, само че закон във вратарството е, че би трябвало на първо място да пазиш близкия си ъгъл и вратата.
Как ти се коства работата със Станислав Генчев и Йордан Господинов, разбираш ли се добре с тях?
– С всеки един треньор в кариерата си съм се разбирал и съм нямал никакви проблеми, тук е по същия метод. Радвам се да работя с такива експерти и постоянно можеш да се учиш от всеки. Тук има нови условия, нов метод и способи на работа, тъй че сигурно това е бонус за мен.
Ти и Димитър Евтимов сте вратарите с най-вече сухи мрежи в Първа лига до седмия кръг – по 4, чувстваш ли се като един от водачите на Локомотив от началото на сезона, макар късия престой?
– За мен е егоистично да се мислиш за водач, при изискване че играеш групов спорт. Не обмислям по този метод. Моите разбирания са такива, че всеки един, който е част от клуба, е значим, колкото всички останали, и всеки може да помогне.
Връщам те към детските години, ти си младеж на Славия, а съперничеството сред сегашния ти тим и белите е яростно. Някой от околните ти бил ли е почитател на Славия или записването в тази школа тогава просто е било най-хубавото решение?
– Първо, нито един от роднините ми не е бил състезател, второ – нямаме почитатели на Славия, нито пък аз съм бил. Това е било решение на родителите ми да ме запишат там. Минах през съвсем всички възрасти, а с мъжете започнах да упражнявам, когато навърших 16. Но това към този момент е затворена страница за мен, тъй като минаха много години, нямам никакви сантименти към клуба. Голям % от хората, с които съм работил там, към този момент ги няма. За мен това е нова Славия, като сега нямам допирни точки с никого от клуба.
Докато си още част от Славия, преминаваш в Струмска слава…
– Да, бяха ме преотстъпили тогава, с цел да натрупам опит в мъжкия футбол. След един месец ме върнаха обаче, тъй като тогава се разделиха с Марио Кирев. Започнах да упражнявам с първия тим, когатоп вратари бяха Георги Петков и Антонис Стергиакис.
След това заминаваш за Германия, по какъв начин се случиха нещата там?
– Заминах за Германия на 18 години посредством едни фамилни другари. Те ми помогнаха доста, живеех при тях, до момента в който се устроя в града и в страната. Прекарах съвсем пет години там (б.р. – пази за Пеш Кьолн, Фортуна Кьолн и Рот Вайс Ален). Това е един страховит интервал за мен и в персонален, и в професионален проект. Само позитиви извлякох – нови другари, нов език, нов нрав. Мога да кажа, че престоят ми в Германия беше като една казарма. Живеех в Кьолн и се срещнах с доста българи там. Те доста ми помагаха, постоянно сме били дружно, тъй че в никакъв случай не съм бил самичък.
След Фортуна Кьолн преминаваш в Рот Вайс Ален, там претърпяваш тежки травми и споделяш, че си бил покрай отричане от футбола, само че получаваш позвъняване от Петър Колев, тогава треньор на Спортист Своге. Смяташ ли, че без него, си щял да продължиш с футбола?
– Да, по този начин се стекоха събитията, че се контузих и взех решение да се върна в България. По една или друга причина нещата с няколко родни клуба не се получиха. Може да се каже, че Петър Колев е повода, заради която аз към момента се занимавам с футбол. Аз съм приключил учебното заведение за архитектура в София и имах аварийни проекти в главата, само че очевидно Господ по този начин е решил, за което не скърбя.
Със Спортист Своге съвсем влязохте в Първа лига през юни 2023-а, съжаляваш ли за изпуснатата опция?
– В Своге прекраха страхотни шест месеца. Бяхме събрани доста положителни млади футболисти за равнището на Втора лига. Промоцията за елита беше доста близо, тъй като против Берое изиграхме добър мач. Отмениха ни гол, с който нещата можеха да се трансформират. Натрупаният опит в професионалния футбол бе доста скъп за мен, единствено положителни усеща тая за Спортист.
След това идва стъпката към първия ешелон, преминаваш в Етър, по какъв начин оценяваш твоя интервал на „ Ивайло “?
– Смятам, че се показах добре в първия си сезон в елита. Научих доста във Велико Търново, за което съм признателен най-много на Калоян Чакъров (б.а. – треньор на вратарите), както и на Емануел Луканов и Светослав Петров. Благодаря и на Етър за шанса, който получих, тъй като по това време имаше сериозна конкуренция под рамката.
През лятото на 2024 година идва позвъняване от Александър Томаш и Спартак Варна. Той за повторно се свързва с теб в кариерата ти, би ли разказал повече за първата ви среща?
– Първият път беше в Локомотив Пловдив, тъкмо когато се прибрах от Германия (б.р. – 2022 г.). Тогава се провали трансфер на Динко Хоркаш във Франция. Преди това приказвах с Тодор Кючуков и разбирателството бе, че ще подпиша при трансфер на Хоркаш. След като продажбата се провали, за мен беше значимо да съм в тим, където ще натрупвам опит и ще играя, в сравнение с да се боря за късмет. Тогава Динко пазеше доста мощно.
Каква беше работата с Александър Томаш и Тодор Кючуков макар късото време дружно в Спартак Варна?
– Според мен Томаш е един от доста положителните треньори в България както той, по този начин и екипът му. Тогава Спартак играеше мощен футбол, само че, за жалост, работихме доста малко време дружно. Все отново аз имам директен шеф – треньорът на вратарите. По-скоро мога да приказвам за Тодор Кючуков. Той е един доста добър треньор, с високи условия, както би трябвало да бъде. Научил съм много от тях, както от всеки един експерт в кариерата ми.
В предпоследния ти мач за соколите – против Берое на „ Коритото “ (1:2), ти изведе тима с капитанската лента. Какво бе възприятието?
– Това беше изненадващо за мен, тъй като на анализа преди мача Николай Киров го показа с нас. Радвам се, че е видял моите качества, които са го довели до това решение. За жал загубихме, само че това си остава спомен за цялостен живот. Да изведеш мощен тим с капитанската лента, затова си вършиш работата.
През това лято мина в Локо София, имаше ли други оферти към теб?
– Да, имах, както и от чужбина, само че Локомотив изяви най-голямо предпочитание да ме притегли, за което не скърбя.
Какви са задачите пред тима?
– На първо място, да сме отново на обедния път. Да си върнем самочувствието, което беше преди загубата от Септември. Когато побеждаваш, когато мислиш за идващия мач единствено тогава нещата се получават. Аз мисля, че е значимо да се фокусираш върху това, което ти следва. Накрая класирането се подрежда, когато си си приключил работата мач за мач.
Смяташ ли, че може да успехите Левски в „ Надежда “?
– В момента Левски играе доста мощен футбол, сподели го и на европейската сцена. Няма да бъде елементарен мач. Мисля обаче, че можем да създадем добър резултат против тях.
Започва като полеви състезател, почитател е на Реал Мадрид
Интересна детайлност от кариерата на 25-годишният вратар на Локо София е, че стартира да тренира като полеви футболист. После, на 11-12-годишна възраст застава под рамката в Славия.
„ Като дребен любим ми беше Кристиано Роналдо, както на множеството деца, тъй като тогава той беше в силите си. По света мощните вратари са в обилие, мъчно е да се избере един, само че като дребен доста ми харесваше Икер Касияс. Сега са Нойер, Ян Облак, Тер Щеген, Донарума. Като цяло одобрявам тимовете с обичаи, с огромна фенска маса. Доставя ми приятност да виждам, когато видя цялостните трибуни, почитателите да те поддържат. Харесвам Милан, Ливърпул, Ман Юнайтед, макар неприятните резултати в последно време. Главно виждам Ла Лига и Бундеслига, там поддържам Борусия Дортмунд. Нравят ми се доста тимове по света, само че най-много съчувствува на Реал Мадрид “, разкрива стражът. А на въпрос, който би бил иделният му тим за футбол на дребни малки врати, в случай че е треньор, той споделя: „ На вратата ще сложа Мануел Нойер. В отбрана Серхио Рамос и Паоло Малдини. Халф ще бъде Зинедин Зидан и в нахлуване Кристиано Роналдо и Лионел Меси “.
На 2 септември Локо София чества 96 години от основаването си. По този мотив „ Тема Спорт “ отиде до стадиона в северната част на столицата и си поговори с вратаря на отбора – Мартин Величков (25 г.). Стражът е в клуба единствено от два месеца, само че към този момент е главен избор под рамката, като до седмия кръг той и Димитър Евтимов са вратарите с най-вече сухи мрежи – по 4.
Мартине, към този момент два месеца си в Локо София, по какъв начин се чувстваш в „ Надежда “?
– Благодаря, добре. Много прелестен колектив сме, който подготвя за хубава работа. Всеки оказва помощ на новите в тима, с цел да може да се приспособят по-бързо към ситуацията.
Записахте доста положителни резултати първоначално, ти не позволи гол против Ботев Пд и Лудогорец, само че какво се обърка в последните два мача против Спартак Вн (0:0) и Септември Сф (0:1).
– Според мен подценихме съперниците в тези два дуела. В класирането и двата тима бяха под нас и в някои от играчите сигурно е имало разпределяне. Никога не би трябвало да се подценява противник, тъй като и Спартак, и Септември демонстрираха добър футбол и единият от тях ни победи.
Смяташ ли, че при гола на Никола Фонтен от Септември можеше да се намесиш по-добре?
– Ударът му бе неочакван, само че не бърка този, който не играе, тъй че сигурно можеше да се намеся по-добре. Гледах да покрия и вероятно центриране, само че закон във вратарството е, че би трябвало на първо място да пазиш близкия си ъгъл и вратата.
Как ти се коства работата със Станислав Генчев и Йордан Господинов, разбираш ли се добре с тях?
– С всеки един треньор в кариерата си съм се разбирал и съм нямал никакви проблеми, тук е по същия метод. Радвам се да работя с такива експерти и постоянно можеш да се учиш от всеки. Тук има нови условия, нов метод и способи на работа, тъй че сигурно това е бонус за мен.
Ти и Димитър Евтимов сте вратарите с най-вече сухи мрежи в Първа лига до седмия кръг – по 4, чувстваш ли се като един от водачите на Локомотив от началото на сезона, макар късия престой?
– За мен е егоистично да се мислиш за водач, при изискване че играеш групов спорт. Не обмислям по този метод. Моите разбирания са такива, че всеки един, който е част от клуба, е значим, колкото всички останали, и всеки може да помогне.
Връщам те към детските години, ти си младеж на Славия, а съперничеството сред сегашния ти тим и белите е яростно. Някой от околните ти бил ли е почитател на Славия или записването в тази школа тогава просто е било най-хубавото решение?
– Първо, нито един от роднините ми не е бил състезател, второ – нямаме почитатели на Славия, нито пък аз съм бил. Това е било решение на родителите ми да ме запишат там. Минах през съвсем всички възрасти, а с мъжете започнах да упражнявам, когато навърших 16. Но това към този момент е затворена страница за мен, тъй като минаха много години, нямам никакви сантименти към клуба. Голям % от хората, с които съм работил там, към този момент ги няма. За мен това е нова Славия, като сега нямам допирни точки с никого от клуба.
Докато си още част от Славия, преминаваш в Струмска слава…
– Да, бяха ме преотстъпили тогава, с цел да натрупам опит в мъжкия футбол. След един месец ме върнаха обаче, тъй като тогава се разделиха с Марио Кирев. Започнах да упражнявам с първия тим, когатоп вратари бяха Георги Петков и Антонис Стергиакис.
След това заминаваш за Германия, по какъв начин се случиха нещата там?
– Заминах за Германия на 18 години посредством едни фамилни другари. Те ми помогнаха доста, живеех при тях, до момента в който се устроя в града и в страната. Прекарах съвсем пет години там (б.р. – пази за Пеш Кьолн, Фортуна Кьолн и Рот Вайс Ален). Това е един страховит интервал за мен и в персонален, и в професионален проект. Само позитиви извлякох – нови другари, нов език, нов нрав. Мога да кажа, че престоят ми в Германия беше като една казарма. Живеех в Кьолн и се срещнах с доста българи там. Те доста ми помагаха, постоянно сме били дружно, тъй че в никакъв случай не съм бил самичък.
След Фортуна Кьолн преминаваш в Рот Вайс Ален, там претърпяваш тежки травми и споделяш, че си бил покрай отричане от футбола, само че получаваш позвъняване от Петър Колев, тогава треньор на Спортист Своге. Смяташ ли, че без него, си щял да продължиш с футбола?
– Да, по този начин се стекоха събитията, че се контузих и взех решение да се върна в България. По една или друга причина нещата с няколко родни клуба не се получиха. Може да се каже, че Петър Колев е повода, заради която аз към момента се занимавам с футбол. Аз съм приключил учебното заведение за архитектура в София и имах аварийни проекти в главата, само че очевидно Господ по този начин е решил, за което не скърбя.
Със Спортист Своге съвсем влязохте в Първа лига през юни 2023-а, съжаляваш ли за изпуснатата опция?
– В Своге прекраха страхотни шест месеца. Бяхме събрани доста положителни млади футболисти за равнището на Втора лига. Промоцията за елита беше доста близо, тъй като против Берое изиграхме добър мач. Отмениха ни гол, с който нещата можеха да се трансформират. Натрупаният опит в професионалния футбол бе доста скъп за мен, единствено положителни усеща тая за Спортист.
След това идва стъпката към първия ешелон, преминаваш в Етър, по какъв начин оценяваш твоя интервал на „ Ивайло “?
– Смятам, че се показах добре в първия си сезон в елита. Научих доста във Велико Търново, за което съм признателен най-много на Калоян Чакъров (б.а. – треньор на вратарите), както и на Емануел Луканов и Светослав Петров. Благодаря и на Етър за шанса, който получих, тъй като по това време имаше сериозна конкуренция под рамката.
През лятото на 2024 година идва позвъняване от Александър Томаш и Спартак Варна. Той за повторно се свързва с теб в кариерата ти, би ли разказал повече за първата ви среща?
– Първият път беше в Локомотив Пловдив, тъкмо когато се прибрах от Германия (б.р. – 2022 г.). Тогава се провали трансфер на Динко Хоркаш във Франция. Преди това приказвах с Тодор Кючуков и разбирателството бе, че ще подпиша при трансфер на Хоркаш. След като продажбата се провали, за мен беше значимо да съм в тим, където ще натрупвам опит и ще играя, в сравнение с да се боря за късмет. Тогава Динко пазеше доста мощно.
Каква беше работата с Александър Томаш и Тодор Кючуков макар късото време дружно в Спартак Варна?
– Според мен Томаш е един от доста положителните треньори в България както той, по този начин и екипът му. Тогава Спартак играеше мощен футбол, само че, за жалост, работихме доста малко време дружно. Все отново аз имам директен шеф – треньорът на вратарите. По-скоро мога да приказвам за Тодор Кючуков. Той е един доста добър треньор, с високи условия, както би трябвало да бъде. Научил съм много от тях, както от всеки един експерт в кариерата ми.
В предпоследния ти мач за соколите – против Берое на „ Коритото “ (1:2), ти изведе тима с капитанската лента. Какво бе възприятието?
– Това беше изненадващо за мен, тъй като на анализа преди мача Николай Киров го показа с нас. Радвам се, че е видял моите качества, които са го довели до това решение. За жал загубихме, само че това си остава спомен за цялостен живот. Да изведеш мощен тим с капитанската лента, затова си вършиш работата.
През това лято мина в Локо София, имаше ли други оферти към теб?
– Да, имах, както и от чужбина, само че Локомотив изяви най-голямо предпочитание да ме притегли, за което не скърбя.
Какви са задачите пред тима?
– На първо място, да сме отново на обедния път. Да си върнем самочувствието, което беше преди загубата от Септември. Когато побеждаваш, когато мислиш за идващия мач единствено тогава нещата се получават. Аз мисля, че е значимо да се фокусираш върху това, което ти следва. Накрая класирането се подрежда, когато си си приключил работата мач за мач.
Смяташ ли, че може да успехите Левски в „ Надежда “?
– В момента Левски играе доста мощен футбол, сподели го и на европейската сцена. Няма да бъде елементарен мач. Мисля обаче, че можем да създадем добър резултат против тях.
Започва като полеви състезател, почитател е на Реал Мадрид
Интересна детайлност от кариерата на 25-годишният вратар на Локо София е, че стартира да тренира като полеви футболист. После, на 11-12-годишна възраст застава под рамката в Славия.
„ Като дребен любим ми беше Кристиано Роналдо, както на множеството деца, тъй като тогава той беше в силите си. По света мощните вратари са в обилие, мъчно е да се избере един, само че като дребен доста ми харесваше Икер Касияс. Сега са Нойер, Ян Облак, Тер Щеген, Донарума. Като цяло одобрявам тимовете с обичаи, с огромна фенска маса. Доставя ми приятност да виждам, когато видя цялостните трибуни, почитателите да те поддържат. Харесвам Милан, Ливърпул, Ман Юнайтед, макар неприятните резултати в последно време. Главно виждам Ла Лига и Бундеслига, там поддържам Борусия Дортмунд. Нравят ми се доста тимове по света, само че най-много съчувствува на Реал Мадрид “, разкрива стражът. А на въпрос, който би бил иделният му тим за футбол на дребни малки врати, в случай че е треньор, той споделя: „ На вратата ще сложа Мануел Нойер. В отбрана Серхио Рамос и Паоло Малдини. Халф ще бъде Зинедин Зидан и в нахлуване Кристиано Роналдо и Лионел Меси “.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ