Мартин Лутер - пожарникарят, който не можа да загаси собствения си огън
Мартин Лутер
теолог (1483 - 1546)
Произход: Айслебен, Германия (тогава - Свещената римска империя)
Образование: латинско учебно заведение, теология и философия в Ерфуртския университет
Известен: със своите „ 95 тезиса “ поставя началото на протестантската Реформация, превежда Библията на говоримия немски
Признание: огромен църковен модернизатор
„ Да ” – това е последната дума на църковния модернизатор Мартин Лутер , когато през 1546 година умира от сърдечен удар. Той е на 62, хората му го питат: „ Преподобни отче, подготвен ли си да умреш с религия в твоя Господ Исус Христос и учението, което си основал в негово име? ” Следва – „ Да ”.
През 1493 година в Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. То идва на света с името си и оставя името си вечно в света.
Лутер учи право в университета в Ерфурт, разказан от него като „ бирария и бардак ”. Взима магистърска степен, само че зарязва правото поради теология и философия, които също не го задоволяват поради убеждението, че не можеш да познаеш Бог посредством разсъдъка. На 2 юли 1505 година до краката му пада гръмотевица, той претърпява стрес и отива в августински манастир, само че там усеща, че колкото по-стриктно съблюдава отговорностите, толкоз повече губи връзка с Христос.
Ръкоположен и изпратен да преподава теология във Витенберг, Лутер не просто гради академична кариера, а прекроява живота на Европа. За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517 година, когато, съгласно легендата, той окачва на портата на Дворцовата черква във Витенберг свитък с 95 тезиса срещу индулгенциите, концепцията на Рим за спасението, някои каузи на свещениците и папата, настройката към благосъстояние и претрупаност на църквата.
Е, жестът с окачения на вратата лист е градска легенда. Просто Лутер праща в Рим тезисите, само че не с цел да разрушава църквата, а с цел да я реформира. Не става по този начин. Приятели развъждат тезисите и ги пращат на другари из Европа - пламва огън, който в никакъв случай не угасва, макар че на моменти пожарникар е самият подпалвач, Мартин Лутер.
Отначало огънят единствено набира сили, само че след две години, по време на дебат, Лутер отхвърля законността на църковните събори и папската власт с концепцията, че Светото Писание има директно деяние, единствено то дава отговор на зародилите въпроси за вярата и в него Църквата не е упомената.
Тогава папа Лъв Х издава була и го отлъчва. Това не разколебава Лутер и почитателите му, в противен случай, наподобяват още по-убедени в правотата си, дейни в проповядването и въздействието им се ускорява.
През 1521 година той е свикан във Вормс на събор за разискване на тезите му. Всички знаят, че концепцията е да бъде измъкнат от Витенберг, задържан и съден като разколник. В някои немски страни обаче въздействието му е мощно, тъй като концепциите му са в звук с ползите на владетелите.
Така че Фридрих ІІІ от Саксония му подсигурява протекция, Лутер идва на събора, води дебат, само че вижда, че няма смисъл и си потегля. Част от хората на Фридрих ІІІ, облечени като разбойници, атакуват наужким другите негови хора от конвоя и „ отвличат “ Лутер, преди да го отвлекат папските хора, поставили засада малко по-нататък. Настаняват го в замъка Вартбург за размишления и писане. Там той развива смущаващата концепция, че греховете не се простят от положителните каузи, а единствено от вярата, и написа на Меланхтон:
„ Бъди виновник, дано греховете ти са мощни – само че дано вярата ти в Христос бъде още по-силна и хвалбата с Христос, който победи прегрешението, гибелта и света. Ние ще правим грехове, до момента в който сме тук, тъй като този свят не е място, където правораздаването обитава ”.
И Лутер в действителност не заобикаля прегрешението. През 1523 година да вземем за пример оказва помощ 12 монахини да избягат от манастир. Повлияни от концепцията му, че служенето на Бог не изисква обет за безбрачие, което пък е развиване на концепцията за директната връзка сред индивида и Бога, монахините желаят да отхвърлят оковите на несексуалното си иго. Сред тях Лутер среща Катерина декор Бора. Те имат шест деца и въпреки да живеят оскъдно, Лутер написа:
„ Моята Катерина се грижи за мен и ми доставя такива удоволствия, че аз не бих заменил бедността си за благосъстоянията на Крез ”.
Междувременно се развиват бурни църковни и обществени процеси, подтиквани, само че и надалеч надхвърлящи, неговите новаторски хрумвания.
„ Знаете ли какво мисли Дяволът, като гледа по какъв начин хората употребяват принуждение, с цел да проповядват Евангелието? ”, пита Лутер във връзка безчинствата на анабаптисти в скъпия му Витенберг.
Скоро в Германия има селски протести, стартира Тридесетгодишната война, а Лутер написа:
„ Нашите селяни желаят да създадат непознатите благосъстояния общи, като запазят своите единствено за себе си ”.
Това да ви припомня нещо?
Не на всички места обаче плодовете на Реформацията са горчиви, в противен случай, протестантските общества се развиват бурно и са в основата на научната и промишлена гражданска война. В Германия Лутер, въпреки в несъгласие с една от главните си хрумвания – за директната връзка сред индивида и Бога, въпреки всичко гради черква. Да, тя е демократична, няма централна власт, а, както в ранното християнство, залага на дребната общественост. И въпреки всичко – черква.
Но пък за нея превежда Библията на немски, написа инструкции за службите, които да притеглят млади и остарели, както и прелестни псалми.
Няколко години преди да почине, Лутер изпада в мощен антисемитизъм. Някои и до момента го оправдават, че е срещу евреите единствено в теологически проект, само че надали апелите те да бъдат избити, а имуществото им конфискувано, са религиозни причини. Смята се, че тъкмо тези трудове на Лутер втъкават в немското общество оня антисемитизъм, който приключва с милиони жертви в концлагерите. И неслучайно през 1938 година, навръх 10 ноември, рождения ден на Мартин Лутер, в Германия са подпалени всички синагоги.
Все отново, има здрава връзка сред този спорен, само че възвишен даже в греховността си живот и последната записка, написана от ръката на Лутер: „ Ние сме просяци, това е правилно! ” А след това идва и финалното „ Да ”.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
теолог (1483 - 1546)
Произход: Айслебен, Германия (тогава - Свещената римска империя)
Образование: латинско учебно заведение, теология и философия в Ерфуртския университет
Известен: със своите „ 95 тезиса “ поставя началото на протестантската Реформация, превежда Библията на говоримия немски
Признание: огромен църковен модернизатор
„ Да ” – това е последната дума на църковния модернизатор Мартин Лутер , когато през 1546 година умира от сърдечен удар. Той е на 62, хората му го питат: „ Преподобни отче, подготвен ли си да умреш с религия в твоя Господ Исус Христос и учението, което си основал в негово име? ” Следва – „ Да ”.
През 1493 година в Айслебен се ражда дете, кръстено на Свети Мартин от Тур. То идва на света с името си и оставя името си вечно в света.
Лутер учи право в университета в Ерфурт, разказан от него като „ бирария и бардак ”. Взима магистърска степен, само че зарязва правото поради теология и философия, които също не го задоволяват поради убеждението, че не можеш да познаеш Бог посредством разсъдъка. На 2 юли 1505 година до краката му пада гръмотевица, той претърпява стрес и отива в августински манастир, само че там усеща, че колкото по-стриктно съблюдава отговорностите, толкоз повече губи връзка с Христос.
Ръкоположен и изпратен да преподава теология във Витенберг, Лутер не просто гради академична кариера, а прекроява живота на Европа. За начало на Реформацията се сочи 31 октомври 1517 година, когато, съгласно легендата, той окачва на портата на Дворцовата черква във Витенберг свитък с 95 тезиса срещу индулгенциите, концепцията на Рим за спасението, някои каузи на свещениците и папата, настройката към благосъстояние и претрупаност на църквата.
Е, жестът с окачения на вратата лист е градска легенда. Просто Лутер праща в Рим тезисите, само че не с цел да разрушава църквата, а с цел да я реформира. Не става по този начин. Приятели развъждат тезисите и ги пращат на другари из Европа - пламва огън, който в никакъв случай не угасва, макар че на моменти пожарникар е самият подпалвач, Мартин Лутер.
Отначало огънят единствено набира сили, само че след две години, по време на дебат, Лутер отхвърля законността на църковните събори и папската власт с концепцията, че Светото Писание има директно деяние, единствено то дава отговор на зародилите въпроси за вярата и в него Църквата не е упомената.
Тогава папа Лъв Х издава була и го отлъчва. Това не разколебава Лутер и почитателите му, в противен случай, наподобяват още по-убедени в правотата си, дейни в проповядването и въздействието им се ускорява.
През 1521 година той е свикан във Вормс на събор за разискване на тезите му. Всички знаят, че концепцията е да бъде измъкнат от Витенберг, задържан и съден като разколник. В някои немски страни обаче въздействието му е мощно, тъй като концепциите му са в звук с ползите на владетелите.
Така че Фридрих ІІІ от Саксония му подсигурява протекция, Лутер идва на събора, води дебат, само че вижда, че няма смисъл и си потегля. Част от хората на Фридрих ІІІ, облечени като разбойници, атакуват наужким другите негови хора от конвоя и „ отвличат “ Лутер, преди да го отвлекат папските хора, поставили засада малко по-нататък. Настаняват го в замъка Вартбург за размишления и писане. Там той развива смущаващата концепция, че греховете не се простят от положителните каузи, а единствено от вярата, и написа на Меланхтон:
„ Бъди виновник, дано греховете ти са мощни – само че дано вярата ти в Христос бъде още по-силна и хвалбата с Христос, който победи прегрешението, гибелта и света. Ние ще правим грехове, до момента в който сме тук, тъй като този свят не е място, където правораздаването обитава ”.
И Лутер в действителност не заобикаля прегрешението. През 1523 година да вземем за пример оказва помощ 12 монахини да избягат от манастир. Повлияни от концепцията му, че служенето на Бог не изисква обет за безбрачие, което пък е развиване на концепцията за директната връзка сред индивида и Бога, монахините желаят да отхвърлят оковите на несексуалното си иго. Сред тях Лутер среща Катерина декор Бора. Те имат шест деца и въпреки да живеят оскъдно, Лутер написа:
„ Моята Катерина се грижи за мен и ми доставя такива удоволствия, че аз не бих заменил бедността си за благосъстоянията на Крез ”.
Междувременно се развиват бурни църковни и обществени процеси, подтиквани, само че и надалеч надхвърлящи, неговите новаторски хрумвания.
„ Знаете ли какво мисли Дяволът, като гледа по какъв начин хората употребяват принуждение, с цел да проповядват Евангелието? ”, пита Лутер във връзка безчинствата на анабаптисти в скъпия му Витенберг.
Скоро в Германия има селски протести, стартира Тридесетгодишната война, а Лутер написа:
„ Нашите селяни желаят да създадат непознатите благосъстояния общи, като запазят своите единствено за себе си ”.
Това да ви припомня нещо?
Не на всички места обаче плодовете на Реформацията са горчиви, в противен случай, протестантските общества се развиват бурно и са в основата на научната и промишлена гражданска война. В Германия Лутер, въпреки в несъгласие с една от главните си хрумвания – за директната връзка сред индивида и Бога, въпреки всичко гради черква. Да, тя е демократична, няма централна власт, а, както в ранното християнство, залага на дребната общественост. И въпреки всичко – черква.
Но пък за нея превежда Библията на немски, написа инструкции за службите, които да притеглят млади и остарели, както и прелестни псалми.
Няколко години преди да почине, Лутер изпада в мощен антисемитизъм. Някои и до момента го оправдават, че е срещу евреите единствено в теологически проект, само че надали апелите те да бъдат избити, а имуществото им конфискувано, са религиозни причини. Смята се, че тъкмо тези трудове на Лутер втъкават в немското общество оня антисемитизъм, който приключва с милиони жертви в концлагерите. И неслучайно през 1938 година, навръх 10 ноември, рождения ден на Мартин Лутер, в Германия са подпалени всички синагоги.
Все отново, има здрава връзка сред този спорен, само че възвишен даже в греховността си живот и последната записка, написана от ръката на Лутер: „ Ние сме просяци, това е правилно! ” А след това идва и финалното „ Да ”.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ