Марсоходът Curiosity работи на Червената планета вече три години. В

Марсоходът Curiosity работи на Червената планета към този момент три години. В края на май 2015 инсталираният на апарата съветски апарат ДАН е разкрил аномална зона.

„ Това беше доста мощен сигнал. Помня деня, когато на следващата ни оперативка след нощна промяна Дима Головин сподели картината и ние видяхме, че хоризонталната линия на графиката се е сменила със „ стена “, която внезапно се изкачва нагоре “, споделя Игор Митрофанов, завеждащ отдела по нуклеарна планетология на Института за галактически проучвания на РАН и началник на научната група на уреда ДАН.

ДАН (Динамично албедо на неутрони) е един от двата неамерикански уреда на борда на Curiosity и е нещо като неутронен телескоп – той мери потока неутрони, „ избити “ от повърхността и подповърхностния пласт на планетата от частиците галактически лъчи.

Всички галактически тела се подлагат на непрекъсната бомбардировка от частици с висока сила. Когато те се сблъскват с повърхността, се пораждат вторични неутрони, които се забавят и гълтам от атомите на повърхността.

На марсохода Curiosity е инсталирана „ напреднала “ версия на сходен апарат – към детектора за неутрони е добавена дейна част – импулсен неутронен генератор. Собственият източник на неутрони разрешава по-добре да се оцени поглъщането на неутрони от повърхността и затова – да се получат повече данни за нейните свойства.

Митрофанов отбелязва, че предстоящият период на работа на генератора за неутрони бил една година. „ Но той продължава да работи. Бавно спада неговата активност, само че елементарно компенсираме това, увеличавайки сеансите на работа в деен режим. Тоест където преди беше задоволително да излъчваме импулси 10 минути, в този момент излъчваме 20 минути “, разяснява ученият, представен от изданието „ Чердак “.

Необяснимата особеност

По време на придвижването на марсохода генераторът не се включва, само че даже в режим „ свободно “ учените съумели да засекат странна геоложка зона, получила не по-малко загадъчното означение „ Лос “ (Elk).
Според Митрофанов това се случило в края на май 2015, тъкмо преди Марс да се озове от другата страна на Слънцето и планът се готвел към „ латентен режим “.

Докато Червената планета е зад Слънцето, с марсохода няма връзка – разстройствата от слънчевата корона са прекомерно мощни. Когато приключил последният автобус на марсохода преди „ заспиването “, учените получили и разшифровали получените от ДАН данни и видели, че графиката се е покачила доста внезапно 2,5-3 пъти – повишен потокът топлинни неутрони. Тоест тъкмо под марсохода имало доста водород, а това значи – вода.

Според изчисленията на откривателите излизало, че в подозрителното място в почвата имало към 10% Н ₂ О – повече от където и да е по маршрута на Curiosity. До този миг водата в породите, изследвани от марсохода, не превишавала 5%. Приблизително толкоз се съдържат в бетонен под. Освен високото наличие на водород уредът ChemCam видял в тази зона аномално високо наличие на силициев диоксид (70–80%) – на Земята това най-често е кварц.

„ Програмата за идващия откъслек от пътя се сформира по време на предходния „ автобус “ – тя се пуска незабавно след следващата стоянка, след предаването на данните, по тази причина все още, когато видяхме „ стената “ на графиката, марсоходът беше минал 46 метра напред “, споделя Митрофанов.

След като Марс излязъл иззад Слънцето през лятото на 2015, управлението на задачата взело невижданото решение да направи първото в историята на Curiosity превръщане на 180 градуса и да изследва тази зона по-внимателно.

„ Върнахме се в тази област, пресякохме я три пъти, организирахме серия наблюдения. Направихме десетки дейни измервания, работеше рентгеновият спектрометър APXS и фактически се получи, че там е изцяло аномално леке “, споделя Митрофанов. Под относително тъничък пласт вещество от 10-12 сантиметра, където има малко водород, се намира пласт с дебелина най-малко метър-метър и половина и там има повече от 10% вода. На Земята такова количество се съдържа да вземем за пример в глината и филосиликатите, които добре всмукват вода.

„ Но най-невероятното е, че тази област има такива внезапни граници. Всички разсъждават, че кратерът Гейл е дъно на бивше море или езеро, само че тогава мощността на хидратираните отлагания трябваше да пораства последователно, само че това нещо има размер от няколко метра, а скокът в концентрацията на водород – няколко пъти “, разяснява Митрофанов.

Ученият счита, че е допустимо Curiosity да е попаднал в някаква кардинално нова геоложка област, където такива огнища ще пораждат все по-често, само че не е изключено това да е странна местна точка, която в никакъв случай повече няма да бъде срещната.

„ Тогава поражда въпросът, какво има в тази точка, какво изключително се е случило в тази област, за какво тя по този начин мощно се отличава от всички предходни покрайнини “, споделя откривателят.

Сега марсоходът е на няколко метра от зоната „ Лос “, само че учените се надяват, че той отново ще се върне и ще организира подробен химичен разбор.

„ Би било доста крепко, в случай че SAM (химическата лаборатория на марсохода) организира разбор на това вещество. ChemCam откри висока централизация на силициев диоксид, само че той вижда единствено на повърхността – разсъждава Митрофанов. – А по наши данни в първите 10 сантиметра няма такова количество вода – тя стартира по-надълбоко. Мога да кажа сигурно, че там има нещо доста забавно и то би трябвало да се изследва, тъй като нищо сходно в никакъв случай преди не сме виждали. “