Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на XX век,

Ако изображението не е шокиращо, не е нищо ~ Марсел ДЮШАН

Марсел Дюшан е може би най-легендарният художник на XX век, чието име е неразривно обвързвано със актуалното изкуство.

(1887 ~ 1968)

Марсел Дюшан е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство. Заради уникалността на концепциите си е считан за една от най-влиятелните персони в изкуството на XXвек. Творческите му изяви най-често се свързват със сюрреализма и дадаизма.

Дюшан носи изкуството в кръвта си – четирима от шестте му братя и сестри също стават известни художници, а артистичните си пристрастености наследяват от дядо си – фамозен художник и гравьор.

Творчеството на иконичния художник е непретенциозно по размер, само че оказва такова въздействие върху другите посоки в изкуството, че през днешния ден не бихме могли да си представим какво би била културата в течения като поп-арт, минимализъм, концептуално изкуство без него, защото той е главният им абстрактен учредител.

На Дюшан изискуем съществуването на творби на изкуството, които постоянно с недоумение назоваваме неуместни. Той вкарва в изкуството понятието „ readymade “ – всяка движимост от всекидневието – писоар, колело от велосипед или четка за зъби, един път попаднала в художествената изложба и подписана с името на създателя, се трансформира в произведение на изкуството. Произведението му „ Фонтан “ от 1917 година, което съставлява в действителност един писоар от обичания му бар, е оповестено за най-значимото произведение на изкуството на 20-ти век от 500 известни художници и историци на изкуството.

Чрез провокациите си френският художник се пробва да разбере, да изследва границите на изкуството и да откри има ли то въобще такива. Арт-инсталациите му постоянно са считани за ненужно провокативни, претенциозни от едни, и възвеличавани от други.

Марсел Дюшан е този, който трансформира изкуството от хармония в идея. За него художникът би трябвало да е създател на хрумвания, а не на материални артикули. Това той изяснява с прословутата си имитация: „ Няма действително битие за творбата на изкуството. “

И доказателство за думите му е, че неговият абсурден писоар, наименуван „ Фонтан “ от дълго време към този момент не съществува като обект, само че е неоспорим феномен в историята на изкуството. И в това се показва значимостта му.

Негови почитатели през днешния ден могат да се открият на всички места – това е творчество, излязло от музеите и галериите, и намерило леговище на улицата, в обществената среда. Всеки креативен акт, критикуващ актуалното консуматорско общество, може умерено да счита за собствен предходник това, което е излязло като концепция от гениалния разум на французина.

Fountain, 1916-1917

Marcel Duchamp, Fontaine

Интересуваха ме концепциите, не образните артикули. Исках още веднъж да слага живописта в услуга на мозъка.

Художникът може да крещи от всички покриви, че е талант, само че той би трябвало да изчака присъдата на фена, че неговите заявления са придобили социална полезност, че в последна сметка, потомците ще го слагат в учебниците по история на изкуството.

Милиони художници творят, единствено няколко хиляди от тях провокират разискване и приемане от публиката, а още по-малко концентрират вниманието на потомците.

По-своята видимост, художникът работи като медиумно създание, намиращи се в лабиринта от другата страна на времето и пространството в своя път към прояснение.

Ако изображението не е шокиращо, не е нищо.

Няма действително битие за творбата на изкуството.

Apropos of Little Sister, 1911