&format=webp)
Философски прочит по Аристотел: Може ли изкуственият интелект да бъде истински приятел?
Марк Зъкърбърг има вяра, че изкуственият разсъдък може да бъде съвършеното лекуване против самотата. По негови думи, AI чатботовете към този момент стартират да извършват ролята на „ другари “ – изключително когато става въпрос за хора, които се усещат изолирани и имат потребност от компания.
Според него средностатистическият американец има по-малко от трима близки другари, само че копнее за най-малко петнайсет. Числата са съвсем точни – проучване от 2021 година на Survey Center on American Life демонстрира, че половината от американците имат по-малко от четирима близки другари.
„ Мисля, че с течение на времето ще намерим езика, с който да разбираем за какво това има стойност “, споделя Зъкърбърг.
Но дали в действителност има стойност?
Може ли изкуственият разсъдък да запълни празнината, която оставя неналичието на човешки контакт? Или по-скоро точно технологията ще задълбочи чувството за изолираност, създавайки заблуда за връзка без действителна прочувствена дълбочина?
Разговорът за „ приятелския “ AI занапред започва в научните среди. Но съгласно Fast Company някои отговорите можем да открием не в лабораториите, а във философията – и по-точно при Аристотел.
В своята „ Никомахова нравственос “ Аристотел слага другарството в центъра на човешкото благополучие. За него то не е просто обществен бонус, а съществена нужда за положителния живот – това, което гърците назовават евдемония – пълностоен живот, изпълнен със смисъл.
„ Без другари никой не би избрал да живее, даже да имаше всички останали богатства “, написа философът.
Приятелството обезпечава прочувствена поддръжка, сигурност и възприятие за принадлежност. Но също така – то построява характера ни. Истинските другари ни вършат по-добри.
Съвременната просвета удостоверява думите му.
Проучване на Pew Center от 2023 година демонстрира, че 61% от американците считат, че околните другари са по-важни за пълноценния живот от брака, децата или финансовата непоклатимост.
Британско проучване, извършено измежду 6 500 души, открива, че хората с по-широк другарски кръг се радват на по-добро психологично здраве.
А метаанализ на близо 150 изследвания демонстрира, че неналичието на близки другари покачва риска от преждевременна гибел и застава наедно с тютюнопушенето, алкохола и затлъстяването.
Аристотел разделя другарствата на три типа:
Полезни – тези, в които двете страни имат потребност една от друга. Пример за това са сътрудници, съседи или бизнес сътрудници. Този вид е краткотраен, тъй като трае, до момента в който я има изгодата.
На удоволствието – основани на споделени ползи, занимания или прочувствени прекарвания. Те също могат да бъдат краткотрайни – като връзките, построени към съответна пристрастеност или активност.
Добродетелни – това съгласно Аристотел е най-висшата форма на другарство. Това са връзки, построени върху взаимно почитание и удивление към характера на другия. Тук приятелите не се търсят единствено поради полза или наслаждение, а тъй като откровено се интересуват един от различен и се стремят към общото богатство.
В сходни връзки човек освен намира поддръжка, само че и съумява да израсне морално. Човекът насреща се трансформира в огледало, в което виждаме себе си и се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
„ Истинското другарство е сред положителни хора, сходни по добродетел “, написа Аристотел.
„ Тези, които желаят положителното на другия поради самия него, са най-истинските другари. “
Може ли AI да бъде благодетелен другар?
И тук в действителност идва огромният въпрос: къде в тази философска рамка попада изкуственият разсъдък?
Според философията на Аристотел AI няма по какъв начин да бъде същински другар – даже и да ни забавлява, осведоми или да „ усеща “ настроението ни. Защо, ще попитате? Именно тъй като му липсват съществени човешки качества като емпатия, честен компас, както и дарба за реципрочност.
AI не може да се грижи за нас от сърце – макар че може да го имитира сносно. Технологията не може да се учи от нашите дейности, нито да ни въодушевява с благодетелен персонален образец. И най-много – не може да бъде наш сътрудник в пътя към положителния живот.
Ако приятелят е човек, който те провокира да бъдеш по-добър, да живееш по-осъзнато, да израстваш – то една машина сигурно не може да извърши тази роля.
AI може да бъде най-много… добър инструмент. Както лопатата или мотиката могат да създадат градинарството по-леко, по този начин и чатботът може да ни разведри, да ни помогне да си подредим мислите или да ни подсети за дилемите. Но никой не би заменил приятелите си с култивиран принадлежности, нали по този начин?
Технологията – да, само че не като опция на индивида
Накратко: AI може да запълни краткотрайна обществена празнота, само че никога не може да нахрани душата ни.
И вместо да го възприемаме като сурогат на връзката с хората, по-добре е да го използваме като мотив да си напомним какъв брой скъпи – и незаменими – са същинските връзки.
Според него средностатистическият американец има по-малко от трима близки другари, само че копнее за най-малко петнайсет. Числата са съвсем точни – проучване от 2021 година на Survey Center on American Life демонстрира, че половината от американците имат по-малко от четирима близки другари.
„ Мисля, че с течение на времето ще намерим езика, с който да разбираем за какво това има стойност “, споделя Зъкърбърг.
Но дали в действителност има стойност?
Може ли изкуственият разсъдък да запълни празнината, която оставя неналичието на човешки контакт? Или по-скоро точно технологията ще задълбочи чувството за изолираност, създавайки заблуда за връзка без действителна прочувствена дълбочина?
Разговорът за „ приятелския “ AI занапред започва в научните среди. Но съгласно Fast Company някои отговорите можем да открием не в лабораториите, а във философията – и по-точно при Аристотел.
В своята „ Никомахова нравственос “ Аристотел слага другарството в центъра на човешкото благополучие. За него то не е просто обществен бонус, а съществена нужда за положителния живот – това, което гърците назовават евдемония – пълностоен живот, изпълнен със смисъл.
„ Без другари никой не би избрал да живее, даже да имаше всички останали богатства “, написа философът.
Приятелството обезпечава прочувствена поддръжка, сигурност и възприятие за принадлежност. Но също така – то построява характера ни. Истинските другари ни вършат по-добри.
Съвременната просвета удостоверява думите му.
Проучване на Pew Center от 2023 година демонстрира, че 61% от американците считат, че околните другари са по-важни за пълноценния живот от брака, децата или финансовата непоклатимост.
Британско проучване, извършено измежду 6 500 души, открива, че хората с по-широк другарски кръг се радват на по-добро психологично здраве.
А метаанализ на близо 150 изследвания демонстрира, че неналичието на близки другари покачва риска от преждевременна гибел и застава наедно с тютюнопушенето, алкохола и затлъстяването.
Аристотел разделя другарствата на три типа:
Полезни – тези, в които двете страни имат потребност една от друга. Пример за това са сътрудници, съседи или бизнес сътрудници. Този вид е краткотраен, тъй като трае, до момента в който я има изгодата.
На удоволствието – основани на споделени ползи, занимания или прочувствени прекарвания. Те също могат да бъдат краткотрайни – като връзките, построени към съответна пристрастеност или активност.
Добродетелни – това съгласно Аристотел е най-висшата форма на другарство. Това са връзки, построени върху взаимно почитание и удивление към характера на другия. Тук приятелите не се търсят единствено поради полза или наслаждение, а тъй като откровено се интересуват един от различен и се стремят към общото богатство.
В сходни връзки човек освен намира поддръжка, само че и съумява да израсне морално. Човекът насреща се трансформира в огледало, в което виждаме себе си и се стремим да бъдем по-добра версия на себе си.
„ Истинското другарство е сред положителни хора, сходни по добродетел “, написа Аристотел.
„ Тези, които желаят положителното на другия поради самия него, са най-истинските другари. “
Може ли AI да бъде благодетелен другар?
И тук в действителност идва огромният въпрос: къде в тази философска рамка попада изкуственият разсъдък?
Според философията на Аристотел AI няма по какъв начин да бъде същински другар – даже и да ни забавлява, осведоми или да „ усеща “ настроението ни. Защо, ще попитате? Именно тъй като му липсват съществени човешки качества като емпатия, честен компас, както и дарба за реципрочност.
AI не може да се грижи за нас от сърце – макар че може да го имитира сносно. Технологията не може да се учи от нашите дейности, нито да ни въодушевява с благодетелен персонален образец. И най-много – не може да бъде наш сътрудник в пътя към положителния живот.
Ако приятелят е човек, който те провокира да бъдеш по-добър, да живееш по-осъзнато, да израстваш – то една машина сигурно не може да извърши тази роля.
AI може да бъде най-много… добър инструмент. Както лопатата или мотиката могат да създадат градинарството по-леко, по този начин и чатботът може да ни разведри, да ни помогне да си подредим мислите или да ни подсети за дилемите. Но никой не би заменил приятелите си с култивиран принадлежности, нали по този начин?
Технологията – да, само че не като опция на индивида
Накратко: AI може да запълни краткотрайна обществена празнота, само че никога не може да нахрани душата ни.
И вместо да го възприемаме като сурогат на връзката с хората, по-добре е да го използваме като мотив да си напомним какъв брой скъпи – и незаменими – са същинските връзки.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ