Марияна Георгиева: В Европа не гледат лошо, ако повториш...
Марияна Георгиева е психолог, учебен специалист, докторант по педагогическа и възрастова логика на психиката на Великотърновския университет и докторант на университета „ Стефан Цвайг ” в Залцбург. Има опит в просветителната система на 15 страни. На конференцията " Гласът на българските деца " тя показа опита на Европа в политиките за подрастващи.
- Г-жо Георгиева, страната се пробва да се оправи с отпадането от учебно заведение посредством основания междуинституционален механизъм за обсег. Какви решения ползва Европа?
-Ключов детайл за това е грамотността. В множеството страни има специфични стратегии за наваксване. В Германия да вземем за пример съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат, до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо по-късно да изостанат.
В региона на Северна Вестфалия се ползва стратегия „ Универсум ” - тя е особено за наваксване на познания и за насърчаване на умения за учене. Уменията за учене влязоха като специфичен предмет в просветителната система на разнообразни страни. Какво значи умения за учене? В Австрия общината в Залцбург заплаща 2 часа в допълнение на всяко учебно заведение, с цел да може децата безусловно да добият познания и умения по какъв начин да учат, какво им оказва помощ, да развият умения за обработка на информация и боравене с текстове, за онагледяване и възпроизвеждане. Специален акцент пада върху устойчивостта на ученето. Дори в образованието на учители влиза специфичен предмет по какъв начин да се сътвори резистентност в знанията.
- Какво се прави за към този момент отпадналите?
-Има учебни заведения „ Втори късмет ” за хора над 18 година без приблизително обучение. В Германия съществува така нареченият аусбилдунг - професионално учене, съчетано с образование за просветителна степен. Професиите са разнородни -например във Вестфалия, която е фермерски регион, една от тях е месар. Тя е търсена, а няма фрагменти. Работи се в действителни компании. Първата година 2 дни курсистите са в учебно заведение, 3 дни - във компанията. През втората година 1 ден са в учебно заведение, а 4 във компанията. Учи се общо 3 години.
- Кой финансира тези форми?
-Регионите. В Европа има два модела. Единият е децентрализиран във връзка с образованието, както е да вземем за пример в Скандинавия. Другият е централизиран - като в България. При децентрализирания просветителните стратегии се вършат на равнище общини и райони, не МОН да задава стратегия за всички учебни заведения, която не може да отговори на характерните потребности по места.
- Смятате ли, че това са използвани форми у нас?
- Това може да е различна форма на обучение. Но не е нещо, което може да се прави всеобщо. По-скоро е за съответна група младежи, които не могат да се впишат в просветителната система, и за тях е необходим различен метод.
- Какви са практиките за справяне с бедността?
- Ирландия е добър модел - с висок % на бледност и висок % на отпадащи от учебно заведение. Тези два фактора са директно свързани. Бедността не е в смисъла да осигуриш материалните условия за учене на детето, а в смисъл на къса вероятност за живота. Защото дете, което живее в беднотия, би трябвало да се оправя с други неща, и ученето не му е приоритет. От друга страна, то не може да види хоризонта на това учене - с какво то ще промени неговия живот. Тук ефикасни са стратегиите за основаване на такива вероятности, не за финансово подкрепяне. Един от правилата в Германия е да не се дават пари кеш на фамилии от маргинализирани групи. Дава се така наречената Ю-карта. От нея учебното заведение може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е районна политика за поддръжка на деца от сложни фамилии.
- А във връзка с децата с противообществени прояви?
- Те не ги назовават по този начин. Разбирането е, че, с цел да се стигне до престъпна демонстрация, детето не е развило умения да се оправя и да се социализира. Работи се доста в посока осъзнатост, усеща, надзор. В Англия имат специфични реинтеграционни звена - Юнит. За 2 седмици децата се пращат там. От една страна, учат образователните предмети, от друга - се работи доста за държанието им.
- Тук ги местим от учебно заведение в учебно заведение и това не взема решение казуса на детето.
-Имала съм случай с дете, което беше сменило 12 учебни заведения, беше изредило всички образователни заведения в града. Ако не се работи с държанието му и със фамилията, детето не може да се оправи единствено с пренасяне.
- Съществува ли в другите страни проблем с достъпа до детски доктор?
-В Германия съществува във връзка с деца със специфични просветителни потребности. Няма положително показване на тесни детски експерти на районен принцип. Налага се да се насочват родителите към по-големи градове. Но опазването на здравето е безусловно гратис за детето, в случай че родителят е здравноосигурен, в това число и медикаментите в рецептите.
По отношение на децата със СОП системата в Европа дава няколко благоприятни условия. У нас се опитваме да ги приобщим в всеобщото учебно заведение. В Англия може да се избере от 4 разновидността. Единият е интегриран клас в всеобщото учебно заведение, в който детето учи британски, математика и непознат език настрана, а останалите предмети - с целия клас. Друга опция са училища-близнаци, като едното е профилирано за деца със СОП, а другото всеобщо. Учениците се срещат за някои действия. За най-тежките случаи е оставен разновидността със профилиран център. Интересна процедура има в Италия, където се прави оценка на потребностите на цялостен клас и с него работят двама учители. Вторият не е ресурсен като тук, който да поддържа детето със СОП. Двамата работят с всички деца.
Проблемът е, че в България се търсят национални решения. По-добре е да има по-голяма самостоятелност на районите, която да дава опция за съответни дейности във връзка с разнообразни проблеми, групи и специфики.
- Г-жо Георгиева, страната се пробва да се оправи с отпадането от учебно заведение посредством основания междуинституционален механизъм за обсег. Какви решения ползва Европа?
-Ключов детайл за това е грамотността. В множеството страни има специфични стратегии за наваксване. В Германия да вземем за пример съществуват така наречените датс класове. В тях децата учат, до момента в който развият задоволително езикови умения, с цел да влязат в подготовката по предмети. В Австрия има интернационални учебни заведения, в които учителите имат огромна независимост в избора на стратегия, до момента в който ограмотят децата. За разлика от България в Германия не се гледа с неприятно око на деца, които повтарят първи или втори клас. Дава се опция по този метод да наваксат базови умения, вместо по-късно да изостанат.
В региона на Северна Вестфалия се ползва стратегия „ Универсум ” - тя е особено за наваксване на познания и за насърчаване на умения за учене. Уменията за учене влязоха като специфичен предмет в просветителната система на разнообразни страни. Какво значи умения за учене? В Австрия общината в Залцбург заплаща 2 часа в допълнение на всяко учебно заведение, с цел да може децата безусловно да добият познания и умения по какъв начин да учат, какво им оказва помощ, да развият умения за обработка на информация и боравене с текстове, за онагледяване и възпроизвеждане. Специален акцент пада върху устойчивостта на ученето. Дори в образованието на учители влиза специфичен предмет по какъв начин да се сътвори резистентност в знанията.
- Какво се прави за към този момент отпадналите?
-Има учебни заведения „ Втори късмет ” за хора над 18 година без приблизително обучение. В Германия съществува така нареченият аусбилдунг - професионално учене, съчетано с образование за просветителна степен. Професиите са разнородни -например във Вестфалия, която е фермерски регион, една от тях е месар. Тя е търсена, а няма фрагменти. Работи се в действителни компании. Първата година 2 дни курсистите са в учебно заведение, 3 дни - във компанията. През втората година 1 ден са в учебно заведение, а 4 във компанията. Учи се общо 3 години.
- Кой финансира тези форми?
-Регионите. В Европа има два модела. Единият е децентрализиран във връзка с образованието, както е да вземем за пример в Скандинавия. Другият е централизиран - като в България. При децентрализирания просветителните стратегии се вършат на равнище общини и райони, не МОН да задава стратегия за всички учебни заведения, която не може да отговори на характерните потребности по места.
- Смятате ли, че това са използвани форми у нас?
- Това може да е различна форма на обучение. Но не е нещо, което може да се прави всеобщо. По-скоро е за съответна група младежи, които не могат да се впишат в просветителната система, и за тях е необходим различен метод.
- Какви са практиките за справяне с бедността?
- Ирландия е добър модел - с висок % на бледност и висок % на отпадащи от учебно заведение. Тези два фактора са директно свързани. Бедността не е в смисъла да осигуриш материалните условия за учене на детето, а в смисъл на къса вероятност за живота. Защото дете, което живее в беднотия, би трябвало да се оправя с други неща, и ученето не му е приоритет. От друга страна, то не може да види хоризонта на това учене - с какво то ще промени неговия живот. Тук ефикасни са стратегиите за основаване на такива вероятности, не за финансово подкрепяне. Един от правилата в Германия е да не се дават пари кеш на фамилии от маргинализирани групи. Дава се така наречената Ю-карта. От нея учебното заведение може да черпи средства за учебници, материали, консумативи, екскурзии, извънкласни форми. Това е районна политика за поддръжка на деца от сложни фамилии.
- А във връзка с децата с противообществени прояви?
- Те не ги назовават по този начин. Разбирането е, че, с цел да се стигне до престъпна демонстрация, детето не е развило умения да се оправя и да се социализира. Работи се доста в посока осъзнатост, усеща, надзор. В Англия имат специфични реинтеграционни звена - Юнит. За 2 седмици децата се пращат там. От една страна, учат образователните предмети, от друга - се работи доста за държанието им.
- Тук ги местим от учебно заведение в учебно заведение и това не взема решение казуса на детето.
-Имала съм случай с дете, което беше сменило 12 учебни заведения, беше изредило всички образователни заведения в града. Ако не се работи с държанието му и със фамилията, детето не може да се оправи единствено с пренасяне.
- Съществува ли в другите страни проблем с достъпа до детски доктор?
-В Германия съществува във връзка с деца със специфични просветителни потребности. Няма положително показване на тесни детски експерти на районен принцип. Налага се да се насочват родителите към по-големи градове. Но опазването на здравето е безусловно гратис за детето, в случай че родителят е здравноосигурен, в това число и медикаментите в рецептите.
По отношение на децата със СОП системата в Европа дава няколко благоприятни условия. У нас се опитваме да ги приобщим в всеобщото учебно заведение. В Англия може да се избере от 4 разновидността. Единият е интегриран клас в всеобщото учебно заведение, в който детето учи британски, математика и непознат език настрана, а останалите предмети - с целия клас. Друга опция са училища-близнаци, като едното е профилирано за деца със СОП, а другото всеобщо. Учениците се срещат за някои действия. За най-тежките случаи е оставен разновидността със профилиран център. Интересна процедура има в Италия, където се прави оценка на потребностите на цялостен клас и с него работят двама учители. Вторият не е ресурсен като тук, който да поддържа детето със СОП. Двамата работят с всички деца.
Проблемът е, че в България се търсят национални решения. По-добре е да има по-голяма самостоятелност на районите, която да дава опция за съответни дейности във връзка с разнообразни проблеми, групи и специфики.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ