Безлюдната „Мария Селесте“
„ Мария Селесте “ е названието на транспортен съд вид бригантина, издигнат в канадската провинция Нова Скотия и носеща изначало името „ Амазонка “.
През 1869 година по време на стихия „ Амазонка “ била изхвърлена на брега. След този случай корабът бил продаден на американски притежател и преименувана на „ Мария Селесте “ („ Небесната Мария “).
Поредното корабоплаване почнало на 7 ноември 1872 под командването на 37-годишния капитан Бенджамин Бригс. Корабът натоварил 1701 бъчви чист алкохол и поел от Ню Йорк за Генуа. На борда се намирали 7 моряци, капитанът, брачната половинка му и двегодишната им щерка.
Нищо не предвещавало беда…
Един месец по-късно – на 4 декември, „ Мария Селесте “ била открита от кораба „ Дей Грация “ с капитан Дейвид Морхаус, остарял другар на Бригс. Това станало на към 600 км западно от крайбрежията на Португалия.
Морхаус незабавно заподозрял нещо неприятно.
„ Мария Селесте “ се носела с разпокъсани платна и без ръководство или, както се споделя на моряшки език – дрейфувала.
На кораба нямало жива душа.
Капаците на люковете на трюма били свалени – а носовият похлупак бил изтръгнат дружно с пантите. От единия ръб висяло крепко завързано въже – другият му край бил протъркан и разкъсан.
Снимката съставлява гравюра на кораба като е бил открит.
Секстантът и хронометърът не били открити – това означавало, че екипажът е напуснал кораба и ги е взел със себе си. Компасът бил строшен – евентуално при несполучлив опит да бъде снет от поставката му. В капитанската каюта останали кутийка с скъпи бижута и две пачки банкноти.
Явно корабът не бил попадал в мощна буря – масльонката на шевната машина на капитанската брачна половинка била върху нея, а при мощно люлеене сигурно щяла да падне на пода. Моряците даже не взели със себе си своите лули – те били подредени на мястото си в кубрика, моряшкото спално помещение. Това сочело, че хората са напуснали кораба с експедитивност, близка до суматоха. Липсвала избавителната лодка. От 1701 бъчви алкохол 9 били празни. Всички бумаги и документи изчезнали, като се изключи бордовия дневник.
Изказани били най-различни версии какво в действителност се случило:
– протест на екипажа;
– пиратско нападение;
– закононарушение, осъществено от екипажа на „ Дей Грация “ поради парите от застраховката на „ Мария Селесте “, които се полагали за нейното откриване;
– офанзива от морско чудовище;
– даже интервенция на извънземни пришълци.
Но и най-екзотичните версии били безсилни пред обстоятелствата. Версията за пиратско нахлуване или моряшки протест не изяснява за какво останал недокоснат подобен товар като спирта, който можело да бъде продаден преференциално. Нито изоставените пари и бижута. Нямало и следи от битка.
Престъпление на екипажа на „ Дей Грация “ било едва евентуално – двамата капитани били положителни другари, а и парите от застраховката надалеч не заслужавали сходен риск.
Очевидно било, че хората са напуснали кораба по свое предпочитание и изцяло непринудено.
Но за какво?
Вестниците добавяли нови елементи – да вземем за пример, че когато „ Мария Селесте “ била открита, в камбуза (корабната кухня) приготвяната храна още била топла. Това било изрично опровергано от моряците на „ Дей Грация “.
Най-правдоподобната догадка отчела обстоятелството за 9-те празни бъчви. Всички други 1692 били направени от бял дъб – а празните от червен, който е по-порест. Спиртът, просмуквайки се през порите, образува елементарно запалими изпарения. Слаба искра, да вземем за пример от търкането на обръчите, може да аргументи гърмеж. Това изяснява отворените капаци и откъснатите панти на носовия люк. Опасявайки се от втора, по-силна детонация, екипажът спуснал избавителната лодка, всички влезнали в нея, завързали я с въже и се отдалечили задоволително, с цел да изчакат развоя на събитията. Ала вятърът се засилил, корабът внезапно нараснал скоростта и въжето се скъсало. Хората останали в лодката и починали по-късно в океана.
Дали обаче събитията са се развили тъкмо по този начин?
По всяка възможност това ще си остане една от неразгаданите морски секрети.
