Случвало ли ви се е да погледнете часовника точно в

Случвало ли ви се е да погледнете часовника тъкмо в 11:11, а по-късно да си пожелаете нещо? Или да намерите четирилистна детелина и да си кажете: „ Това е знак, че ми следва нещо хубаво. “ А може би откакто черна котка е предходна пътя ви, сте забавили крачка, въпреки разсъдъкът ви да знае, че това надали ще промени деня ви.

Истината е, че съвсем всеки човек, даже най-големите скептици, от време на време търси знаци. Но за какво? Защо мозъкът ни толкоз мощно желае да открива смисъл даже там, където може да има единствено случайност?

iStock

Мозъкът ни е основан да търси модели

Човешкият мозък не обича хаоса. Той непрекъснато проучва света към нас, свързва събития, съпоставя прекарвания и търси логичност. Именно по тази причина от време на време виждаме закономерности там, където в действителност няма такива.

Ако да вземем за пример си помислите за остарял другар и след минути той ви се обади, евентуално ще възкликнете: „ Какво съвпадане! “ Или ще решите, че това е знак. Всъщност сходни случайности се случват доста по-често, в сравнение с осъзнаваме, само че мозъкът запомня точно необикновените.

Защо имаме вяра в поверия?

Психолозите изясняват, че поверията ни дават чувство за надзор. Когато следва нещо значимо – изпит, изявление за работа, първа среща или медицински обзор – даже дребен обред може да ни накара да се почувстваме по-спокойни.

Някои хора постоянно обличат „ щастливата “ си дреха, други носят амулет, а трети не потеглят на път без избран жест или къса молитва.

Самият обред рядко въздейства на събитията. Но постоянно въздейства на нас – успокоява ни, понижава тревогата и ни кара да имаме вяра повече в личните си сили.

iStock

Защо помним единствено „ познатите “ съвпадения?

Представете си, че 100 пъти сте видели черна котка и нищо не се е случило. Вероятно няма да запомните нито един от тези случаи.

Но в случай че един път по-късно сте имали неприятен ден, мозъкът незабавно ще свърже двете събития.

Това е изцяло натурален метод, по който работи паметта ни – тя избира историите пред статистиката. Именно по тази причина някои поверия се резервират толкоз дълго.

Ами в случай че вярването в действителност ни оказва помощ?

Интересното е, че от време на време самата религия в шанса може да усъвършенства представянето ни.

Когато сме уверени, че нещо ще ни донесе триумф, ставаме по-спокойни, по-уверени и по-решителни. А това постоянно води до по-добри резултати.

Не тъй като подковата, гривната или детелината имат магическа мощ, а тъй като ние самите започваме да имаме вяра повече в себе си.

iStock

Затова ли другите нации имат толкоз доста поверия?

Интересното е, че съвсем всяка просвета по света има свои знаци на шанса и свои предизвестия за неприятна прокоба.
В България мнозина плюят алегорично „ за уроки “, чукат на дърво или връзват червен конец. В Ирландия четирилистната детелина е знак на щастието. В Япония фигурката манеки-неко – котката с вдигната лапа – се счита за магнит за благоденствие. В Китай цифрата 8 се приема за извънредно щастливо, до момента в който 4 постоянно се заобикаля.
Макар традициите да са разнообразни, концепцията е една и съща – хората постоянно са търсили вяра, протекция и чувство, че ориста е на тяхна страна.

Къде свършва суеверието и стартира интуицията?

Понякога назоваваме „ знак “ нещо, което в действителност е вътрешен глас. Друг път – чиста случайност. Истината евентуално е някъде по средата.

Важно е да помним, че решенията ни не трябва да зависят само от поверия. Но в случай че една дребна традиция ни носи успокоение, усмивка или убеденост, надали има нещо неприятно в това.

В последна сметка може би най-големият шанс не е да намерим четирилистна детелина, а да имаме смелостта да създадем първата крачка, когато опцията се появи.

Защото от време на време най-хубавите „ знаци “ са тези, които сами си сътворяваме.