Марица-изток може да стане един от най-динамичните индустриални региони в

" Марица-изток " може да стане един от най-динамичните индустриални райони в Югоизточна Европа, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция енергийният специалист Юлиян Попов, министър на околната среда и водите в две български държавни управления, а в този момент работещ за европейски мозъчни тръстове.

Той изрече мнението в мнения по в рубриката - за използването у нас на на Европейския парламент и на Съвета на Европейски Съюз от 24 юни 2021 година за основаването на Фонда за обективен преход (ФСП).

България разполага с сред 1,178 и 1,3 милиарда евро по Фонда за обективен преход – част от пакета на Европейски Съюз за подкрепяне на райони, наранени от затварянето на въглищни мини и тецове. Регламентите, признати от Екологичен потенциал, са с правната стойност на закони и се ползват непосредствено в страните членове на Европейски Съюз за разлика от директивите, които имат цената на рекомендация и се транспонират.

Според Попов у нас Фондът за обективен преход " към момента не действа пълноценно ". " Той би могъл да има доста огромен смисъл, в случай че се концентрира върху цялостното развиване на дадения район, а не да се раздават пари на парче ", е мнението на специалиста.

Попов счита, че би било рационално да се влага в инфраструктура, която да подкрепи бързата промяна към новата промишленост - транспортна, електропреносна, просветителна, експертна. " Това към този момент се случва, само че доста постепенно ", показва той.

Следва цялостният текст на изявлението:

Има ли съответен мотив за основаването на Фонда за обективен преход?

- Фондът за обективен преход е артикул на политически развой, който изкристализира в оповестяването на Зелената договорка. Той би трябвало да спомогне за прехода във въглищните райони, за които се очакваше, че ще преживеят обществен стрес вследствие на внезапното понижаване на въглищното електропроизводство, спада на въглищния рандеман и свиването на обвързваните стопански действия.

Къде стартира първо да си ползва – в Европа и у нас в частност?

- Първите планове бяха осъществени в Ирландия и Нидерландия. Те просто имаха планова подготвеност. Полша е най-големият бенефициент от фонда и също стартира рано. Тя беше добре проведена и имаше подготвени планове. У нас нещата доста се забавиха, тъй като политическият популизъм забавя признанието за неизбежната орис на въглищата.

По време на Вашия втори мандат като министър на околната среда и водите и в качеството Ви на ръководител на консултативния съвет към Министерски съвет на Република България по Зелената договорка какви приложения имаше регламентът в България?

- Все още няма никакви действителни реализации на планове. Приехме пътната карта за нулево въглеродния преход, само че тя се оспорваше в Народното събрание. Преходът у нас напредна доста, само че той беше и остава движен основно от бизнес фактори, не от признати на национално ниво политики.

Вашето министерство на околната среда и водите включи ли се по някакъв метод в използването на регламента?

- Министерството на околната среда и водите няма директна връзка с фонда отвън стратегическата функционалност във връзка с климатичните политики у нас.

Как тъкмо действа Фондът за обективен преход, особено за „ Мини „ Марица-изток “ – какъв съответно е смисълът му в българските условия в подтекста на замисъла му от страна на Европейския парламент?

- Все още не действа пълноценно. Той би могъл да има доста огромен смисъл в случай че се концентрира върху цялостното развиване на дадения район, а не да се раздават пари на парче. За сходен повсеместен и интегриран метод настояваме от Института за резистентен преход и развиване, който беше основан точно за да насочва посоката на прехода.

Разумно би било да се влага в инфраструктура, която да подкрепи бързата промяна към новата промишленост - транспортна, електропреносна, просветителна, експертна. Това към този момент се случва, само че доста постепенно.

Кои са най-нуждаещите се от това финансиране райони в България и за какво?

- Не бих споделил, че има район с остра потребност от финансиране. Бих обърнал въпроса: Кои райони имат най-хубав късмет за развиване на новите индустриални технологии? Според мен това е „ Марица-изток “. Именно там би трябвало да се насочи и финансовата, и политическата поддръжка. Така „ Марица-изток “ може да стане един от най-динамичните индустриални райони в Югоизточна Европа. За страдание, се бавим и може да изпуснем този късмет.

----------------------------------------------------------------------------------------

Юлиян Попов е старши политически консултант на „ Стратегически вероятности “ (мозъчен концерн в Брюксел), член на Европейския съвет по външна политика, член на Международния съвещателен съвет на Групата за енергийна политика (Energy Policy Group – Romania, неправителствен самостоятелен мозъчeн концерн в Букурещ). Заема два пъти поста министър на околната среда и водите на България (2013, 2023-24). Автор е на доста разбори и публикации в интернационалните издания, отдадени на европейската енергийна и индустриална политика.