Марица е най-дългата река на Балканския полуостров - 524,6 км.

Марица е най-дългата река на Балканския полуостров - 524,6 км. Дължината й в България е 321,6 км и я слага на трето място след Искър и Тунджа. Марица е реката с максимален водосборен басейн в България след Дунав. В Марица се вливат към 100 български реки. Голямото прииждане се дължи най-много на реките, които се вливат в нея в междинното течение.

Свързва страната ни с Гърция и Турция. Древното име на реката е Хеброс или Хебър. На старотракийски език “Марица” значи езеро или огромна вода.

Пътят на Марица

Извира от Рила и в горното си течение е бистра и пенлива с доста водопади. Тече на север, като на река Стара Костенецка един от притоците на Марица е красивият Костенски водопад. По-нататък пресича китната Долнобанска долина, при гара Костенец завива на югоизток и навлиза в дълбокия изящен пролом Момина клисура. В края на пролома в река Марица се влива река Яденица, по която минава границата сред планините Родопите и Рила. Оттук влиза в просторната Горнотракийска равнина. Южно от Симеоновград реката навлиза в необятния Харманлийски пролом, а при Капитан Андреево напуща България и влиза в Турция. В Одринското поле приема двата си най-големи притока - Тунджа и Арда. Край град Енос се влива в Егейско море.

Река Марица извира от Маричините езера в Рила планина.

Това са едни от най-красивите планински езера в страната. Намират се в Маричиния циркус, който се образува от върховете Голям близнак (2779 м) и Малък Близнак (2777 м) на запад, Маришки чал (2765 м) на юг и Манчо (2771 м) на югоизток.
Общият броя на езерата е четири. Най-високото и най-ниското езеро пресъхват през лятото и ранна есен, а другите две езера са непрекъснати. От третото езеро изтича река Тиха Марица, която след няколко километра се слива с река Права Марица и слагат началото на река Марица. Долното и Горно Маричино езеро са единствено две от общо 70-те рилски езера с ледников генезис.

Долно Маричино езеро

Долното Маричино езеро е дълго 140 м, необятно до 145 м и надълбоко към 5,5 м. През пролетта езерото е заобиколено от виолетово-розови поляни - цъфтящи минзухари, които придават магически сантиментален цвят. Планинският минзухар е ендемит, който се среща единствено на Балканския полуостров. Цъфти от първото пролетно размразяване на делените преспи.

Горно Маричино езеро

Намира се на 2378 м надморска височина, над Долното Маричино езеро. Дълго е 230 м, необятно до 93 м и надълбоко към 10 м. Бреговете му са стръмни и скалисти.
И двете езера са изкуствено зарибени с риба. Най-често се среща пъстърва.

Изходен пункт

До двете езера се стига от хижа Марица през село Радуил.

Централен рилски резерват

През 1951 година е основан естествен резерват “Маричини езера”, който престава да съществува през 1992 година, когато се основава по-голям Централен рилски резерват - най-големият на Балканския полуостров.
В резервата се намират най-високите точки от народен парк “Рила” - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец, ниските долини на реките Марица, Леви Искър, Бели Искър, езерата Маричини, Мусаленски, Скакавишки и други
Териториите на остарелия резерват “Маричини езера” резервират своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО “Човек и Биосфера”.

В резерват Маричини езера се среща едно от най-големите залежи на рилска иглика в България. Срещат се също диви кози и мечки, а измежду най-високите елементи и няколко типа орли.

На територията на народен парк “Рила” има над 120 езера, от които извират доста други реки. Водите на Рила са едно от най-големите й благосъстояния. Неслучайно едно от античните имена на планината “Роула”, обещано от траките, значи “водна планина”. По-късно славяните променят името на “Рила”.