Марина Ивановна Цветаева е сред най-нежните и оригинални руски поети

Марина Ивановна Цветаева е измежду най-нежните и истински съветски поети на XX век. Творчеството й принадлежи към модернизма в съветската лирика. Марина Цветаева е родена на 8 октомври 1892 година в Москва. Завършва гимназия и отпътува за Сорбоната, Париж, слуша лекции по старофренска литература. Омъжва за офицера Сергей Ефрон, ражда се щерка им Ариадна. През революционната 1917 година се връща в Москва, където на тригодишна възраст умира втората й щерка Ирина. След няколко години емигрира дружно с Ариадна в Берлин, по-късно живее в Прага, а най-после се открива в Париж. Семейството на процедура мизерства. Носталгията мъчи Цветаева. Тя води обширна сърдечна преписка с Борис Пастернак и Райнер Мария Рилке. През 1931 година брачният партньор й моли за руско поданство и става руски шпионин. През 1938 година в Москва той и щерка им са задържани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Поради настъплението на нацистите Цветаева и синът й Георгий биват евакуирани от столицата през август 1941 година в Елабуга (Татарстан). Поетесата към този момент е болна, депресирана и най-после на силите си. Кандидатства за миячка в трапезария. Тефтерите със стихове са в един разкъсан куфар под пружиненото легло. Самоубива се на 31 август 1941 година, като точното място на гроба й е незнайно.Да обичаш индивида значи да го виждаш подобен, какъвто е, какъвто го е замислил Бог и какъвто не са съумели да го осъществят родителите му.Аз мога без Вас. Не съм момиченце, нито жена, мога без кукли и мъже. Мога без всичко. Но може би за първи път ми се прииска да не го мога. Можете дружно с някого да мечтаете или да спите, само че когато плачете - бъдете постоянно сами.Знаете ли за какво съществуват поетите? За да може да има някой, който да приказва без позор за значимите неща.В живота дотук в никакъв случай не съм си тръгвала първа. И в живота напред – колкото ми даде още Бог – няма да си потегли първа. Просто не мога. Винаги очаквам другият да си тръгне, върша всичко, с цел да си тръгне той, тъй като в случай че си потегли първа ми е по-лесно да прескоча през натрупа си.Бих дала душата си да отдам душата си! Защото, видите ли, единствено когато достигнеш лимита (на деликатност или на друга сила), познаваш нейната неизтощимост. Колкото повече даваме, толкоз повече ни остава, когато стартираме да сме разточителни – то идва! Отваряме си жилите – и ето: ние сме жив извор.Когато обичате човек, постоянно ви се желае да си тръгне, с цел да можете да помечтаете за него.Стиховете са наши деца. Нашите деца са по-големи от нас, тъй като имат още дълго да живеят. Те са по-възрастни от нас от бъдещето. Затова от време на време са ни непознати.Сега всичко свършва, тъй като никой нищо към този момент не поправя: движимостите, както и хората, както и любовта. За дребното дете не съществува бъдеще, има единствено в този момент (което за него е винаги).– Мислите ли, че Бог ще ми елементарни, задето мнозина съм целувала?
– А вие мислите ли, че Бог е броил?

ПРИГВОЗДЕНА
Пригвоздена съм на срамен дирек
от съвестта славянска и старинна.
С клеймо на челото и змийски зъб
в сърцето - аз настоявам, че съм почтена.
Че в мен царят покой и тишина
и аз чувствам сладкия им допир,
че не по моя лична виновност
изпросвам всяка наслада - като бедняк.
По какъв брой ли положително и недобро
животът ми инцидентно е зашепил?
Къде е мойто злато? И сребро?
В ръката ми сивее единствено пепел.
С благосъстояния други никакви не са
ме обкръжили хората щастливи.
И единствено пепел аз ще отнеса
във оня завършек на милувки безмълвни.

Превод: Иван Николов
***

Не страдате за мене - и какво?
Добре е, че и аз вас не пострадвам.
Така ще знам, че земното кълбо
не ще ни подведе с въртеж излъган.
Харесва ми да съм обект на смях,
свободна да съм, без игри на думи,
и без да червенея, грях-не грях,
сближат ли се ръцете ни тихо.
И още ми харесва, че пред мен
умерено се прегръщате със друга.
Не ме заплашва пъкъл, че някой ден
ще изгоря, щом с други се целувам.
Че името ми нежно, нежни мой,
не казвате даже и пътем.
Че в никакъв случай в църковния покой
над нас не ще запеят благослови.
Благодаря ви аз от все душа,
че вие самичък - за себе си неизвестно
обичахте ме ето по какъв начин - по този начин:
със редки срещи в часове потайни,
със всички не-разходки в лунен плен,
със слънцето, настрана от нас изгряло,
че страдате ли - то не е по мен.
Че пострадвам ли - не е по вас. За жал.

Превод: Галена Воротинцева