Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени
Създадена от холандския художник Винсент ван Гог през 1889 година, „ Звездна нощ “ е една от най-интересните произведения в съкровищницата на изобразителното изкуство. Посланието е вълнуващо, сетивата – претъпкани с страсти. А въртящото се небе подсказва, че създателят е с дълбоки знания във физиката на турбуленцията.
Мазките на четката в шедьовъра на Ван Гог са в цялостно сходство с динамичността на течностите на земната атмосфера – и, евентуално, на по-широката Вселена. „ [Картината] разкрива надълбоко и интуитивно схващане на естествените явления “, споделя физикът Ионгхианг Хуанг от университета Ксиамен в Китай. Според него точното обрисуване на турбуленцията може да се дължи както на обстоятелството, че Ван Гог е изучавал придвижването на облаците и атмосферата, по този начин и на вродената заложба на актьора да улавя динамичността на небесните процеси.
Учените измерили щрихите от четката на гениалния Ван Гог, с цел да видят дали съответстват с предходни изследвания на техни сътрудници, открили, че турбуленцията, изобразена в картината, е в сходство с теорията, оповестена от руския математик Андрей Колмогоров през 40-те години на предишния век.
За разлика от предходни изследвания, които изследват единствено част от тази картина, в този момент са оценени всички елементи, и те са сравнявани с каскадната канара на турбулентността на Ричардсън-Колмогоров, прецизират откривателите в публикация, оповестена в Physics of Fluids.
Според тях Ван Гог е следил доста деликатно действителни потоци, тъй че освен „ размерите на водовъртежите/вихрите в „ Звездната нощ “, само че и техните относителни дистанции и интензитет следват физическия закон, който ръководи турбулентните потоци “.
Предишно изследване пък откри, че турбуленцията в „ Звездна нощ “ може да се види и в молекулярните облаци в Космоса, където се раждат самите звезди.
„ Винсент ван Гог, като един от най-забележителните постимпресионистични художници, е правил доста деликатно наблюдаване на турбулентните потоци: той е съумял да възпроизведе освен размера на водовъртежите/вихрите, само че и тяхното релативно разстояние и напрежение “, пишат откривателите.
Източник
Мазките на четката в шедьовъра на Ван Гог са в цялостно сходство с динамичността на течностите на земната атмосфера – и, евентуално, на по-широката Вселена. „ [Картината] разкрива надълбоко и интуитивно схващане на естествените явления “, споделя физикът Ионгхианг Хуанг от университета Ксиамен в Китай. Според него точното обрисуване на турбуленцията може да се дължи както на обстоятелството, че Ван Гог е изучавал придвижването на облаците и атмосферата, по този начин и на вродената заложба на актьора да улавя динамичността на небесните процеси.
Учените измерили щрихите от четката на гениалния Ван Гог, с цел да видят дали съответстват с предходни изследвания на техни сътрудници, открили, че турбуленцията, изобразена в картината, е в сходство с теорията, оповестена от руския математик Андрей Колмогоров през 40-те години на предишния век.
За разлика от предходни изследвания, които изследват единствено част от тази картина, в този момент са оценени всички елементи, и те са сравнявани с каскадната канара на турбулентността на Ричардсън-Колмогоров, прецизират откривателите в публикация, оповестена в Physics of Fluids.
Според тях Ван Гог е следил доста деликатно действителни потоци, тъй че освен „ размерите на водовъртежите/вихрите в „ Звездната нощ “, само че и техните относителни дистанции и интензитет следват физическия закон, който ръководи турбулентните потоци “.
Предишно изследване пък откри, че турбуленцията в „ Звездна нощ “ може да се види и в молекулярните облаци в Космоса, където се раждат самите звезди.
„ Винсент ван Гог, като един от най-забележителните постимпресионистични художници, е правил доста деликатно наблюдаване на турбулентните потоци: той е съумял да възпроизведе освен размера на водовъртежите/вихрите, само че и тяхното релативно разстояние и напрежение “, пишат откривателите.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ