Евтим Михалушев Евтимов (28 октомври 1933 г. - 8 юни

Евтим Михалушев Евтимов (28 октомври 1933 година - 8 юни 2016 г.) e български стихотворец и текстописец, създател на текстове на доста песни, които през годините стават шлагери. Стиховете му са обичани на няколко генерации поради дълбоката откровена деликатност и признание, които поетът влага в тях. Да си напомним три от тях.
ЗА ДВЕ РЪЦЕ...
За две ръце протегнати отсреща,земята бих до края извървял.За две очи, като звезди горещи,за цялата си топлота бих дал.
За две слова, от мене въодушевени,най-хубавите думи бих редил.За две сълзи, изплакани за мене,аз всички океани бих изпил.
Как малко желаех аз - по зрънце единствено,по капка от отдалечен, чакан дъжд.А ти пристигна в действителност голямаи всичко ми донесе внезапно.
Донесе ми от ветрове повеля,пожари звездни, с цел да не страдам,от тъга - ария, а от ария - мъкаи аз не зная по какъв начин ще устоя.

ЦЕЛИЯТ МИ СВЯТЦелият ми свят е обвързван с тебеи на тебе всичко аз съм дал.Аз от твойте нощи съм захласнати от твоите сънища — изгрял.Пътя ми със стъпките ти крачи,песните ми с тебе са на път,болките ми с болките ти плачати годините ми с теб порастват.
Като бряг изпращаш ме, когатотръгвам към далечни светове.Като предел посрещаш ме, когатоме завеят черни ветрове.И простирам две ръце към тебе,цял живот към твоя предел вървял…Аз от твоите нощи съм захласнати от твоите сънища — изгрял.
НЕНАЗОВИМОТОНеобуздани, южни ветровеизлитат скрито из душите още.Непокорено възприятие ни зове,затворим ли за момент очите нощем.
Неизменилите на нас звездидори и в тъмни вечери ни греят.Незатревените след нас следипрез всичките сезони отново живеят.
Непрегрешили, пролетни лъкиот края на земята ни усещат.Неотшумелите зад нас рекипротягат своите ръце за срещи.
Незаглушен от предишното зовизпраща ни еленови сигнали.И невъзможна, скрита пралюбовпристига като сън да ни погали.