Европа след 9 май - недоубития звяр на комунизма, въплътил се в Путинова Русия
Марин Гяурски
Дали европейците, които въпреки всичко са имали „ щастието “ да се разсънят на 10 май 1945 година са си представяли вчерашния ден, като празник на Европа? Първите няколко години след войната носят на Европа една голяма бедност и съсипия. Ако погледнем фотосите и видеоматериалите от това време ще забележим върволици от хиляди хора, пъплещи из разрушени пейзажи от унищожени градове и безплодни полета, осиротели деца, ровещи из руините, депортирани мъже и дами с обръснати глави и лагерници с раирани униформи, изтощени от апетит и заболявания. Изхабени,
изцедени и измъчени хора
Тоталната и най-мащабна международна война, включвала освен бойците, само че и цивилните. Но едно било да преживееш войната, а напълно друго – да преживееш мира. През 1945 година популацията на Виена живеело с дневна дажба от по-малко от 800 калории дневно, а Будапеща с едвам 550. По време на Холандската гладна зима (1944-1945) близо 16 000 холандци умрели от апетит, най-вече деца и старци. В Германия било още по-страшно, там се родил и военновременният анекдот: „ Радвайте се на войната, че какъв мир ви чака. “
Икономическата съсипия, болестите, бежанците, убийствата и изнасилванията били неизменима част от пейзажа. Насилието родило цинизъм. Като окупатори и нацистите и руските войски разбунили война на всички против всички. Те подривали освен лоялността на сринатата власт на предходния режим, само че и всяко възприятие за цивилизовано отношение или връзка сред обособените човеци.
Сблъсъкът сред двете тоталитарни чудовища и успеха на руската комунистическа страна в този момент от дистанцията на времето можем да кажем с убеденост, че не е донесла окончателния завършек на войната в Европа. С настъпилия мир идва нова опасност и
боязън от нова война
Войната, въпреки и студена е продължена за още половин век и животът на още доста хора бил рискуван. Победилият тоталитарен руски звяр ще се разбеснее още веднъж, този път в неговото пространство, благодарение на затъмнението, пропагандата и дезинформацията ще успее дълги години да прикрие личните си безчинства, поставил
смокиновото листо на антифашизма
Чак след гибелта на Сталин и десталинизацията, извършена от Хрушчов стартират да излизат нескрито някои ужасяващи обстоятелства, като огромния вътрешен гнет и военновременната смъртност на милиони. През 60-те години Солженицин разкрива за нечовешките условия на лагерната система ГУЛАГ. А едвам в края на Студената война в Европа стартират да се разгласяват проучвания, свързани с съзнателно породения всеобщ апетит в Украйна, Казахстан и Киргизстан. А чак след рухването на комунистическия режим Горбачов ще признае за Катинското кръвопролитие. Тогава излизат и панорамните проучвания на западни историци и откриватели, отдадени на революцията от 1917 година, на гражданската война (1917-1922 г.), както и на репресиите в марионетните комунистически страни в Източна Европа.
В проучванията на Антъни Бийвър, преведени и на български език и разглеждащи решаващите борби през войната при Сталинград и Берлин, детайлно се разказват порядките в Червената войска, както и отношението й към локалното население до което тя се „ допира “. А тези порядки са безчовечен, антихуманни и изпълнени с военни закононарушения или с елементарни суми гнет, грабежи, изнасилвания и убийства.
След края на Студената война, половин век по-късно, светът като че ли си отдъхва. Scorpions изпяват „ Wind of change “, а Фукуяма възвестява „ краят на историята “. Източния звяр е умрял, вътрешно се е разложил и сякаш е починал. Каква илюзия! След края на Студената война няма наказание, както при национал-социализма,
няма същинско осмисляне на природата на руския комунизъм
Напротив – в западните общества и университети и до през днешния ден е цялостно с апологети на положителния остарял социализъм, които на доста места и преобладават в интелектуалния климат на западната хуманитаристика. Налага се нова мода – да се не разрешава на историците да употребяват въведеният от Хана Аренд термин тоталитаризъм, тъй като той бил едно остаряло оръжие от времето на Студената война. Както виждаме обаче тоталитаризмът се възражда още веднъж в Путинова Русия в един постмодерен и високо софтуерен вид. И в този момент става изцяло ясно, че 9 май в последна сметка не е универсалното избавление от злото. Историята не свършва с военния погром на националсоциалистическа Германия. Единият тоталитаризъм изчезва, само че на негово място се настанява другият. Бухенвалд в Източна Германия е изпразнен от пандизчиите на нацистите, с цел да се изпълни след това от пандизчии на комунистите.
Днес Европа (в това число и България) е изправена директно пред опасността на недоубития звяр, въплътил се в Путинова Русия, с цел да разбере, както написа Норман Дейвис: „ …че триумфът на Сталин няма нищо общо със свободата и справедливостта “. Че военната руска победа в действителност не носи мир на Европа.
Мирът, доколкото в западна част на континента беше реализиран по времето на Студената война, беше извоюван от разсъдъка и от узряването на обществата, които впрегнаха напъните си да основат един по-добър живот за жителите си и в последна сметка съумяха. Мирът в източната част на континента беше един различен мир, мир учреден на страха, на заканите и на репресиите на една сбъркана политическа и икономическа система, която се разпадна от вътре, само че която остави своето завещание там, където беше в началото открита преди повече от 100 години. Там, където в този момент още веднъж със средствата на войната желаят да постановат мир, който в този момент назовават Руски мир.
Дали европейците, които въпреки всичко са имали „ щастието “ да се разсънят на 10 май 1945 година са си представяли вчерашния ден, като празник на Европа? Първите няколко години след войната носят на Европа една голяма бедност и съсипия. Ако погледнем фотосите и видеоматериалите от това време ще забележим върволици от хиляди хора, пъплещи из разрушени пейзажи от унищожени градове и безплодни полета, осиротели деца, ровещи из руините, депортирани мъже и дами с обръснати глави и лагерници с раирани униформи, изтощени от апетит и заболявания. Изхабени,
изцедени и измъчени хора
Тоталната и най-мащабна международна война, включвала освен бойците, само че и цивилните. Но едно било да преживееш войната, а напълно друго – да преживееш мира. През 1945 година популацията на Виена живеело с дневна дажба от по-малко от 800 калории дневно, а Будапеща с едвам 550. По време на Холандската гладна зима (1944-1945) близо 16 000 холандци умрели от апетит, най-вече деца и старци. В Германия било още по-страшно, там се родил и военновременният анекдот: „ Радвайте се на войната, че какъв мир ви чака. “
Икономическата съсипия, болестите, бежанците, убийствата и изнасилванията били неизменима част от пейзажа. Насилието родило цинизъм. Като окупатори и нацистите и руските войски разбунили война на всички против всички. Те подривали освен лоялността на сринатата власт на предходния режим, само че и всяко възприятие за цивилизовано отношение или връзка сред обособените човеци.
Сблъсъкът сред двете тоталитарни чудовища и успеха на руската комунистическа страна в този момент от дистанцията на времето можем да кажем с убеденост, че не е донесла окончателния завършек на войната в Европа. С настъпилия мир идва нова опасност и
боязън от нова война
Войната, въпреки и студена е продължена за още половин век и животът на още доста хора бил рискуван. Победилият тоталитарен руски звяр ще се разбеснее още веднъж, този път в неговото пространство, благодарение на затъмнението, пропагандата и дезинформацията ще успее дълги години да прикрие личните си безчинства, поставил
смокиновото листо на антифашизма
Чак след гибелта на Сталин и десталинизацията, извършена от Хрушчов стартират да излизат нескрито някои ужасяващи обстоятелства, като огромния вътрешен гнет и военновременната смъртност на милиони. През 60-те години Солженицин разкрива за нечовешките условия на лагерната система ГУЛАГ. А едвам в края на Студената война в Европа стартират да се разгласяват проучвания, свързани с съзнателно породения всеобщ апетит в Украйна, Казахстан и Киргизстан. А чак след рухването на комунистическия режим Горбачов ще признае за Катинското кръвопролитие. Тогава излизат и панорамните проучвания на западни историци и откриватели, отдадени на революцията от 1917 година, на гражданската война (1917-1922 г.), както и на репресиите в марионетните комунистически страни в Източна Европа.
В проучванията на Антъни Бийвър, преведени и на български език и разглеждащи решаващите борби през войната при Сталинград и Берлин, детайлно се разказват порядките в Червената войска, както и отношението й към локалното население до което тя се „ допира “. А тези порядки са безчовечен, антихуманни и изпълнени с военни закононарушения или с елементарни суми гнет, грабежи, изнасилвания и убийства.
След края на Студената война, половин век по-късно, светът като че ли си отдъхва. Scorpions изпяват „ Wind of change “, а Фукуяма възвестява „ краят на историята “. Източния звяр е умрял, вътрешно се е разложил и сякаш е починал. Каква илюзия! След края на Студената война няма наказание, както при национал-социализма,
няма същинско осмисляне на природата на руския комунизъм
Напротив – в западните общества и университети и до през днешния ден е цялостно с апологети на положителния остарял социализъм, които на доста места и преобладават в интелектуалния климат на западната хуманитаристика. Налага се нова мода – да се не разрешава на историците да употребяват въведеният от Хана Аренд термин тоталитаризъм, тъй като той бил едно остаряло оръжие от времето на Студената война. Както виждаме обаче тоталитаризмът се възражда още веднъж в Путинова Русия в един постмодерен и високо софтуерен вид. И в този момент става изцяло ясно, че 9 май в последна сметка не е универсалното избавление от злото. Историята не свършва с военния погром на националсоциалистическа Германия. Единият тоталитаризъм изчезва, само че на негово място се настанява другият. Бухенвалд в Източна Германия е изпразнен от пандизчиите на нацистите, с цел да се изпълни след това от пандизчии на комунистите.
Днес Европа (в това число и България) е изправена директно пред опасността на недоубития звяр, въплътил се в Путинова Русия, с цел да разбере, както написа Норман Дейвис: „ …че триумфът на Сталин няма нищо общо със свободата и справедливостта “. Че военната руска победа в действителност не носи мир на Европа.
Мирът, доколкото в западна част на континента беше реализиран по времето на Студената война, беше извоюван от разсъдъка и от узряването на обществата, които впрегнаха напъните си да основат един по-добър живот за жителите си и в последна сметка съумяха. Мирът в източната част на континента беше един различен мир, мир учреден на страха, на заканите и на репресиите на една сбъркана политическа и икономическа система, която се разпадна от вътре, само че която остави своето завещание там, където беше в началото открита преди повече от 100 години. Там, където в този момент още веднъж със средствата на войната желаят да постановат мир, който в този момент назовават Руски мир.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ