Маргьорит Юрсенар е литературният псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour

Маргьорит Юрсенар е литературният псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour (1903 – 1987) – френска писателка. Тя е първата жена член на Френската академия, където е призната през 1980 година
Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 година в Брюксел, Белгия, в фамилията на французин и белгийка. Майка ѝ умира вследствие на затруднения при раждането. Баща ѝ се реалокира с щерка си в Северна Франция, където самичък се заема с образованието ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без официално да е посещавала учебно заведение.
В годините преди Втората международна война Юрсенар пътува съвсем непрекъснато – обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и усещания, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939) Юрсенар отпътува за Съединени американски щати при приятелката си Грейс Фрик – преводач на творбите на Юрсенар на британски. Двете се срещат през 1937 и живеят дружно до гибелта на Фрик през 1979 година [1]. До края на живота си Юрсенар ще живее в Съединени американски щати, а през 1947 година придобива американско поданство.
Умира на 17 декември 1987 година в Бар Харбър, Мейн, на 84-годишна възраст.
Дьо Крайенур разгласява първата си диалогична поема „ Le Jardin des chimères “ („ Градината на химерите “) през 1921 година под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.
През 1951 тя разгласява на френски език своя magnum opus „ Мемоарите на Адриан “. Романът пожънва както комерсиален, по този начин и критически триумф дотам, че през днешния ден се смята за модерна класика. Сюжетът му пресъздава живота и гибелта на един от „ петимата положителни “ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът написа до своя правоприемник и осиновен наследник Марк Аврелий, Адриан споделя своето минало – описвайки своите триумфи, любовта си към Антиной и философията си.
През 1968 разгласява „ Творение в черно “, разказ, чието деяние към този момент е пренесено в края на Средновековието и още смътното възникване на Ренесанса. Негов воин е ученият, доктор и алхимик Зенон, въплътил в комплицирания си облик доста от будните свободни духове на тази ера – Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът наблюдава неспирното търсене на правилата на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на актуалната наука; безконечната битка с предразсъдъците, които в онази ера постоянно са на живот и гибел. Скитанията на героя от един в различен град или страна онагледяват този път, като постоянно в тях се вплитат действителни исторически обстоятелства и се обрисува трескавото положение на духа на цяла цивилизована Европа по това време.
Маргьорит Юрсенар написа голям брой новели, есета, като на всички места съумява да употребява в оптималната степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и съвсем научното си внимание към най-малките елементи на човешкото съществуване, като в същото време в най-голяма степен съумява да им придаде живописност, страст и схващане. Това може да се каже даже за записките ѝ, преизпълнени с обстоятелства, където всеки роман е съпроводен с вживяване или повторното си преживяване, дружно с цялата емоционалност, минало и идно в този миг.