Маргарита Доровска е завършила e кураторство в Кралския колеж по

Маргарита Доровска е приключила e кураторство в Кралския лицей по изкуствата в Лондон. Печели състезанието за шеф на музея Дом на хумора и сатирата в Габрово преди две години. Там провежда изложения и събития, сред които: " Кристо и Жан-Клод. Проекти " и " Роден в Габрово " (продължават до 26 октомври 2018), есенният Карикатурен десант с политически карикатури на Дарил Кейгъл и курираната от него – " Тръмп, 9 месеца по-късно ", Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата, 125 години от рождението на Райко Алексиев. Тя е от тези млади и добре образовани на запад хора, които се връщат в България, с цел да я трансформират.

Какъв е вашият отговор на въпроса за какво Габрово е столица на хумора?

- Габровци са били положителни търговци. Живеейки в Балкана, където няма доста плодородна земя, те са били съобразителни в това да създават неща, които да продават, с цел да си купят храната, която не могат да произведат. Хуморът е мощен обществен лубрикант и доста оказва помощ в търговията. Характерното за габровския комизъм е, че е автоироничен, габровци се майтапят със своята спестовност и по този начин предизвестяват другата страна какво да чака. А позволявайки на другия да се смее на твой тил, хем го развеселяваш, хем няма риск да го обидиш.

От самото начало Домът на хумора е работил във всички сфери на изкуството и културата и то с интернационален профил, с помощта на което имаме чудесна сбирка и мощни партньорства с музеи, фестивали и изложения за подигравка от целия свят. Така се става столица на хумора, на културата, на спорта или друго – с дейна политика. Симпатичен факт е, че е присъдена премия за литература на Кърт Вонегът и шефът на Дома е пътувал до Щатите, с цел да му я връчи. Какъв беше вашият метод към изложбите в музея - " Кристо и Жан-Клод. Проекти " и " Роден в Габрово "?

- Те показват изкуството на Кристо и Жан-Клод, а и непоказван до момента документален роман за детството на Кристо в Габрово.

Личната история на Кристо в Габрово е напълно непозната за публиката. След години на непочтеност и предумишленост в представянето на Кристо и Жан-Клод в България е доста значимо, че в тези изложения изкуството на двамата е сложено преди всичко и показано с внимание и точност.

Какво Вие научихте за Христо Явашев – какво от живота му в Габрово е определящо за актьора Кристо?

- В живота на Христо няма граница сред изкуство и игра, двете преливат доста естествено едно в друго. Изкуството е игра, любознание, неуморно търсене, същински вълнуващо занятие. Майката, Цвета, има доста значима роля. Тя поддържа синовете си с голямо старание в построяването на този свят на въображението и свободата – значим урок за всеки родител и възпитател. Когато изкуството в България става толкоз скучно, незадълбочено и несвободно с установяването на комунизма за Христо това се оказва отвратително. Второто нещо, което прави доста мощно усещане е, че в детството си Христо е заобиколен с част от материалите, които след това ще се появят в изкуството му – това са варелите и платовете. Звучи като банален факт, само че тези материали са същностни за естетиката на плановете им. Бащата Владимир Явашев е инженер химик, който идва да работи за процъфтяващата в Габрово текстилната промишленост и дава отговор за производството на платове. А химическите артикули, които се употребяват в работата му се съхраняват в железни варели, измежду които Христо и братята му играят като деца. Третото забавно за мен изобретение е, че номадският харектер на изкуството, свободата, отводът от владеене и временността на плановете могат да бъдат разчетени като едно положително " преправяне " на трагичен персонален опит. Семейството не е от града, сменят няколко жилища чартърен, до момента в който най-после построяват свое, част от дребна фабрика, за произвеждане на химикали. Едва приключена, фабриката е национализирана през 1947, след това и жилището. Бащата е изпратен в пандиза, фамилията се мести в Пловдив, след това Христо отива в София, оттова – в Прага, Виена, Париж и Ню Йорк. Превратностите на ориста и илюзорността на притежанията ни имат доста ясно изражение в номадския темперамент на изкуството на Кристо и Жан-Клод – то се появява на разнообразни места по света, изисква големи старания и трае напълно малко време. Мислейки за тези забавни елементи, ясно си давам сметка, че в изкуството и метода, по който Кристо и Жан-Клод работят има бездънен интегритет на опит, убеждения и полезности.

Всяка година карнавалът в Габрово предлага положително въодушевление, само че и ирония, рецензия най-много към властта и мощните на деня. Вие имате наблюдения върху работата на художниците и хората, които вършат макетитеза карнавалното шествие...

- Карнавалната работилница е в постройката на Музея. Процесът е муден и трудоемък, работи се няколко месеца, с цел да се появят фигурите и карнавалните картини.

В последните години общината поставя старания да подтиква жителите да вземат участие в карнавала, създавайки свои карнавални картини. Видях да отваряте вратата на музея на гости с усмивка. Каква е силата на положителната хумореска и интелигентния комизъм?

- Усмивката оказва помощ във всевъзможни обстановки. А хуморът прави обстановките към нас обозрими – като се надсмееш над нещо ставаш по-голям от него. Това би следвало да е доста явно за едно общество с тоталитарно минало. В тези идеология имаше тематики, с които не можеш да се шегуваш и властта изискваше безусловно съществено отношение към себе си, обграждаше се с куха пищност. Не бива да има тематики табу в хумора, това е урок, който трябваше да сме научили. Когато хората с власт го одобряват, това ще е добър знак за независимост.

Завършили сте кураторство в Кралския лицей за изкуство в Лондон. Печелите конкурс за Габрово. Какво се промени в концепцията ви за тази специалност сред образованието и оперативната работа?

- Имаме доста работа по въвеждането на музейни стандарти и процедури, тъй че активността ни да е съответна в международен мащаб. Не одобрявам, че имаме право на взаимни отстъпки, тъй като сме в България и се пробвам да работя, по този начин както бих го правила на всички места. Основното предизвикателство е, че всяка процедура и съществуващо решение би трябвало да бъде приспособено. От една страна не искаш да правиш взаимни отстъпки, само че от друга, ние разполагаме с неведнъж по-малък запас – финансов, човешки, благоприятни условия за обмяна на опит и за развиване на компетентности в екипа.

Какво могат да трансформират парите в тази ситуация?

- Финансирането на музеите би трябвало да бъде обвързано с това, което вършат – с задачите, които си слагат и с резултатите, които реализират. Сега не е по този начин. То е обвързано с числеността на чиновниците и с площта на постройката. Това е обществена политика, не културна.

Какво успяхте да измененията за двете години отпред на музея?

- Фокусирахме се върху програмирането – стремим се да вършим по-значими изложения – с повече изследователска работа и принос. Такива изложения основават ново познание, премислят познатото или пък оферират друго прекарване. Изложбите би трябвало да са настоящи, забавни и с просветителна стойност. Когато се работи по галерия има един въпрос, който би трябвало да стои от началото до края – за какво би трябвало да се направи това в този миг. Ако няма явен отговор, усилието не си заслужава. Сега огромното предизвикателство е да се фокусираме върху непрекъснатите изложения и стратегиите за работа с деца. Какви ще бъдат те?

- На първо място това е изложбата за габровския комизъм, която споделя шегите с присъщите рисунки на Борис Димовски. Но тук имаме да отговорим на един напълно логически въпрос, който актуалният клиент задава – за какво и по какъв начин Габрово е несъмнено за столица на хумора. Трябва да прибавим и историята на самия Дом на хумора – по кое време и за какво е основан, по какъв начин се е променял през годините. Това е превъзходен метод да забележим през неговата история какво се е случвало с хумора и сатирата у нас. Карнавалната галерия е също значима за музея. Всеки май в Габрово се прави този страховит карнавал с присъща политическа ирония. Започва като шумно шествие от занаятчийската и комерсиална улица. С развиването на промишлеността и обуржоазяването на града към него се прибавят салонни маскен балове. Появяват се присъщите типажи на градските зевзеци. По време на комунизма карнавалът се преобразява, изместен е от Сирни Заговезни през май.Трябва да представим и карнавала като феномен, да се покажат практики от други места по света. Другата непрекъсната галерия, по която имаме работа, се споделя " Грехът " и показва копия от фрески от притворите на църкви в България – подиуми, в които се осмиват греховете. Те не приказват доста на днешния човек, мъчно ни е да си представим по какъв начин са въздействали в миналото, само че с добра интерпретация биха ни дали концепция за нормите, метода на живот преди и ролята на религията. Такава галерия е скъпа за страна, която се гордее толкоз доста с икони, църкви и манастири.

Какво от английския модел на мениджмънт в културата бихте желали да адаптирате тук?

- Принципите на ръководство на обществените музеи и галерии. Водещото е отговорността към обществото. Музеите работят за необятна аудитория, те не вършат изложения за експерти и защита публика. Езикът и разказът са ясни и налични, дизайнът на изложбите е подсъзнателен. Образователната роля на музея не отстъпва на научната активност. Музеите са място на познание и отговорността им е както в основаването на истинно ново познание, по този начин и в обезпечаването на достъп до него. Тази отговорност дава на музеите изключителна тежест в обществото. Когато реализираме подобен метод на работа това, което вършим ще се почита и цени, вместо да сме на бюджетната опашка и да чакаме някаква лепта. Елементарен образец от политиката за развиване на сбирките е, че не можеш да приемеш подаяние, което не би купил. Тук постоянно логиката е, че на харизан кон зъбите не се гледат. А това нещо изисква работа и средства – изследване, консервация, разпространение.

Какво през последните 25 години в България бихте отличили като значимо в изкуството и културата?

- Позитивното в актуалното изкуство е разрояването на сцената, което стартира едвам в последните години. Нови имена се появяват от разнообразни места, оттатък нормалните - има хора приключили на открито, хора, които вършат изкуство, без да са учили изкуство. Арт средата тук не е изключително отворена, подпомагаща и разрастваща се. Самовъзпроизвеждането й през последните години не изведе и един млад художник до същинска международна кариера. Та тези хора, които идват от непредвидени места, не са артикул на нормалния клиентелистки модел, те имат различен взор, храброст, друг метод и в действителност освежават сцената. Преминаването на границите сред изкуствата, потреблението на необикновени пространства и среда, всяка въможност за опит и независимост са добре пристигнали. Ако приказваме за нормалните детайли в екосистемата, то музеите и галериите занапред би трябвало да стартират да работят в поддръжка на актуалните художници, пазарът би трябвало да се разрастне доста, с цел да има резултат върху средата. Изкуството в действителност би трябвало да излезе от елитаристките си искания и да придобие социална значителност - да влезе в новините, в диалозите на хората. Накратко, най-хубавото следва!

Всичко, което би трябвало да знаете за: Култура (4711)