Маргарет Тачър става първата жена министър-председател на Обединеното кралство
Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен (13 октомври 1925 – 8 април 2013) е английски политик и първата жена, изпълнявала функционалностите на министър-председател (премиер-министър) в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 година Тя е водач на Консервативната партия от 1975 година до края на премиерството си. Още преди да пристигна на власт, тя е наричана Желязната лейди в руската агитация – название, останало до през днешния ден. Член е на Ордена на жартиера и Ордена за заслуги.
По време на изборите през 1950 тя притегля медийно внимание като най-младата жена претендент измежду консерваторите в Дартфорд, който се смята за несъмнено място за лейбъристите и въпреки че губи, с акцията си понижава броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, само че още веднъж губи. Нейната активност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат предприемач и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като правосъден юрист през 1953 и през същата година се раждат децата ѝ – близнаците Карол и Марк. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони.
Тачър стартира да търси несъмнено място измежду консерваторите и напълно малко не ѝ доближава, с цел да стане претендент в Орпингтън през 1955 година Следват още няколко отхвърляния, до момента в който я изберат като претендент във Финчли през април 1958. Тя елементарно печели изборите през 1959 година и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа тирада е в поддръжка на законопроект, който постановява съвещанията на локалните препоръки да са обществени.
Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната пейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното обезпечаване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 година Когато сър Алек Дъглас-Хюм се отдръпва, Тачър гласоподава за Едуард Хийт в изборите за водач на консервативната партия и е наградена с работа като представител за жилищното строителство и земята.
Тачър е една от дребното консерватори, членове на Парламента, които поддържат законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласоподава в интерес на правилото на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща съпротива за отменянето на смъртното наказване. Отличава се като представител на конференцията през 1966 година със мощна офанзива против данъчната политика на Лейбъристкото държавно управление, дефинира я като стъпки освен против социализма, само че и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като представител за горивата през 1967 година, по-късно се издига до министър в сянка на превоза и най-после на образованието преди изборите през 1970 година
Със спечелването на общите избори през 1987 година тя става първият министър-председател на Англия, който печели три пъти поред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал сред 1812 и 1827 година Повечето локални вестници я поддържат, като се изключи Дейли Мирър и Гардиън. В таблоидите става известна с фамилиарното „ Маги “.
През 80-те години на ХХ век Тачър стартира да се занимава с политика в региона на екологията, която до тогава подценява. През 1988 година тя изнася тирада, с която слага проблеми като световната смяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 тя открива центъра Хадли за прогнози за времето и за проучвания, които самата тя поръчва.
В Брюге през 1988 година Тачър изнася тирада, в която подлага на критика предложенията от Европейската общественост за федерална конструкция на Европа и за увеличение на централизацията при вземането на решения. Въпреки че поддържа участието на Англия в Европейски Съюз, Тачър има вяра, че ролята на Европейската общественост би трябвало да бъде лимитирана до обезпечаване на свободна търговия и ефикасна конкуренция. Тя се опасява, че новите условия на Европейската общественост ще провалят измененията, които е подхванала във Англия. Особено недоволства против подготвяния Икономически и валутен съюз (Еврозоната).
Тачър стартира да губи известност през 1989 година, защото стопанската система е в спад и страда от високи лихвени проценти, въведени, с цел да го спрат. Тя упреква финансовия министър Найджъл Лоусън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз (влизането в еврозоната).
По време на изборите през 1950 тя притегля медийно внимание като най-младата жена претендент измежду консерваторите в Дартфорд, който се смята за несъмнено място за лейбъристите и въпреки че губи, с акцията си понижава броя на подадените гласове за лейбъристите. Отново се кандидатира през 1951, само че още веднъж губи. Нейната активност в Консервативната партия в Кент я среща с Денис Тачър, те се влюбват и се женят през декември 1951. Денис Тачър е богат предприемач и финансира жена си да следва право. Тя се квалифицира като правосъден юрист през 1953 и през същата година се раждат децата ѝ – близнаците Карол и Марк. При връщането си на работа тя специализира в данъчните закони.
Тачър стартира да търси несъмнено място измежду консерваторите и напълно малко не ѝ доближава, с цел да стане претендент в Орпингтън през 1955 година Следват още няколко отхвърляния, до момента в който я изберат като претендент във Финчли през април 1958. Тя елементарно печели изборите през 1959 година и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа тирада е в поддръжка на законопроект, който постановява съвещанията на локалните препоръки да са обществени.
Преждевременно (през септември 1961) получава място на предната пейка като парламентарен секретар в Министерството на пенсиите и националното обезпечаване, като се задържа на поста до загубата на консерваторите на изборите през 1964 година Когато сър Алек Дъглас-Хюм се отдръпва, Тачър гласоподава за Едуард Хийт в изборите за водач на консервативната партия и е наградена с работа като представител за жилищното строителство и земята.
Тачър е една от дребното консерватори, членове на Парламента, които поддържат законопроекта за оневиняване мъжкия хомосексуализъм, тя гласоподава в интерес на правилото на законопроекта на Дейвид Стийл да легализира абортите. Обаче среща съпротива за отменянето на смъртното наказване. Отличава се като представител на конференцията през 1966 година със мощна офанзива против данъчната политика на Лейбъристкото държавно управление, дефинира я като стъпки освен против социализма, само че и към комунизма. Тачър печели място в кабинета в сянка като представител за горивата през 1967 година, по-късно се издига до министър в сянка на превоза и най-после на образованието преди изборите през 1970 година
Със спечелването на общите избори през 1987 година тя става първият министър-председател на Англия, който печели три пъти поред изборите от времето на лорд Ливърпул, управлявал сред 1812 и 1827 година Повечето локални вестници я поддържат, като се изключи Дейли Мирър и Гардиън. В таблоидите става известна с фамилиарното „ Маги “.
През 80-те години на ХХ век Тачър стартира да се занимава с политика в региона на екологията, която до тогава подценява. През 1988 година тя изнася тирада, с която слага проблеми като световната смяна на климата, озоновите дупки и киселинния дъжд. През 1990 тя открива центъра Хадли за прогнози за времето и за проучвания, които самата тя поръчва.
В Брюге през 1988 година Тачър изнася тирада, в която подлага на критика предложенията от Европейската общественост за федерална конструкция на Европа и за увеличение на централизацията при вземането на решения. Въпреки че поддържа участието на Англия в Европейски Съюз, Тачър има вяра, че ролята на Европейската общественост би трябвало да бъде лимитирана до обезпечаване на свободна търговия и ефикасна конкуренция. Тя се опасява, че новите условия на Европейската общественост ще провалят измененията, които е подхванала във Англия. Особено недоволства против подготвяния Икономически и валутен съюз (Еврозоната).
Тачър стартира да губи известност през 1989 година, защото стопанската система е в спад и страда от високи лихвени проценти, въведени, с цел да го спрат. Тя упреква финансовия министър Найджъл Лоусън, който следва икономическа политика, подготвяща валутния съюз (влизането в еврозоната).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ