Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността ~ Марк АВРЕЛИЙ
(Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie)
Всичко, което ти се случва, е авансово квалифицирано от вечността. Оплетените една в друга аргументи са вплели от незапомнено време основата на твоята персона и това събитие.
И индивидът, и богът, и вселената дават плод, когато на всяко му пристигна времето. Няма значение, че в нормалния смисъл думата се използва основно за плода на лозата и в сходни случаи. Разумът дава и повсеместен, и персонален плод и от него се пораждат други плодове, сходни на самия него.
Ти, моя душа, ще станеш ли в миналото добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с любов и обвързаност? Няма ли да се почувствуваш цялостна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига положението, в което си сега, не си ли удовлетворена от всичко сегашно и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя сгода да пратят за богатството на съвършеното създание, положително, почтено, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, с цел да се породи друго сходно, то безусловно ще бъде наред? Ще станеш ли в миналото почтена съгражданка на боговете и хората, тъй че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?
Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с отзивчивост. И боговете са благосклонни към такива хора, а от време на време и съдействуват - за нечие здраве, благосъстояние и популярност, толкоз положителни са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.
Днес се отървах от всевъзможни превратности, освен това - премахнах ги. Защото те не са вън, а вътре в моите отзиви.
Гледай отвисоко: безчет стада, безчет празници, всевъзможни кораби по бурното и умерено море, многообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее сега във варварските племена. И какъв брой доста хора не са чували даже името ти, какъв брой ще го не помнят незабавно и какъв брой похвалили те вероятно по-късно ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.
Можеш да премахнеш доста непотребни безпокойства, които зависят напълно от твоето мнение по този начин ще си осигуриш едно необятно пространство, с цел да обхванеш с мисълта си цялата галактика, да си представиш без крайната безкрайност и да се замислиш за бързата смяна която претърпява всичко поотделно - колко малко е времето от пораждането до разпадането и какъв брой безгранично това преди рождението, както и това безпределно, което следва разпадането.
Губенето не е нищо друго с изключение на променяне. На това се радва всеобщата природа, съгласно която се реализира всичко, от епохи се е осъществявало в сходна форма и до безспир ще се реализира по този начин. Тогава за какво твърдиш, че всичко е вървяло и постоянно ще върви зле и че измежду толкоз богове не се е намерила мощ, която да го оправи, ами светът е наказан да тъне във постоянно зло?
Стига с това тъпо битие, изпълнено с бърборене и маймунщина! Защо се безпокоиш? Има ли нещо необичайно в тия работи? Какво те изкарва от равновесие? Оформящата причина? Вгледай се в нея. Да не би материята? Вгледай се в нея. Извън тях не съществува нищо. А към този момент е време, насочи взор към боговете, да станеш по-прост и по-добър.
Избрано от „ Към себе си ”, изд. Кибеа
Картини: Marcus Aurelius Distributing Bread to the People, 1765, Joseph-Marie Vien, Musée de Picardie; Dernières paroles de l'empereur Marc Aurèle, by Eugène Delacroix (1798-1863) - commons.wikimedia.org
