ГЕРБ за ромската интеграция: въртим едни пари
Манол Генов ,
Българска социалистическа партия
И следващият мониторингов отчет по тактиката за интеграция на ромите в страната отиде безславно в историята. Ако има въпреки всичко нещо хубаво, то е във обстоятелството, че Народното събрание удари звучна плесница, отказвайки да го поддържа, и той си остана неприет. Какво следва от това ли? Вероятно нищо, но най-малко във всички направления на тези, които сякаш са виновни за тази политика. И преди година споделих, а в този момент го дублирам: въпросният отчет неслучайно е наименуван и административен освен по ангажимент, само че и по смисъл и изгода. Защото в пространството на повече от 100 страници предостатъчно е излято
чиновническо празнословие със забележителен оптимизъм
Ще ми се някой да изясни с какъв брой чифта розови очила е писан в обособените си раздели този държавен доклад. От неговия размер ясните неща са в пъти по-малко от неразбираемите. Ако това е свършеното и изгодата на дългите години политика на ГЕРБ за ромското консолидиране, значи ни е нужно не десетилетие, а столетие на ромското включване. Както и в отчета за 2016 година по същата политика, по този начин и в сегашния отритнат от Народното събрание отчет има дълги страници изнервящо високомерно изброяване на разказани имена на планове, описи на краткотрайни стратегии за претовареност, информации за брой обхванати възпитаници... Всичко тече, нищо не се трансформира. Ей това схващат естествените хора от въпросните отчети - административни доклади за ромската политика.
Кому са нужни откровените празнодумства, каквито обитават и сегашния, и миналогодишния отчет на ГЕРБ по ромската интеграция. Като тези: "Важен детайл за реализиране на интеграционната политика е работата в посока превъзмогване на отрицателните стандарти ". Питам се какво е свършено, в случай че този извод и потребност са на финала на отчета? И още един откъс от отчета: "Предизвикателство остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, водещо до обществена изолираност. " А с кое предизвикателство е реализиран триумф дотук, това никой не разбра.
Този доклад е безнадежден
най-много с неналичието на обикновено наличие на какъвто и да е различен с изключение на административния взор. Няма самопризнания за пороци вътре в нито една система - като претовареност, обучение, жилищна среда, опазване на здравето. Липсват цели браншове от страната, които категорично следва също да имат ангажимент към това да извадим ромския етнос от изолацията и сегрегирането му.
След две десетилетия работа по интеграция на ромския етнос и особено към децата в него статистиката ненадейно ни сподели през 2017 година по какъв начин 20 000 деца, извънредно от ромската общественост, не са се появили на 15 септември 2016 година в учебните заведения. И да не се успокояваме, това надалеч не е само във възрастта от първи до четвърти клас. Опитът да се наложи механизъм, който да върне тези деца назад и трайно в учебно заведение, не се радва на необикновен триумф. Радва се на розов оптимизъм в последния Мониторингов отчет на държавното управление и толкова.
Колкото и страници доклади да надиплят ръководещите от ГЕРБ в бранша, няма по какъв начин да се скрие информацията за това какъв брой от децата на етноса минават единствено на хартия от клас в клас, само че с очевадна ниска или изчезнала просветеност. Същите деца, оставени трайно съвсем безнадзорни, стават обект или индивид на закононарушения от всевъзможен темперамент. След което обществото и страната имат още по-големи проблеми с тяхното решение. Как не едно, а цели три държавни управления на Политическа партия ГЕРБ ще си оправдаят цялостния неуспех и в плановата политика за ромите? Защото е реалност по какъв начин в българското учебно заведение минават стотици планове, чиито съществени цели са точно задържането на децата в учебната мрежа, обосноваване на родителите им, способи за задържане на интереса им, използване на тласъци и прочие Но
резултатът къде е
Провал претърпя и опитът нормативни документи да обвържат наличието на децата от ромския етнос с учебната мрежа и подготвителните степени към нея с отговорността на родителите и обществените помощи на страната за тях. Кой не е чувал за умишлени неотчитания на отсъствия на ромски деца от клас, даже и на спестени експлицитни здравни правила от рода на съблюдаване на наложителния имунизационен паспорт?
Уважаеми ръководещи от ГЕРБ, не ни връщайте с приказки за времето на Тодор Живков и за обучение и труд, а вижте какво се случва с ромските фамилии. Въпреки изпотрошените през държавно управление и европроекти стотици хиляди и милиони левове. Защото децата, както и цели фамилии роми последователно и трайно изпадат в изолираност - обществена, просветителна, в това число и териториална. От ГЕРБ могат сполучливо да си закачат като брошка на триумфа обстоятелството, че към този момент при три техни държавни управления тече нескончаем развой на така наречен гетоизиране на десетки хиляди ромско население с всичките присъщи признаци за това. Спомняте ли си случая от Асеновград тъкмо преди година? Някои се отъркаха, други се поизлъскаха у казуса с ромите, само че държавна политика с трайно следствие няма по купищата проблеми. Защото за следващ път лъсна истината по какъв начин макар съществуването на механизми за деяние страната работи най-често
на правилото на паник бутона
Господата от ГЕРБ да ни покажат на коя страница от фамозните им мониторингови доклади за ромската интеграция можем да прочетем признанието за отношението на обществото към ромския етнос. Или това не е въпрос на политика? А въпросното отношение е сериозно обезпокоително: то или е яростно и невъздържано, или е покровителствено-мълчаливо. След сюжети като миналогодишните в Асеновград, а преди и по-късно на десетки други места из страната, когато е имало съответни мотиви, нормално след произшествия, виждаме реакции на ненавист, отвращение или боязън. И какво демонстрира страната и политиката й против това ли? Демонстрира хилава и хартиена подготвеност за разчитане на казуса. Нагледахме се на умишлени или инцидентни операции, користни цели или нечии политически тактики за дивиденти.
Ще загатна единствено няколко показателни образеца, зад които би трябвало да има политики за интеграция. А тези от ГЕРБ, които се хвърлиха да пазят следващия неблаговиден отчет, да кажат на коя страница от следващия придирчив чиновнически доклад се намират отговорите им. Ето малко и съответни образци: какво е обяснението за наложената процедура в учебните заведения с ромски етнос не се пишат отсъствия на възпитаници и няма доклад за равнищата на действителната неначетеност? В коя интеграция е попаднал шестокласникът Асен, който е без нито едно неявяване, само че в локалната комисия за малолетни се схваща, че той не е в положение да напише даже и първото си име, тъй като е необразован? А като Асен продължава да има цяла войска в българското учебно заведение.
Хиляди из страната са случаите на млади ромски майки, които не могат да заведат бебето си на персонален доктор, в случай че нямат компаньон от най-малко едно потомство обратно. Обяснение, че последното грамотно потомство в фамилията е бабата на майката. И в този отчет липсва напълно ролята на правосъдната система, в чиито ръце законът е сложил дисциплиниращата глоба по проблема "съжителство с малолетни и малолетни, които раждат деца ". Достойно за обособен разбор е какво се случва с присъдите на отговорните, които съжителстват по този метод с невръстни. Но никой не го прави. Няма нито ред и в този отчет. Никой не пита какъв брой от административните наказателни санкции - най-често от по 1000 лева, с които тези лица са наказани, са действително събрани от страната. Отговорът е
нула санкции и нула лв.
Какъв е резултатът, че това действие е преследвано от закона? Не костват и пет пари дългите таблици с изброените десетки хиляди роми, които сякаш са ангажирани в трудова претовареност по краткотрайни стратегии - няма никаква резистентност, а за време от половин до една година. Ромските гета са си все същите, че и по-лоши, откакто от ГЕРБ сами признават, че едвам два са били опитите за създаване на нов вид обществени жилища за ромите от общини из страната. Признават и друго, че против това е имало сериозен ОТПОР от останалото локално население (стр. 45 от миналогодишния доклад).
Управляващите от ГЕРБ евентуално от неведение не престават да не виждат, че ромската интеграция не е допустимо да бъде едностранен развой, а развой на цялото общество. И че интеграцията значи най-много приемане от насрещната страна. В кой отчет на властта да прочетем най-малко констатацията по какъв начин обществото ни се радикализира в безапелационното си неприемане на ромите, а етносът от ден на ден се затваря вътре в себе си, консумирайки права и богатства, които страната не знае по какъв начин и за какво да ги стимулира и да глоби злоупотребата с тях?
Както и да го въртим, истината е една: и тя е, че и в следващия чиновнически напудрен отчет прозират десетки милиони усвоени пари, национални и европейски финансирания, има планина от красиви думи и устойчиви клишета. В последна сметка едно от тъжните изводи на тази свършена-несвършена работа се побира в максимата: в случай че за решаването на един проблем се дават пари, задръж го. Изобщо с политиката си и в този бранш ГЕРБ демонстрираха, че работят на правилото: "Въртим едни пари ". Получава им се.
Българска социалистическа партия
И следващият мониторингов отчет по тактиката за интеграция на ромите в страната отиде безславно в историята. Ако има въпреки всичко нещо хубаво, то е във обстоятелството, че Народното събрание удари звучна плесница, отказвайки да го поддържа, и той си остана неприет. Какво следва от това ли? Вероятно нищо, но най-малко във всички направления на тези, които сякаш са виновни за тази политика. И преди година споделих, а в този момент го дублирам: въпросният отчет неслучайно е наименуван и административен освен по ангажимент, само че и по смисъл и изгода. Защото в пространството на повече от 100 страници предостатъчно е излято
чиновническо празнословие със забележителен оптимизъм
Ще ми се някой да изясни с какъв брой чифта розови очила е писан в обособените си раздели този държавен доклад. От неговия размер ясните неща са в пъти по-малко от неразбираемите. Ако това е свършеното и изгодата на дългите години политика на ГЕРБ за ромското консолидиране, значи ни е нужно не десетилетие, а столетие на ромското включване. Както и в отчета за 2016 година по същата политика, по този начин и в сегашния отритнат от Народното събрание отчет има дълги страници изнервящо високомерно изброяване на разказани имена на планове, описи на краткотрайни стратегии за претовареност, информации за брой обхванати възпитаници... Всичко тече, нищо не се трансформира. Ей това схващат естествените хора от въпросните отчети - административни доклади за ромската политика.
Кому са нужни откровените празнодумства, каквито обитават и сегашния, и миналогодишния отчет на ГЕРБ по ромската интеграция. Като тези: "Важен детайл за реализиране на интеграционната политика е работата в посока превъзмогване на отрицателните стандарти ". Питам се какво е свършено, в случай че този извод и потребност са на финала на отчета? И още един откъс от отчета: "Предизвикателство остава обособяването на маргинализирано малцинствено население в изолирани махали, водещо до обществена изолираност. " А с кое предизвикателство е реализиран триумф дотук, това никой не разбра.
Този доклад е безнадежден
най-много с неналичието на обикновено наличие на какъвто и да е различен с изключение на административния взор. Няма самопризнания за пороци вътре в нито една система - като претовареност, обучение, жилищна среда, опазване на здравето. Липсват цели браншове от страната, които категорично следва също да имат ангажимент към това да извадим ромския етнос от изолацията и сегрегирането му.
След две десетилетия работа по интеграция на ромския етнос и особено към децата в него статистиката ненадейно ни сподели през 2017 година по какъв начин 20 000 деца, извънредно от ромската общественост, не са се появили на 15 септември 2016 година в учебните заведения. И да не се успокояваме, това надалеч не е само във възрастта от първи до четвърти клас. Опитът да се наложи механизъм, който да върне тези деца назад и трайно в учебно заведение, не се радва на необикновен триумф. Радва се на розов оптимизъм в последния Мониторингов отчет на държавното управление и толкова.
Колкото и страници доклади да надиплят ръководещите от ГЕРБ в бранша, няма по какъв начин да се скрие информацията за това какъв брой от децата на етноса минават единствено на хартия от клас в клас, само че с очевадна ниска или изчезнала просветеност. Същите деца, оставени трайно съвсем безнадзорни, стават обект или индивид на закононарушения от всевъзможен темперамент. След което обществото и страната имат още по-големи проблеми с тяхното решение. Как не едно, а цели три държавни управления на Политическа партия ГЕРБ ще си оправдаят цялостния неуспех и в плановата политика за ромите? Защото е реалност по какъв начин в българското учебно заведение минават стотици планове, чиито съществени цели са точно задържането на децата в учебната мрежа, обосноваване на родителите им, способи за задържане на интереса им, използване на тласъци и прочие Но
резултатът къде е
Провал претърпя и опитът нормативни документи да обвържат наличието на децата от ромския етнос с учебната мрежа и подготвителните степени към нея с отговорността на родителите и обществените помощи на страната за тях. Кой не е чувал за умишлени неотчитания на отсъствия на ромски деца от клас, даже и на спестени експлицитни здравни правила от рода на съблюдаване на наложителния имунизационен паспорт?
Уважаеми ръководещи от ГЕРБ, не ни връщайте с приказки за времето на Тодор Живков и за обучение и труд, а вижте какво се случва с ромските фамилии. Въпреки изпотрошените през държавно управление и европроекти стотици хиляди и милиони левове. Защото децата, както и цели фамилии роми последователно и трайно изпадат в изолираност - обществена, просветителна, в това число и териториална. От ГЕРБ могат сполучливо да си закачат като брошка на триумфа обстоятелството, че към този момент при три техни държавни управления тече нескончаем развой на така наречен гетоизиране на десетки хиляди ромско население с всичките присъщи признаци за това. Спомняте ли си случая от Асеновград тъкмо преди година? Някои се отъркаха, други се поизлъскаха у казуса с ромите, само че държавна политика с трайно следствие няма по купищата проблеми. Защото за следващ път лъсна истината по какъв начин макар съществуването на механизми за деяние страната работи най-често
на правилото на паник бутона
Господата от ГЕРБ да ни покажат на коя страница от фамозните им мониторингови доклади за ромската интеграция можем да прочетем признанието за отношението на обществото към ромския етнос. Или това не е въпрос на политика? А въпросното отношение е сериозно обезпокоително: то или е яростно и невъздържано, или е покровителствено-мълчаливо. След сюжети като миналогодишните в Асеновград, а преди и по-късно на десетки други места из страната, когато е имало съответни мотиви, нормално след произшествия, виждаме реакции на ненавист, отвращение или боязън. И какво демонстрира страната и политиката й против това ли? Демонстрира хилава и хартиена подготвеност за разчитане на казуса. Нагледахме се на умишлени или инцидентни операции, користни цели или нечии политически тактики за дивиденти.
Ще загатна единствено няколко показателни образеца, зад които би трябвало да има политики за интеграция. А тези от ГЕРБ, които се хвърлиха да пазят следващия неблаговиден отчет, да кажат на коя страница от следващия придирчив чиновнически доклад се намират отговорите им. Ето малко и съответни образци: какво е обяснението за наложената процедура в учебните заведения с ромски етнос не се пишат отсъствия на възпитаници и няма доклад за равнищата на действителната неначетеност? В коя интеграция е попаднал шестокласникът Асен, който е без нито едно неявяване, само че в локалната комисия за малолетни се схваща, че той не е в положение да напише даже и първото си име, тъй като е необразован? А като Асен продължава да има цяла войска в българското учебно заведение.
Хиляди из страната са случаите на млади ромски майки, които не могат да заведат бебето си на персонален доктор, в случай че нямат компаньон от най-малко едно потомство обратно. Обяснение, че последното грамотно потомство в фамилията е бабата на майката. И в този отчет липсва напълно ролята на правосъдната система, в чиито ръце законът е сложил дисциплиниращата глоба по проблема "съжителство с малолетни и малолетни, които раждат деца ". Достойно за обособен разбор е какво се случва с присъдите на отговорните, които съжителстват по този метод с невръстни. Но никой не го прави. Няма нито ред и в този отчет. Никой не пита какъв брой от административните наказателни санкции - най-често от по 1000 лева, с които тези лица са наказани, са действително събрани от страната. Отговорът е
нула санкции и нула лв.
Какъв е резултатът, че това действие е преследвано от закона? Не костват и пет пари дългите таблици с изброените десетки хиляди роми, които сякаш са ангажирани в трудова претовареност по краткотрайни стратегии - няма никаква резистентност, а за време от половин до една година. Ромските гета са си все същите, че и по-лоши, откакто от ГЕРБ сами признават, че едвам два са били опитите за създаване на нов вид обществени жилища за ромите от общини из страната. Признават и друго, че против това е имало сериозен ОТПОР от останалото локално население (стр. 45 от миналогодишния доклад).
Управляващите от ГЕРБ евентуално от неведение не престават да не виждат, че ромската интеграция не е допустимо да бъде едностранен развой, а развой на цялото общество. И че интеграцията значи най-много приемане от насрещната страна. В кой отчет на властта да прочетем най-малко констатацията по какъв начин обществото ни се радикализира в безапелационното си неприемане на ромите, а етносът от ден на ден се затваря вътре в себе си, консумирайки права и богатства, които страната не знае по какъв начин и за какво да ги стимулира и да глоби злоупотребата с тях?
Както и да го въртим, истината е една: и тя е, че и в следващия чиновнически напудрен отчет прозират десетки милиони усвоени пари, национални и европейски финансирания, има планина от красиви думи и устойчиви клишета. В последна сметка едно от тъжните изводи на тази свършена-несвършена работа се побира в максимата: в случай че за решаването на един проблем се дават пари, задръж го. Изобщо с политиката си и в този бранш ГЕРБ демонстрираха, че работят на правилото: "Въртим едни пари ". Получава им се.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ