Как неандерталците са ловили гигантски слонове?
Мамутът не е най-голямото сухоземно животно от плейстоцена. Този статут се дава на неговия родственик – слона с прави бивни (Palaeoloxodon antiquus), който заради тежестта си до 13 тона е бил два пъти по-голям от актуалния африкански слон и е живял в Азия и Европа допреди към 100 000 години. Антрополозите са се питали дали неандерталците не са изловували Palaeoloxodon чак до изгубване, само че доказателствата са били нееднозначни до неотдавнашното изобретение, което може да промени метода, по който си представяме обществените структури на нашите най-близки изчезнали родственици.
Смята се, че в продължение на към 700 000 години Palaeoloxodon е оцелявал през ледниковите интервали в Южна Европа и Близкия изток, като сред интервалите е уголемявал ареала си до Централна Европа. Заради големите им размери можем да предположим, че най-малко възрастните човеци евентуално са били застрашени повече от неналичието на храна, в сравнение с от хищници – най-малко до момента в който не са се натъкнали на такива, които боравили с оръжие и са работили в екип.
Въпреки че уменията на неандерталците за разработване на принадлежности са им давали опция да преборят животното, това единствено по себе си не потвърждава, че са го създали. Борбата с разгневен звяр с такива размери би била ужасяващо прекарване, даже с копия, и може би не си е коствало, в случай че на всичкото от горната страна по-голямата част от месото ще замине. Въпреки това в едно скорошно изследване екип, управителен от професор Сабине Гауджински-Виндхойзер от Центъра за археологически проучвания MONREPOS, показва многочислени следи от порязвания по костите на подобен слон като доказателство, че типът е бил част от диетата на неандерталците.
Доказателствата идват от обекта Неумарк-Норд 1 покрай Хале, Германия, където са открити 3122 кости, бивни и зъби, за които се счита, че произлизат от над 70 слона и датират отпреди към 125 000 години. Гауджински-Виндхойзер и съавторите му откриват следи от внезапни по доста от тези кости, които могат да бъдат получени само от каменни принадлежности, употребявани за рязане на месо.
Въпреки че рязането на умрели по различен метод слонове би могло да остави същите следи, както при разфасоването на в действителност ловувани животни, концентрацията на толкоз доста кости на едно място прави това малко евентуално. Също по този начин костите в преобладаващата си част произлизат от изцяло развити човеци – малко евентуални цели даже за най-смелите саблезъби котки по това време.
Авторите пресмятат, че на екип от неандерталци биха били нужни няколко дни, с цел да разфасоват такова животно, да не приказваме за обработката му. Тъй като нито хората, нито нашите гъболюбиви родственици могат да оцелеят единствено на месо, на едно огромно семейство от 25 души биха били нужни 3 месеца, с цел да изяде всичко…
Освен в случай че ловците не са изхвърлили по-голямата част от храната, създателите считат, че това демонстрира, че най-малко някои неандерталци са живели на по-големи групи, в сравнение с се предполагаше до момента. В публикацията се загатва, че те или са се заседявали за обилни интервали от време, като са имали уменията да изсушават или замразяват месото, или няколко племена са се събирали за избран интервал, с цел да копаят клопки и да пируват седмици наред с улова. Подобни събития биха улеснили доста културния продан.
Това обаче не значи, че ловът на слонове е бил универсално занятие измежду неандерталците. „ Все по-ясно става, че неандерталците не са били монолит и, което не е изненадващо, са разполагали с цялостен боеприпас адаптивни държания, които са им разрешили да оцелеят в разнообразните екосистеми на Евразия в продължение на повече от 200 000 години “, споделя в съпътстващ текст доктор Брит Старкович от Университета в Тюбинген, който не е взел участие в проучването.
