Мамо, на децата на нещастни родители им е трудно да бъдат щастливи…
Maмо,
Тази заран прочетох писмото ти и през целия ден ми беше погрешно.
Бих желал да подбера за теб тези думи, които би могла да чуеш и схванеш вярно.
И разбрах, че единственото, което желая да ти кажа, е – поисквам ти да бъдеш щастлива. Просто щастлива. Нали под всичките ти усилия да ме направиш сполучлив се крие твоето предпочитание за моето благополучие?
А то не е в триумфа, положителните оценки или съответстващо на публичните стандарти. Щастието е да си самият себе си, да бъдеш признат, чут, спокоен и значи – благополучен.
Без да очакваш удари най-малко от околните си хора в фамилията. Без упования да станеш огромната работа или да си по-специален от другите. Без упования за всичко – започвайки от оценките за периода в бележника, минавайки през университета и впускайки се в гонене на най-престижната кариера.
Мамо, на децата на нещастни родители им е мъчно да бъдат щастливи, разбираш ли?
Виждам, че твоите делници в нелюбимата ти работа, лутанията ти из лабиринтите на споровете с тате, твоите лични свръх-старания да си сполучлива, да съответстваш на обществените условия, лишават голямо количество от силите ти и напълно не ти носят благополучие и наслада.
Ти не се усмихваш, напрегната си, очите ти не блестят и си припомням по какъв начин потръпвах единствено от една твоя тежка въздишка. А ти въздишаш постоянно, мамо. Ако на мама й е толкоз зле, какво да приказваме за мен, нейния наследник?
Ако мама е огромна, мощна и едвам се държи на краката си в този застрашителен свят, мъчно отстоява да бъде себе си: щастлива, красива, искряща, то какво да кажем за мен? Още дребен, неукрепнал, и въобще неразбиращ какви са порядките в този живот.
Помня по какъв начин търча към теб, мамо. Радостен съм, надвишаващ, разчувствуван. Чувствам надигащата се в мен опияняваща вълна на благополучие. Аз съм целият живот в този миг… И срещам погледа ти, твоята походка, забавените ти придвижвания и към този момент знам какво ще кажеш… От твоите думи цялата тази хубост вътре в мен стремглаво угасва.
Аз всякога не помня такива случки и още веднъж търча към теб, надвишаващ от благополучие, живот и ентусиазъм. Но всякога, когато срещна студенината и умората, поемам част от разпоредбите на играта и стартирам да се нагодявам съгласно тях.
Опитвам се да съблюдавам разпоредбите. Всеки път – повече и повече. И ставам като огромните – погледът ми гасне, чувствата се притъпяват и животът престава да наподобява голяма опция.
Превръща се в тържествуващи шаблони и рамки, които би трябвало да бъдат запълнени.
Е, това към този момент и ти самата го знаеш, мамо. Затова ще спра дотук. Ще ти повторя още един път, блага моя мамо, желая да бъдеш щастлива. Не знам кое ще те направи щастлива, това знаеш единствено ти самата. Любима работа, мъж… ти знаеш най-добре. И няма значение на какъв брой съм години – на 2, 5, 10, 13, 20…
Ако искаш да ме видиш благополучен, апелирам те, приближи се до огледалото, погледни се в очите и почтено си отговори на въпроса: щастлива ли съм? И в случай че отговорът е не, спомни си, мамо, че на децата на нещастните родители им е доста мъчно да бъдат щастливи. Разбираш ли ме?
И няма по какъв начин да излъжеш никого, не е допустимо минаването през иглено ухо. Моля те, спомни си за себе си, ЗА СЕБЕ СИ. И направи по този начин, че да си щастлива. Децата на щастливите родители имат повече мощ да се оправят с компликациите. С всевъзможни компликации.
Мамо, твоето персонално благополучие е най-ценната инвестиция в моето бъдеще.
Обичам те, мамо. Опитай се да бъдеш щастлива.
Твой наследник.
източник: spisanie8.bg
