ЕС не може да игнорира историята при разширяването на Балканите
Малко тематики са по-неясни от балканската история. Това е комплицирано струпване на обстоятелства и истории за кръвопролития, които не значат нищо за външен човек, в случай че насилието не избухне още веднъж, с цел да предложи вълнуващи новинарски истории, написа за Еuobserver Десислав Вълканов, учител по немска класическа философия в Пловдивския университет.
Разбираемо е, че единствено шепа хора биха могли да осмислят спорa сред България и Северна Македония. Така че може би ще бъде потребно да се изясни историческият подтекст на разногласието, да се обсъдят аргументите за ината на България и вероятният път напред.
Казано в резюме, българското държавно управление не желае да трансформира македонската еднаквост или македонския език, както настояват някои хора. То желае да почисти голяма маса фалшификации и неистини, подбудени първо от сръбската, а по-късно и югославската комунистическа агитация.
Тази агитация е част от самото основаване на новата социалистическа република Македония през 1945 година и остава непокътната след независимостта на страната през 1991 година
Заплашена от околните войни и неустановеност, Северна Македония не е имала време да се промени. В резултат на това е в действие и до през днешния ден взривоопасната композиция от идеология, шовинизъм и тоталитарни способи.
Нещото, което най-вече нервира българите, е представянето им като " татари, турски монголски фашисти и окупатори ".
Това не е остаряла част от пропагандата от 50-те години на предишния век. Това е доста настоящо изображение, непрекъснато проектирано в безчет изявления в македонските медии: малките екрани, вестници, радио, уеб страници, филми, документални филми и така нататък
Тя е надълбоко вкоренена в македонската учебна система, където се заличава всяка една отпратка към общо историческо и културно завещание.
Става въпрос за безусловно заличаване: в случай че документ или книга от Средновековието, 1800-те или 1900-те са има нещо българско в заглавието си, македонските историци ще го отстранен и ще разгласяват редактираното заглавие, което афишират за достоверното в своите учебници.
Такъв образец е сборникът с национални песни от братя Миладинови, оповестен през 1861 година като " Български национални песни от Македония ". Книгата, маркирана като крайъгълен камък за македонската еднаквост, излиза в Скопие под патриотично усъвършенствано заглавие " Колекция от национални песни ".
Същото се случва и с работата на Стефан Веркович: " Национални песни на македонските българи " се заменя с " Македонски национални песни ".
Романите на Димитър Талев са преведени с изрязани цели страници, в случай че елементарната подмяна на " български " с " македонски " в текста не може да пасне. Случаят, оповестен от сина му, стигна до Европейския парламент през 2016г.
Примери като този не престават и не престават: от всеки интервал и за всяка историческа фигура.
Българското държавно управление бе наясно с всичко това, само че даде поддръжка на новото реформистко държавно управление на премиера на Северна Македония Зоран Заев.
Вместо да натисне Скопие тогава, то подписа контракт за другарство през 2017 година и оказа помощ за влизането на Северна Македония в НАТО.
Историческите въпроси сред двете страни трябваше да бъдат решени от взаимна комисия от историци, която трябваше да служи за истина и помиряване.
Трябваше да разиска всичко намерено: да разгласява истински документи, да почисти операциите и да отстрани пластовете на пропагандата и омразата.
Комисията не направи това. Разговорите продължиха до момента в който влизането в НАТО бе публично утвърдено през 2019 година Тогава те бяха спрени и обновени единствено 11 месеца по-късно след мощен български напън.
Няколко гласа за сдържаност в Северна Македония, като някогашния външен министър Денко Малески или някогашния министър председател Любчо Георгиевски, бяха упрекнати в държавна измяна.
Историческите обстоятелства, които те показаха, в никакъв случай повече не бяха споменавани в медиите.
Няма " Гласност "
Посланието на това, което Георгиевски назовава " дълбока страна " на Северна Македония е ясно: в Северна Македония не трябваше да се стига досега на " Гласност " и " Перестройка ".
Всичко това по някакъв метод би могло да бъде признато от българското държавно управление, в случай че не беше фактът, че в страната има близо 2 милиона българи от македонски генезис.
Една трета от популацията на София се състои от потомци на бежанци от Македония, избягали от вълните на угнетяване на българските общности, църкви и учебни заведения.
Хората, които избягаха, бяха учители, писатели, офицери и бунтовници. Техните имена попълнят учебниците в Северна Македония, изчистени от всяко позоваване на българската им еднаквост.
Теоретично наличието на тези хора би могло да служи като мост. Вместо това гласовете им се третират като опасност.
Тяхното гледище за значимостта на историческата истина е показано от Скопие като офанзива на България против правото на самоопределяне на северномакедонската нация.
Несъмнено дейностите в противоположен случай биха били доста сложни за водачите на Северна Македония.
Те не носят отговорност за настройването на пропагандната машина. Те не желаят да бъдат тези, които да я демонтират и да разкрият огромна част от културния хайлайф на страната. Затова те избраха по-лесния път: укриване, маневриране и напълно дипломатическа война с врага - българите.
Крайно време е Европа да се приготви за културно-историческия разговор като част от процеса си за разширение на Балканите.
Страните от Западните Балкани се нуждаят от излекуване след десетилетия идеология, шовинизъм и ненавист.
Слабите им просветителни институции и оскъдните бюджети за просвета не биха могли да се оправят. Европа би трябвало да употребява впечатляващия си опит в лекуване и медиация.
Северна Македония би трябвало да бъде единствено първата стъпка в този развой.
Пендаровски пред Еuobserver: Не сме се събудили през 1944 с концепцията, че към този момент сме македонци
Не било истина, че историята на районен съд. Македония е история на България, съгласно президента им
Разбираемо е, че единствено шепа хора биха могли да осмислят спорa сред България и Северна Македония. Така че може би ще бъде потребно да се изясни историческият подтекст на разногласието, да се обсъдят аргументите за ината на България и вероятният път напред.
Казано в резюме, българското държавно управление не желае да трансформира македонската еднаквост или македонския език, както настояват някои хора. То желае да почисти голяма маса фалшификации и неистини, подбудени първо от сръбската, а по-късно и югославската комунистическа агитация.
Тази агитация е част от самото основаване на новата социалистическа република Македония през 1945 година и остава непокътната след независимостта на страната през 1991 година
Заплашена от околните войни и неустановеност, Северна Македония не е имала време да се промени. В резултат на това е в действие и до през днешния ден взривоопасната композиция от идеология, шовинизъм и тоталитарни способи.
Нещото, което най-вече нервира българите, е представянето им като " татари, турски монголски фашисти и окупатори ".
Това не е остаряла част от пропагандата от 50-те години на предишния век. Това е доста настоящо изображение, непрекъснато проектирано в безчет изявления в македонските медии: малките екрани, вестници, радио, уеб страници, филми, документални филми и така нататък
Тя е надълбоко вкоренена в македонската учебна система, където се заличава всяка една отпратка към общо историческо и културно завещание.
Става въпрос за безусловно заличаване: в случай че документ или книга от Средновековието, 1800-те или 1900-те са има нещо българско в заглавието си, македонските историци ще го отстранен и ще разгласяват редактираното заглавие, което афишират за достоверното в своите учебници.
Такъв образец е сборникът с национални песни от братя Миладинови, оповестен през 1861 година като " Български национални песни от Македония ". Книгата, маркирана като крайъгълен камък за македонската еднаквост, излиза в Скопие под патриотично усъвършенствано заглавие " Колекция от национални песни ".
Същото се случва и с работата на Стефан Веркович: " Национални песни на македонските българи " се заменя с " Македонски национални песни ".
Романите на Димитър Талев са преведени с изрязани цели страници, в случай че елементарната подмяна на " български " с " македонски " в текста не може да пасне. Случаят, оповестен от сина му, стигна до Европейския парламент през 2016г.
Примери като този не престават и не престават: от всеки интервал и за всяка историческа фигура.
Българското държавно управление бе наясно с всичко това, само че даде поддръжка на новото реформистко държавно управление на премиера на Северна Македония Зоран Заев.
Вместо да натисне Скопие тогава, то подписа контракт за другарство през 2017 година и оказа помощ за влизането на Северна Македония в НАТО.
Историческите въпроси сред двете страни трябваше да бъдат решени от взаимна комисия от историци, която трябваше да служи за истина и помиряване.
Трябваше да разиска всичко намерено: да разгласява истински документи, да почисти операциите и да отстрани пластовете на пропагандата и омразата.
Комисията не направи това. Разговорите продължиха до момента в който влизането в НАТО бе публично утвърдено през 2019 година Тогава те бяха спрени и обновени единствено 11 месеца по-късно след мощен български напън.
Няколко гласа за сдържаност в Северна Македония, като някогашния външен министър Денко Малески или някогашния министър председател Любчо Георгиевски, бяха упрекнати в държавна измяна.
Историческите обстоятелства, които те показаха, в никакъв случай повече не бяха споменавани в медиите.
Няма " Гласност "
Посланието на това, което Георгиевски назовава " дълбока страна " на Северна Македония е ясно: в Северна Македония не трябваше да се стига досега на " Гласност " и " Перестройка ".
Всичко това по някакъв метод би могло да бъде признато от българското държавно управление, в случай че не беше фактът, че в страната има близо 2 милиона българи от македонски генезис.
Една трета от популацията на София се състои от потомци на бежанци от Македония, избягали от вълните на угнетяване на българските общности, църкви и учебни заведения.
Хората, които избягаха, бяха учители, писатели, офицери и бунтовници. Техните имена попълнят учебниците в Северна Македония, изчистени от всяко позоваване на българската им еднаквост.
Теоретично наличието на тези хора би могло да служи като мост. Вместо това гласовете им се третират като опасност.
Тяхното гледище за значимостта на историческата истина е показано от Скопие като офанзива на България против правото на самоопределяне на северномакедонската нация.
Несъмнено дейностите в противоположен случай биха били доста сложни за водачите на Северна Македония.
Те не носят отговорност за настройването на пропагандната машина. Те не желаят да бъдат тези, които да я демонтират и да разкрият огромна част от културния хайлайф на страната. Затова те избраха по-лесния път: укриване, маневриране и напълно дипломатическа война с врага - българите.
Крайно време е Европа да се приготви за културно-историческия разговор като част от процеса си за разширение на Балканите.
Страните от Западните Балкани се нуждаят от излекуване след десетилетия идеология, шовинизъм и ненавист.
Слабите им просветителни институции и оскъдните бюджети за просвета не биха могли да се оправят. Европа би трябвало да употребява впечатляващия си опит в лекуване и медиация.
Северна Македония би трябвало да бъде единствено първата стъпка в този развой.
Пендаровски пред Еuobserver: Не сме се събудили през 1944 с концепцията, че към този момент сме македонци
Не било истина, че историята на районен съд. Македония е история на България, съгласно президента им
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ