Малко след Втората Световна война, когато Европа е поделена между

Малко след Втората Световна война, когато Европа е поделена сред великите сили, идва време за нови фронтове и надлежно ново въоръжаване. Съветският съюз към този момент познава напълно силата на атома под формата на нуклеарна бомба и ползата към този артикул стартира да пораства. За жал ще се ускори в допълнение, когато стане ясно, че атомните централи (първата издигната през 1948 година в САЩ) имат невероятна мощ за зареждането на редица домове.

И по този начин доста скоро в източния блок стартира търсенето на радио дейни детайли и по-конкретно – уран. През март 1949 година излиза наяве, че Чехословакия има такива находища, само че положителната остаряла процедура не може да разреши добиването му свободно, партията има предпочитание да спести пари за сметка на хора.

Решението е взето и множеството лагери стартират да се строят от същите пандизчии, които след месеци ще влизат подземен, с цел да търсят толкоз скъпия детайл. Локацията за търсене е селската част на Чехословакия и на всички места, където се открият находища, стартира градежа на нов лагер. И пандизчиите имат своите истории. Някои отиват без присъда, други отхвърлят да се преселят, трети са политически пандизчии, както и доста завърнали се чехи, които за жал са пристигнали с американците назад в родината си.

Последните получават най-тежката присъда – шпиони. Много скоро след отварянето на пандизите стартират да се пишат и тъжби по отношение на тежките условия. Човешкият капитал е прекомерно огромен за дребните пространства, които населява. Започват инспекции от министерството на правораздаването и откриват, че съвсем на всички места липсват естествени и даже минимални условия на труд. Здравеопазването, съгласно мнозина, е по-опасно и от търсенето на уран в мината. Много постоянно пандизчиите описват по какъв начин болните отиват на доктор и се връщат осакатени.

Може би най-жестокото място от всички е лагерът „ Война “, намиращ се покрай Прибрам. Там пандизчиите споделят, че са претърпели Холокоста, само че даже и там е било по-добре, в сравнение с в настоящиата каторга. Едва ли някой е подозирал, че след едното зло ще се появи още по-голямо, само че ето, че обстоятелствата приказват сами за себе си. Политическите пандизчии знаели, че ще умрат от облъчване или вероятно от „ трудова акцидент “.

И по този начин през идната година се взимат съществени ограничения за смяна. Според оценката на тогаващното министерство, цената за гледането на един пандизчия е 6 крони. Това включва отоплението и осветлението. Цената на дневната хранителна дажба била еквивалентна на тази за елементарния служащ, наградите били отстранени – нямало потребност от такива. Заплащането също било изключително главоболие – никой не желал пандизчиите да получават равна заплата с останалите служащи. Въпреки митингите, решението остава, само че заплати не се плащали непосредствено, а се предавали на администрацията на пандиза. Това е един от дребното случаи, в които пандизчията заплаща на своя надзирател.

Последните идвали под формата на купони за столовата. Дори и тези промени не пречат на пандизчиите да провеждат гладни стачки и да се отхвърлят от дребното, което имат. Точно затова се сменят няколко командира. Освен дребна кухня и градина, която пандизчиите поддържат, някой носи и кошери с пчели.

Срещата с банята се случва единствено по един път на седмица в остаряла постройка с нови бойлери тъкмо за случая. Вътре пандизчията може да избира един от 20-те душа и надлежно да се надява, че ще има топла вода или душът му ще работи. В бараките, с изключение на дребна мивка, откоято тече студена вода, участва и тоалетна. Стени за нея липсват. Стари железни легла приветствали изморените си притежатели, а сламените матраци осигурявали задоволително комфорт след през целия ден в мината. Чаршафи се давали единствено през лятото, тъй като през зимата пандизчията можел да го употребява за камуфлаж. Отоплението е на въглища, а надзирателите всеки ден доставят непретенциозно количество. През зимата пандизчиите крадат безусловно всичко, което може да гори и вечерта се отопляват с него. Подът се полира с катран, с цел да не се подвига прахуляк.

Дрехите се перат по един път на седмица, само че в случай че пазачите са в въодушевление, може да повторят това прекарване. Бръсненето се случва също с ваучър и всеки пандизчия има досие, където всичко се отбелязва. През зимата всички предпочитали да пускат дълги коси, тъй като нямали право да носят шалове. За разтоварване в неделя следобед може да се пусне музика, само че това не се случва всяка неделя. Когато идват гости, пандизчията получава костюм, само че за него дава всичките си купони. Свижданията са били много къси, а всеки пандизчия седял сред двама пазачи, при положение, че реши да приказва нещо отвън фамилните кодекси. Храната и подаръците под формата на пратки не били допускани. Политическите пандизчии имали право да пишат по едно писмо на месец.

Мнозина нямали на кого да пишат. Онези, които се опитат да избягат – най-често от рейса, до момента в който отиват на работа – получават минимална присъда от година в същия лагер. Свободното време или почивните дни се запълвало най-често с непринуден труд. Почистването на снега е изключително преживяване. Повечето пандизчии трябвало да работят съвсем голи, с цел да не се изкушават да бягат, а в случай че се опитат, зимата ще ги победи, преди да съумеят да създадат и няколко крачки. Самият лагер имал три работни смени и надлежно легловата база била непрекъснато заемана.

Единственото прелестно време се случва нормално на Коледа, когато вечерята е изобилна. Няма празненства, всички схващат, че празникът е настъпил, когато чуват камбаната от близкото село. През останалото време дажбите са вълнуващи: четвърт самун за три дни, 5 супени лъжици захар и всичко останало, което се сервира в столовата. Присъства и кафе със съмнителни качества, което в композиция с малко самун може да се трансформира в невероятна закуска. Имайки поради, че хлябът е по този начин или другояче малко, множеството закусвали единствено кафе заран. Затворниците, които не извършват месечната норма са принудени да живеят с още по-малко храна.

Наказанията също са сурови. Провинените постоянно стават жертва на най-различни гаври. Един пандизчия се сбива в столовата и получава правото да стои на нулеви температури към четири часа без никакво облекло. Карцерът съставлява среща с четирима пазачи, които всеки ден го ритат на смени и го хранят по един път на 3 дни. Сънят е на земята без завивки. През цялото време можел единствено да гадае за часа, откакто килията му нямала никакви прозорци. На 9 май 1960 година идва щастливата вест за прошка. Политическите пандизчии са свободни. Новината идва и към 500 – 600 индивида стартират процедура по освобождение.

Същата е мудна и мъчителна. Започва със среща с прокурор, който да изясни какво ще се случи и да отговори на въпросите на пандизчията. Следва закупуването на нови облекла, търговецът записва всичко това на квитанция. Следващата стъпка е да бъдат раздадени дребни суми за път. Представител на железниците написа гаранция и заверява пътен лист на пандизчията. Освободеният би трябвало да заплати всичко това, в това число и билетът си. Всеки получава и документ за освобождение, който да играе ролята на персонална карта.

Никой не обръщал внимание на цените, които още веднъж били тройно и четворно нараснали. Макар и множеството пандизчии да са изпратени по-далеч от лагера, куриозите на ориста не престават. Един от пандизчиите се оказал комшия на един от надзирателите си. Двамата били даже на един и същи етаж. Друг надзирател от Война – Ярослав Ванчата бил настанен в блок с много някогашни негови пандизчии. До края на живота си работил като продавач в магазин, пресмятайки депозита на върнатия амбалаж. Затворът и до през днешния ден е монумент за редица зверства, които в миналото са се случвали и е отворен за гости, само че рядко се срещат мераклии, които желаят да го прегледат.