Няма опасност моловете да останат празни
Малко преди коледните и новогодишните празници по медиите излезе тревожната вест, че служащите от 150 текстилни заводи в азиатската страна стачкуват, а 70 завода са изпотрошени. Така се появи подозрението дали облекла от новите сбирки от световноизвестни вериги като " Зара " и " Ейч енд Ем " въобще ще стигнат до клиентите.
За благополучие, в Бангладеш има общо 3500 такива заводи, а 4.4 милиона души, множеството от които дами, са заети в бранша.
За развоя на недоволството, какво е възприятието жена да бъде на власт към този момент 14 години и за какво бежанци от страната избират да дойдат в Европа, от ДУМА се свързахме с локалната журналистка Моушуми Ислам.
- Г-жо Ислам, смятате ли, че стачката на служащите от текстилните заводи беше оправдана? Бихте ли ни разказали повече за нея? Как стартира и по какъв начин приключи?
- Основната причина е световната рецесия. Заради високата инфлация предходната година, доларът доста нарастна. Хората се изправиха пред най-голямото повишаване на цените. Заради войната сред Русия и Украйна доста артикули нарастнаха. Логично, породи се неодобрение. Но държавното управление се оправи. Повиши се минималната работна заплата, въпреки и малко. На този стадий, служащите са удовлетворени и прекратиха митингите.
- Имате ли визия какъв % от облеклата, които се продават по света, се създават в Бангладеш?
- Бангладеш е вторият максимален експортьор на облекла в света - 7.9% от международния пазар. В нашата страна най-вече дами от селските региони работят в този бранш. Те способстват за 80% от годишния експорт на страната или 16% от Брутният вътрешен продукт.
- В началото на януари се организираха парламентарни избори. Имаше възможност митингите да попречват успеха на ръководеща премиерка Шейх Хасина, само че не й попречиха. На какво съгласно Вас се дължи триумфът й?
- За нас нямаше подозрение, че тя още веднъж ще завоюва изборите. Откакто партията й пристигна на власт през 2009 година, с помощта на вярното обмисляне, политическата непоклатимост, която тя обезпечи, както и фокусирането й върху икономическия напредък, способства за това през днешния ден Бангладеш да не е онази бедна страна от преди.
Постигнахме незабравим стопански скок през този интервал, започнахме да изнасяме повече артикули и да внасяме по-малко. Например, към този момент разчитаме единствено на себе си за питателните артикули.
Освен това едно от най-големите достижения на държавното управление е, че развива огромни планове, които сами финансира и не разчита на задгранична помощ. А това ни завоюва почитание в световен аспект. Също по този начин правопорционално на икономическия напредък, понижа крайната беднотия. Ако продължаваме да се развиваме със същите темпове, то до 2026 година ще станем още по-развити, с по-голям % на приходите на глава от популацията.
Вече се съвземаме от КОВИД-пандемията и следствията от войната и се научихме да разчитаме главно на себе си.
- От години доста мигранти идват в Европа. Някои от тях са от Бангладеш. Защо мислите, че те избират Стария континент вместо други богати мюсюлмански страни в Азия като Обединените арабски емирства, Катар, Саудитска Арабия?
- Според мен доста от тях желаят да си подобрят познанията по езика, работните си умения, както и да опознаят нова просвета. Това са тези, които избират демократична Европа. От друга страна, всяка мюсюлманска страна има някакво ограничаване. Пък и има разлика сред мюсюлманите. Макар и в по-нисък % има такива, които мигрират от една ислямска страна в друга. Но тези страни са относително дребни по повърхност. Факт е, че няколко страни, където доминира мюсюлманското население са приели голям брой бежанци.
Но Европа дава опция да се построи сигурна, добра кариера. Много от европейските страни им оферират отбрана на човешките права, опазване на здравето, цивилизовани общества, независимост на словото, правото на митинг, отбрана от издевателства, справедливост да заведат дело и други, а това не може във всяка мюсюлманска страна.
Много от мигрантите в действителност поставят изпитание да си намерят работа, само че заради слабите си езикови знания, това е доста мъчно. Затова те желаят да изградят себе си като персони.
За благополучие, в Бангладеш има общо 3500 такива заводи, а 4.4 милиона души, множеството от които дами, са заети в бранша.
За развоя на недоволството, какво е възприятието жена да бъде на власт към този момент 14 години и за какво бежанци от страната избират да дойдат в Европа, от ДУМА се свързахме с локалната журналистка Моушуми Ислам.
- Г-жо Ислам, смятате ли, че стачката на служащите от текстилните заводи беше оправдана? Бихте ли ни разказали повече за нея? Как стартира и по какъв начин приключи?
- Основната причина е световната рецесия. Заради високата инфлация предходната година, доларът доста нарастна. Хората се изправиха пред най-голямото повишаване на цените. Заради войната сред Русия и Украйна доста артикули нарастнаха. Логично, породи се неодобрение. Но държавното управление се оправи. Повиши се минималната работна заплата, въпреки и малко. На този стадий, служащите са удовлетворени и прекратиха митингите.
- Имате ли визия какъв % от облеклата, които се продават по света, се създават в Бангладеш?
- Бангладеш е вторият максимален експортьор на облекла в света - 7.9% от международния пазар. В нашата страна най-вече дами от селските региони работят в този бранш. Те способстват за 80% от годишния експорт на страната или 16% от Брутният вътрешен продукт.
- В началото на януари се организираха парламентарни избори. Имаше възможност митингите да попречват успеха на ръководеща премиерка Шейх Хасина, само че не й попречиха. На какво съгласно Вас се дължи триумфът й?
- За нас нямаше подозрение, че тя още веднъж ще завоюва изборите. Откакто партията й пристигна на власт през 2009 година, с помощта на вярното обмисляне, политическата непоклатимост, която тя обезпечи, както и фокусирането й върху икономическия напредък, способства за това през днешния ден Бангладеш да не е онази бедна страна от преди.
Постигнахме незабравим стопански скок през този интервал, започнахме да изнасяме повече артикули и да внасяме по-малко. Например, към този момент разчитаме единствено на себе си за питателните артикули.
Освен това едно от най-големите достижения на държавното управление е, че развива огромни планове, които сами финансира и не разчита на задгранична помощ. А това ни завоюва почитание в световен аспект. Също по този начин правопорционално на икономическия напредък, понижа крайната беднотия. Ако продължаваме да се развиваме със същите темпове, то до 2026 година ще станем още по-развити, с по-голям % на приходите на глава от популацията.
Вече се съвземаме от КОВИД-пандемията и следствията от войната и се научихме да разчитаме главно на себе си.
- От години доста мигранти идват в Европа. Някои от тях са от Бангладеш. Защо мислите, че те избират Стария континент вместо други богати мюсюлмански страни в Азия като Обединените арабски емирства, Катар, Саудитска Арабия?
- Според мен доста от тях желаят да си подобрят познанията по езика, работните си умения, както и да опознаят нова просвета. Това са тези, които избират демократична Европа. От друга страна, всяка мюсюлманска страна има някакво ограничаване. Пък и има разлика сред мюсюлманите. Макар и в по-нисък % има такива, които мигрират от една ислямска страна в друга. Но тези страни са относително дребни по повърхност. Факт е, че няколко страни, където доминира мюсюлманското население са приели голям брой бежанци.
Но Европа дава опция да се построи сигурна, добра кариера. Много от европейските страни им оферират отбрана на човешките права, опазване на здравето, цивилизовани общества, независимост на словото, правото на митинг, отбрана от издевателства, справедливост да заведат дело и други, а това не може във всяка мюсюлманска страна.
Много от мигрантите в действителност поставят изпитание да си намерят работа, само че заради слабите си езикови знания, това е доста мъчно. Затова те желаят да изградят себе си като персони.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ