Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва
Малко прочут факт в българското общество е, че при първия от трите банкрута на тоталитарното ръководство на Българската комунистическа партия (БКП) през 1960 година тогавашният партиен водач, скрито от партията, държавното управление и народа продава златния запас от 20,1 тона на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да погаси част от заемите, предоставени му от Москва. Тези обстоятелства са разкрити от журналиста Христо Христов, създател на уеб страницата desebg.com, в документалната му книга „ Тайните банкрути на комунизма” (2007), изд. „ Сиела”. Той е единственият откривател на тоталитарния комунистически интервал, който желае и получава достъп до секретното дело №4/1990 на прокуратурата за определяне на аргументите за икономическата злополука, завещана от ръководството на Българска комунистическа партия през 1989 година Върху архивна документи на това публично държавно следствие е построена книгата му. Настоящият текст е част от документалното проучване на Христо Христов. Той е създател на уеб страницата www.desebg.com.
През 1963 година първият секретар на Българска комунистическа партия и министър-председател (от 1962 г.) Тодор Живков предлага на закрито съвещание на Централния комитет на партията България да се „ слее” със Съветския съюз. Предложението е отвод от държавен суверенитет и на процедура е национално изменничество, защото трансформира страната в 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Истинският претекст на Живков не е идеологически, а надалеч по-тривиален. По това време той към този момент е схванал, че без непрекъсната руска помощ не може да ръководи и да резервира властта си. Тодор Живков към този момент е научил този урок през 1960 година, когато единствено четири години, след одобряването му като първи секретар на Българска комунистическа партия, ръководството му докарва страната до несъстоятелност и неспособност да връща валутните заеми на Москва. Единственото, което тогава го избавя е златният запас на България, който той скрито и еднолично харизва на Кремъл, връщайки част от задълженията, които ръководството му е натрупало.
„ Не зная по какви аргументи, евентуално от съображения за сигурност, само че преди мен златният запас на страната ни беше изпратен за предпазване в руски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа.”
Думите са на генералния секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков, казани в неговите „ Мемоари”, издадени след измененията в България. Това изказване обаче не е нищо повече от една откровена неистина. Тя цели да прикрие истината за тайната продажба на златния запас на България на Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година Златото въобще не е върнато от Москва, както Живков твърди, а е предоставено еднолично от него на Съюз на съветските социалистически републики, като единствена опция на комунистическото ръководство в България да погаси част от задълженията си към Съветския съюз.
Положение на несъстоятелност
Икономическото състояние в комунистическа България в края на 50-те е толкоз неприятно, че страната е доведена до фалит. Поради систематичното несъблюдение на годишните проекти и некадърно ръководство, Живков довежда страната до несъстоятелност. За да прикрие отрицателните трендове в икономическото развиване, ръководството не дава публичност на задлъжнялостта ѝ. Всички документи, свързани с валутния баланс, финансовото застраховане на заемите и платежоспособността на страната, носят грифове „ Строго поверително” и са известни само на малко на брой в партийното и държавното управление. През 1960 година външният дълг на страната доближава до непостижимите за това време съвсем 3 милиарда лв.. Управлението изпада в положение, което не му разрешава да изплаща получените заеми от Съюз на съветските социалистически републики, най-големият по това време заемодател на комунистическата власт
Дълговете към руските банки
Въпросът с издължаването към руските банки, основани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става наложителен. През април 1960 година в строго конфиденциален отчет ръководителят на Българска народна банка Кирил Несторов предизвестява висшето партийно управление:
„ Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. $ при започване на годината доближиха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската национална банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в положение да ни дават нови търговски заеми, до момента в който не понижим сумата по употребените до момента такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете другарски банки, както и Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики.”
В просене на валута
Несторов осведоми още, че макар срещите с ръководителите на държавните банки на Чехословакия, Полша, Германска демократична република и Унгария не е съумял да получи избавителни заеми с изключение на 10 млн. $, които към април 1960 година към този момент са били изразходвани. Българска народна банка прави и старания да получи 2 млн. $ от банки от Федерална Република Германия, само че за къс период от три месеца. „ Други финансови заеми от буржоазен банки не се очертават”, заключава ръководителят на Българска народна банка. Той акцентира, че партийното управление би трябвало да предприеме съществени ограничения за генерално позволение на въпроса за държавните заплащания във валута.
„ Особено внимание следва да се обърне на Министерството на външната търговия, Държавната планова комисия и другите министерства и ведомства за мощно редуциране на вноса и увеличение на износа против капиталистическа валута”, се показва в отчета. Българска народна банка предлага и други ограничения, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „ те не са в положение да решат изцяло въпроса за заплащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това Българска народна банка не намира различен излаз от ситуацията с изключение на потреблението на златните запаси, които се намират на предпазване в Държавната банка на СССР”.
Хрушчов отхвърля кредитиране
Преди да се стигне до тайната договорка със златния запас Живков прави несполучлив опит да измоли от руския началник Никита Хрушчов отлагане на издължаването на старите заеми и приемане на нови. Зам.-председателят на Българска народна банка по това време проф. Нешо Царевски разкрива:
„ Спомням си, че с Кирил Несторов, ръководител на Българска народна банка, изготвихме отчети – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно състояние на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи послание към Хрушчов двете руски банки в Париж и Лондон да оказват помощ, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него мнение на Госбанк, Москва, която много сериозно се отнасяше към българската валутна политика.”
В архивите по дело №4/1990 година за икономическата злополука на Българска комунистическа партия е непокътнат план на писмо до първия секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него се показват обстоятелства за спешното финансово положение, които усърдно са крити от българското общество, а точно, че „ проектът за експорт в капиталистическите страни през 1959 година беше изпълнен единствено 54,6 %. Това докара до сериозен раздор в платежния баланс с капиталистическите страни. В края на 1959 година общата сума на нашите отговорности доближи 115 млн. $. Поради липса на валутен запас, нашите отговорности в края на първото тримесечие на 1960 година доближиха 129 млн. $, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. $ – през третото тримесечие на 1960 г.”
Задълженията са следните:
– 60 млн. $ към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
– 20 млн. $ към Московската национална банка, Лондон;
– 18 млн. $ към западногермански банки;
– 6 млн. $ към италиански банки;
– 25 млн. $ фирмени заеми.
Живков го удря на молба
Живков и Антон Югов, по това време министър-председател, допълват унизителната обстановка с признанието:
„ Ние си даваме цялостна сметка за сериозното състояние на нашите заплащания, зародило освен вследствие на справедливи аргументи, само че и заради основни недостатъци на нашата търговия, и изключително заради грешките, позволени в търговията ни със страните, с които заплащанията се правят в конвертируема валута, където вносът на артикули не е бил строго привързан с обезпечен експорт на български артикули.”
Първият секретар на Българска комунистическа партия и министър председателят капитулират, като показват, че макар взетите ограничения „ ние обаче не сме в положение да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”
След отхвърли на Хрушчов да рефинансира българския дълг, Живков изпада в невъзможност. Тогава той еднолично взема решение да предложи на руското държавно управление да купи българския златен запас, като по този метод погаси част от задълженията.
Как обаче е било допустимо Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен запас в размер на 23 тона, без никой да разбере нищо?
Само трима банкери с достъп до златото
Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на Българска народна банка в интервала 1955-1974 година, изяснява какъв е редът за влизане в основния трезор на Българска народна банка, където се е съхранявала златната наличност. Достъпът до трезора по това време са имали три длъжностни лица и то по едно и също време – проф. Тотев, в качеството му на зам.-председател на Българска народна банка и съхраняващ ключа от трезора, основният касиер на Българска народна банка Начо Николов, който е държал шифъра, и началникът на дирекция „ Парично обращение” Розалин Чубриев.
„ Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, тъй като като станах зам.-председател на Българска народна банка, одобрих единствено ключа от основния трезор, само че не и самата златна наличност”, признава през 1991 година пред прокуратурата проф. Тотев.
Златният запас отива на предпазване в Госбанк – Москва
Архивните документи обаче демонстрират, че Живков е бил улеснен в тази ситуация. Няколко месеца преди златният запас да бъде изтъргуван за погасяване на банкрутиралото Живково ръководство, благородният метал е предаден на предпазване в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в Съюз на съветските социалистически републики стартира още през септември 1958 година Тогава държавното управление на Антон Югов със строго поверително от особена значимост разпореждане взема решение полезностите на Българска народна банка да се изтеглят от централната постройка, а златният запас на страната да бъде предаден на хранилище за предпазване в Госбанк – Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики.
Като предлог се употребява мнение на Министерство на вътрешните работи, че постройката на Българска народна банка не е в положение да издържи на „ директно попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това постанова градеж на запасен трезор. Златото е застраховано и под засилена защита е превозено с трен от София до руския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на Българска народна банка го предават на комисия от Госбанк.
В Москва то е претеглено в наличието на български представители и е установено, че тежестта му е 20 153 479.84 грама. За осъществената интервенция ръководителят на Българска народна банка – по това време Вела Луканова, вуйна на Андрей Луканов – осведоми държавното управление с поверително писмо. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 година, Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в Българска народна банка, прави предлагането до Живков подаденото към този момент злато да бъде продадено за незабавно покриване на част от задълженията към руските банки.
Именно с цел да се отсрочи краткотрайно неплатежоспособността на комунистическото ръководство, в която е изпаднало, Живков прибягва като последна мярка до продажбата на златния запас.
„ По това време на България към този момент не отпускаха заеми от чужбина, тъй като бяхме употребявали към този момент доста такива. Нямаше изгледи за нови валутни приходи, с които да плащаме лихвите и заемите. Причината за продажбата на огромното количество злато на Съюз на съветските социалистически републики беше, че към този момент никой не искаше да даде заем на България, даже и руското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, шеф на ръководство „ Валутно” в Българска народна банка от 1959 година и след това зам.-председател на Българска народна банка, отговарящ за валутните въпроси.
Шикалкавенето на първия секретар на Българска комунистическа партия
Поведението на Тодор Живков пред следствието през 1991 година е показателно в опита да прикрие защитаваната три десетилетия загадка. Като се има поради, че той се слави с извънредно точна памет, в началото декларира пред прокурора следното погрешно изказване: „ За първи път слушам за такава огромна продажба на злато от България. Честно ви споделям, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е правилен, тъй като не си припомням нищо.” След като са му представени редица оживели документи и свидетелски показания на банкери от управлението на Българска народна банка през 60-те години на ХХ век, той е заставен да признае:
„ Предполагам, че с цел да дам единодушие за продажба на златото, е имало тежки причини, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата. Вероятно с валутата, получена от тази договорка, са плащани някои разноски, които са били неотменими и не е имало никаква друга опция.”
Операцията по продажбата на българския златен запас на Москва е завършена с писмо на ръководителя на Българска народна банка Кирил Несторов от 7 май 1960 година до ръководителя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същия ден ръководителят на руската държавна банка е дал единодушието си да реализира покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към условията на интернационалните златни тържища в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг.
Нито цент в българската хазна
Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона, е продаден от съветската страна на четири партиди на 11 юли 1960 година, две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски $. Общо за него са платени 22 738 255 $. От тях в българската хазна не влиза нито цент, тъй като са погасени просрочените отговорности на Живковото ръководство към Москва.
Тайната договорка на Тодор Живков е осчетоводена от Българска народна банка доста по-късно – през март 1964 година, когато той към този момент заема и поста министър-председател. Тогава Българска народна банка е изготвила фиктивен отчет до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да утвърди продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат употребявани за погасяване на отговорностите към руската страна. Първият образец на отчета с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в държавния списък, нито в архива на Българска народна банка, обяснимо за какво.
Следите от скритата договорка
Така едноличното решение на Живков за продажбата на златния запас през 1960 година, остава непокътнато в дълбока загадка десетилетия наред. Следите на тази унизителна „ договорка “, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени напълно. В архивите е останала паметна записка на Българска народна банка от юни 1964 година, в която се показва, че отчетът за продажбата е получил утвърждението на първия партиен и държавен началник.
„ Тази продажба на златото на България е закононарушение и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”, показва през 1991 година пред следствието някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Царевски.
Още продажби на българско злато
При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни интервенции със злато. През май 1962 година Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов позволява на Българска народна банка да подава близо 6 тона злато в Унгарската банка против заем в размер на 10 млн. $. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на заеми.
Сериозните проблеми с платежния баланс на Народна република България и острата потребност от конвертируема валута за погасяване на взетите заеми не престават и по-късно. Чрез Българска народна банка и Българска външнотърговска банка през 1964 година още българско злато е подадено в залог против заем в Московската национална банка в Лондон в кюлчета и в български и задгранични златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а интервенцията е съгласувана още веднъж с Живков.
Така сред 1960 година и 1964 година с негово позволение са продадени общо към 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е употребена само и единствено за погасяване на отговорности най-вече към руските банки – Ейробанк в Париж и Московската национална банка в Лондон.
Дори и като министър председател Живков усърдно пази в загадка тези интервенции. Те са осчетоводявани в Българска народна банка по специфична сметка 105 „ Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея, коментира някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Тотю Тотев: „ Сметка 105 „ Дебитори и кредитори” е „ тъмна” сметка, която не дава визия за същината на осъществената и осчетоводена по този метод интервенция.”
През 1963 година първият секретар на Българска комунистическа партия и министър-председател (от 1962 г.) Тодор Живков предлага на закрито съвещание на Централния комитет на партията България да се „ слее” със Съветския съюз. Предложението е отвод от държавен суверенитет и на процедура е национално изменничество, защото трансформира страната в 16-та република на Съюз на съветските социалистически републики. Истинският претекст на Живков не е идеологически, а надалеч по-тривиален. По това време той към този момент е схванал, че без непрекъсната руска помощ не може да ръководи и да резервира властта си. Тодор Живков към този момент е научил този урок през 1960 година, когато единствено четири години, след одобряването му като първи секретар на Българска комунистическа партия, ръководството му докарва страната до несъстоятелност и неспособност да връща валутните заеми на Москва. Единственото, което тогава го избавя е златният запас на България, който той скрито и еднолично харизва на Кремъл, връщайки част от задълженията, които ръководството му е натрупало.
„ Не зная по какви аргументи, евентуално от съображения за сигурност, само че преди мен златният запас на страната ни беше изпратен за предпазване в руски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа.”
Думите са на генералния секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков, казани в неговите „ Мемоари”, издадени след измененията в България. Това изказване обаче не е нищо повече от една откровена неистина. Тя цели да прикрие истината за тайната продажба на златния запас на България на Съюз на съветските социалистически републики през 1960 година Златото въобще не е върнато от Москва, както Живков твърди, а е предоставено еднолично от него на Съюз на съветските социалистически републики, като единствена опция на комунистическото ръководство в България да погаси част от задълженията си към Съветския съюз.
Положение на несъстоятелност
Икономическото състояние в комунистическа България в края на 50-те е толкоз неприятно, че страната е доведена до фалит. Поради систематичното несъблюдение на годишните проекти и некадърно ръководство, Живков довежда страната до несъстоятелност. За да прикрие отрицателните трендове в икономическото развиване, ръководството не дава публичност на задлъжнялостта ѝ. Всички документи, свързани с валутния баланс, финансовото застраховане на заемите и платежоспособността на страната, носят грифове „ Строго поверително” и са известни само на малко на брой в партийното и държавното управление. През 1960 година външният дълг на страната доближава до непостижимите за това време съвсем 3 милиарда лв.. Управлението изпада в положение, което не му разрешава да изплаща получените заеми от Съюз на съветските социалистически републики, най-големият по това време заемодател на комунистическата власт
Дълговете към руските банки
Въпросът с издължаването към руските банки, основани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става наложителен. През април 1960 година в строго конфиденциален отчет ръководителят на Българска народна банка Кирил Несторов предизвестява висшето партийно управление:
„ Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. $ при започване на годината доближиха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската национална банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в положение да ни дават нови търговски заеми, до момента в който не понижим сумата по употребените до момента такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете другарски банки, както и Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики.”
В просене на валута
Несторов осведоми още, че макар срещите с ръководителите на държавните банки на Чехословакия, Полша, Германска демократична република и Унгария не е съумял да получи избавителни заеми с изключение на 10 млн. $, които към април 1960 година към този момент са били изразходвани. Българска народна банка прави и старания да получи 2 млн. $ от банки от Федерална Република Германия, само че за къс период от три месеца. „ Други финансови заеми от буржоазен банки не се очертават”, заключава ръководителят на Българска народна банка. Той акцентира, че партийното управление би трябвало да предприеме съществени ограничения за генерално позволение на въпроса за държавните заплащания във валута.
„ Особено внимание следва да се обърне на Министерството на външната търговия, Държавната планова комисия и другите министерства и ведомства за мощно редуциране на вноса и увеличение на износа против капиталистическа валута”, се показва в отчета. Българска народна банка предлага и други ограничения, изразяващи се в съкращения и икономии на валута. Банката обаче заключава, че и „ те не са в положение да решат изцяло въпроса за заплащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това Българска народна банка не намира различен излаз от ситуацията с изключение на потреблението на златните запаси, които се намират на предпазване в Държавната банка на СССР”.
Хрушчов отхвърля кредитиране
Преди да се стигне до тайната договорка със златния запас Живков прави несполучлив опит да измоли от руския началник Никита Хрушчов отлагане на издължаването на старите заеми и приемане на нови. Зам.-председателят на Българска народна банка по това време проф. Нешо Царевски разкрива:
„ Спомням си, че с Кирил Несторов, ръководител на Българска народна банка, изготвихме отчети – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно състояние на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи послание към Хрушчов двете руски банки в Париж и Лондон да оказват помощ, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него мнение на Госбанк, Москва, която много сериозно се отнасяше към българската валутна политика.”
В архивите по дело №4/1990 година за икономическата злополука на Българска комунистическа партия е непокътнат план на писмо до първия секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Министерския съвет на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него се показват обстоятелства за спешното финансово положение, които усърдно са крити от българското общество, а точно, че „ проектът за експорт в капиталистическите страни през 1959 година беше изпълнен единствено 54,6 %. Това докара до сериозен раздор в платежния баланс с капиталистическите страни. В края на 1959 година общата сума на нашите отговорности доближи 115 млн. $. Поради липса на валутен запас, нашите отговорности в края на първото тримесечие на 1960 година доближиха 129 млн. $, от които 44 млн. подлежат на погасяване през второто тримесечие, а 35 млн. $ – през третото тримесечие на 1960 г.”
Задълженията са следните:
– 60 млн. $ към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;
– 20 млн. $ към Московската национална банка, Лондон;
– 18 млн. $ към западногермански банки;
– 6 млн. $ към италиански банки;
– 25 млн. $ фирмени заеми.
Живков го удря на молба
Живков и Антон Югов, по това време министър-председател, допълват унизителната обстановка с признанието:
„ Ние си даваме цялостна сметка за сериозното състояние на нашите заплащания, зародило освен вследствие на справедливи аргументи, само че и заради основни недостатъци на нашата търговия, и изключително заради грешките, позволени в търговията ни със страните, с които заплащанията се правят в конвертируема валута, където вносът на артикули не е бил строго привързан с обезпечен експорт на български артикули.”
Първият секретар на Българска комунистическа партия и министър председателят капитулират, като показват, че макар взетите ограничения „ ние обаче не сме в положение да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”
След отхвърли на Хрушчов да рефинансира българския дълг, Живков изпада в невъзможност. Тогава той еднолично взема решение да предложи на руското държавно управление да купи българския златен запас, като по този метод погаси част от задълженията.
Как обаче е било допустимо Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен запас в размер на 23 тона, без никой да разбере нищо?
Само трима банкери с достъп до златото
Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на Българска народна банка в интервала 1955-1974 година, изяснява какъв е редът за влизане в основния трезор на Българска народна банка, където се е съхранявала златната наличност. Достъпът до трезора по това време са имали три длъжностни лица и то по едно и също време – проф. Тотев, в качеството му на зам.-председател на Българска народна банка и съхраняващ ключа от трезора, основният касиер на Българска народна банка Начо Николов, който е държал шифъра, и началникът на дирекция „ Парично обращение” Розалин Чубриев.
„ Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, тъй като като станах зам.-председател на Българска народна банка, одобрих единствено ключа от основния трезор, само че не и самата златна наличност”, признава през 1991 година пред прокуратурата проф. Тотев.
Златният запас отива на предпазване в Госбанк – Москва
Архивните документи обаче демонстрират, че Живков е бил улеснен в тази ситуация. Няколко месеца преди златният запас да бъде изтъргуван за погасяване на банкрутиралото Живково ръководство, благородният метал е предаден на предпазване в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в Съюз на съветските социалистически републики стартира още през септември 1958 година Тогава държавното управление на Антон Югов със строго поверително от особена значимост разпореждане взема решение полезностите на Българска народна банка да се изтеглят от централната постройка, а златният запас на страната да бъде предаден на хранилище за предпазване в Госбанк – Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики.
Като предлог се употребява мнение на Министерство на вътрешните работи, че постройката на Българска народна банка не е в положение да издържи на „ директно попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това постанова градеж на запасен трезор. Златото е застраховано и под засилена защита е превозено с трен от София до руския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на Българска народна банка го предават на комисия от Госбанк.
В Москва то е претеглено в наличието на български представители и е установено, че тежестта му е 20 153 479.84 грама. За осъществената интервенция ръководителят на Българска народна банка – по това време Вела Луканова, вуйна на Андрей Луканов – осведоми държавното управление с поверително писмо. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 година, Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в Българска народна банка, прави предлагането до Живков подаденото към този момент злато да бъде продадено за незабавно покриване на част от задълженията към руските банки.
Именно с цел да се отсрочи краткотрайно неплатежоспособността на комунистическото ръководство, в която е изпаднало, Живков прибягва като последна мярка до продажбата на златния запас.
„ По това време на България към този момент не отпускаха заеми от чужбина, тъй като бяхме употребявали към този момент доста такива. Нямаше изгледи за нови валутни приходи, с които да плащаме лихвите и заемите. Причината за продажбата на огромното количество злато на Съюз на съветските социалистически републики беше, че към този момент никой не искаше да даде заем на България, даже и руското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, шеф на ръководство „ Валутно” в Българска народна банка от 1959 година и след това зам.-председател на Българска народна банка, отговарящ за валутните въпроси.
Шикалкавенето на първия секретар на Българска комунистическа партия
Поведението на Тодор Живков пред следствието през 1991 година е показателно в опита да прикрие защитаваната три десетилетия загадка. Като се има поради, че той се слави с извънредно точна памет, в началото декларира пред прокурора следното погрешно изказване: „ За първи път слушам за такава огромна продажба на злато от България. Честно ви споделям, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е правилен, тъй като не си припомням нищо.” След като са му представени редица оживели документи и свидетелски показания на банкери от управлението на Българска народна банка през 60-те години на ХХ век, той е заставен да признае:
„ Предполагам, че с цел да дам единодушие за продажба на златото, е имало тежки причини, изложени от банката пред мен, и това е обусловило решението за продажбата. Вероятно с валутата, получена от тази договорка, са плащани някои разноски, които са били неотменими и не е имало никаква друга опция.”
Операцията по продажбата на българския златен запас на Москва е завършена с писмо на ръководителя на Българска народна банка Кирил Несторов от 7 май 1960 година до ръководителя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същия ден ръководителят на руската държавна банка е дал единодушието си да реализира покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към условията на интернационалните златни тържища в Цюрих и Лондон, при което е намаляло с 14 кг.
Нито цент в българската хазна
Ценният метал, възлизащ на 20.1 тона, е продаден от съветската страна на четири партиди на 11 юли 1960 година, две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски $. Общо за него са платени 22 738 255 $. От тях в българската хазна не влиза нито цент, тъй като са погасени просрочените отговорности на Живковото ръководство към Москва.
Тайната договорка на Тодор Живков е осчетоводена от Българска народна банка доста по-късно – през март 1964 година, когато той към този момент заема и поста министър-председател. Тогава Българска народна банка е изготвила фиктивен отчет до Живков, с който е предложила на Бюрото на Министерския съвет да утвърди продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат употребявани за погасяване на отговорностите към руската страна. Първият образец на отчета с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в държавния списък, нито в архива на Българска народна банка, обяснимо за какво.
Следите от скритата договорка
Така едноличното решение на Живков за продажбата на златния запас през 1960 година, остава непокътнато в дълбока загадка десетилетия наред. Следите на тази унизителна „ договорка “, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени напълно. В архивите е останала паметна записка на Българска народна банка от юни 1964 година, в която се показва, че отчетът за продажбата е получил утвърждението на първия партиен и държавен началник.
„ Тази продажба на златото на България е закононарушение и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”, показва през 1991 година пред следствието някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Царевски.
Още продажби на българско злато
При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни интервенции със злато. През май 1962 година Бюрото на Министерския съвет в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов позволява на Българска народна банка да подава близо 6 тона злато в Унгарската банка против заем в размер на 10 млн. $. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на заеми.
Сериозните проблеми с платежния баланс на Народна република България и острата потребност от конвертируема валута за погасяване на взетите заеми не престават и по-късно. Чрез Българска народна банка и Българска външнотърговска банка през 1964 година още българско злато е подадено в залог против заем в Московската национална банка в Лондон в кюлчета и в български и задгранични златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а интервенцията е съгласувана още веднъж с Живков.
Така сред 1960 година и 1964 година с негово позволение са продадени общо към 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е употребена само и единствено за погасяване на отговорности най-вече към руските банки – Ейробанк в Париж и Московската национална банка в Лондон.
Дори и като министър председател Живков усърдно пази в загадка тези интервенции. Те са осчетоводявани в Българска народна банка по специфична сметка 105 „ Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея, коментира някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Тотю Тотев: „ Сметка 105 „ Дебитори и кредитори” е „ тъмна” сметка, която не дава визия за същината на осъществената и осчетоводена по този метод интервенция.”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ