Малайзия – истинската Азия с черепи за късмет, със СандАкан и администрация, работеща 7 от 7 дни
Малайзия – същинската Азия, е дългогодишният туристически слоган на страната и един от най-добре измислените в света за всички времена. И в действителност – и хората, и всичко останало (от джамиите, плаващи и стационарни, до небостъргачите – освен кулите Петронас, само че и безброй още, и от плажовете до пазарите и мегамоловете, от морските блага до екзотичните плодове) тук като че ли събира на едно място всичко положително и от Близкия, и от Далечния Изток.
На фона на супер хубав естествен пейзаж, изключително в частта на остров Борнео, който Малайзия си дели с Бруней и Индонезия.
Първото, което тази страна внушава е успокоение.
Спокойствие в държанието на хората, в сигурността по улиците, хотелите и домовете, в хубавите пътища, в избора и качеството на храната, в архитектурата, дори в придвижването, в което преобладават двете марки коли локално произвеждане, въодушевено от Мицубиши, само че с китайски вложител. Малки са, само че пък чисто нови костват единствено 10000 $ – 18000 лева всяка. И всеки работещ локален човек може да си ги разреши.
Част от спокойствието се дължи и на обстоятелството, че администрацията тук работи 7 от 7 дни. В почивния има огромна постройка във всеки значим град,, в която не стопират да одобряват и да издават документи всички ведомства, събрани на едно място – както се споделя „ на едно гише ”.
Откъде идва концепцията за спокойствието също разбрахме:
Във всяко малайско обичайно село най-важната къща е тази, в която се съхранява общо оризът – главната храна по тези краища отколе, та и до през днешния ден, когато ги има всички ресторантски международни вериги.
А над храната бди вързан човешки череп, или няколко, но напълно същински. Според локалните те пазят запасите и носят шанс. И носят спокойствието. Плашат гаргите и враговете. Носят мир на стопаните.
Спомен от не чак толкоз отдавнашното време, когато тук са причинявали огромни страдания на враговете си, а тук-таме по джунглите и освен на Борнео са ги и похапвали, въпреки през днешния ден да се твърди, че човекоядци може да са били някои от японските окупатори, когато американците и локалните партизани почнали да ги отблъскват от островите към края на Втората международна война. И то между тях.
Нека не забравяме, че това са точно местата, от които потегля Тигърът на седемте морета. Да, същия оня прочут от филмите в детството на днешните 40-и повече-годишни Сандокан. Който в действителност оригинабно е СандАкан по името на значим град в Малайзия в същата тази провинция Сабах или Утро на Борнео.
Истина ли е, че малайските залези, изключително от упоменатия неведнъж към този момент остров на Тигъра на седемте морета са най-красиви на планетата?
Прекрасни са, само че не повече, в сравнение с остров Флорес в прилежаща Индонезия да вземем за пример!
Откритие на наследниците на СандАкан се оказва и батутът. Насред старите селски къщи от бамбук в центъра на холовите им пространства са ситуирани батути от гъвкавото дърво Тапиока, върху които са поставени бамбукови площадки, движещи се при преднамерено натежаване или подскок.
Хората тук обаче не скачат по един като нас – западните индивидуалисти. Правят ансамблови съчетания. Разполагат се във тип на 4- или 5-оъгълник, като намират общ темп, който – в случай че липсва – изпопадат върху дървесата. И боли. Добър урок за отборна игра, който получават още като деца.
А децата в действителност, както проличава и на фотографията, са огромното благосъстояние за тази малонаселена – по източноазиатските ограничения – страна.
Борис Ангелов
Малайзия - София
създател: СЛАВА
...
На фона на супер хубав естествен пейзаж, изключително в частта на остров Борнео, който Малайзия си дели с Бруней и Индонезия.
Първото, което тази страна внушава е успокоение.
Спокойствие в държанието на хората, в сигурността по улиците, хотелите и домовете, в хубавите пътища, в избора и качеството на храната, в архитектурата, дори в придвижването, в което преобладават двете марки коли локално произвеждане, въодушевено от Мицубиши, само че с китайски вложител. Малки са, само че пък чисто нови костват единствено 10000 $ – 18000 лева всяка. И всеки работещ локален човек може да си ги разреши.
Част от спокойствието се дължи и на обстоятелството, че администрацията тук работи 7 от 7 дни. В почивния има огромна постройка във всеки значим град,, в която не стопират да одобряват и да издават документи всички ведомства, събрани на едно място – както се споделя „ на едно гише ”.
Откъде идва концепцията за спокойствието също разбрахме:
Във всяко малайско обичайно село най-важната къща е тази, в която се съхранява общо оризът – главната храна по тези краища отколе, та и до през днешния ден, когато ги има всички ресторантски международни вериги.
А над храната бди вързан човешки череп, или няколко, но напълно същински. Според локалните те пазят запасите и носят шанс. И носят спокойствието. Плашат гаргите и враговете. Носят мир на стопаните.
Спомен от не чак толкоз отдавнашното време, когато тук са причинявали огромни страдания на враговете си, а тук-таме по джунглите и освен на Борнео са ги и похапвали, въпреки през днешния ден да се твърди, че човекоядци може да са били някои от японските окупатори, когато американците и локалните партизани почнали да ги отблъскват от островите към края на Втората международна война. И то между тях.
Нека не забравяме, че това са точно местата, от които потегля Тигърът на седемте морета. Да, същия оня прочут от филмите в детството на днешните 40-и повече-годишни Сандокан. Който в действителност оригинабно е СандАкан по името на значим град в Малайзия в същата тази провинция Сабах или Утро на Борнео.
Истина ли е, че малайските залези, изключително от упоменатия неведнъж към този момент остров на Тигъра на седемте морета са най-красиви на планетата?
Прекрасни са, само че не повече, в сравнение с остров Флорес в прилежаща Индонезия да вземем за пример!
Откритие на наследниците на СандАкан се оказва и батутът. Насред старите селски къщи от бамбук в центъра на холовите им пространства са ситуирани батути от гъвкавото дърво Тапиока, върху които са поставени бамбукови площадки, движещи се при преднамерено натежаване или подскок.
Хората тук обаче не скачат по един като нас – западните индивидуалисти. Правят ансамблови съчетания. Разполагат се във тип на 4- или 5-оъгълник, като намират общ темп, който – в случай че липсва – изпопадат върху дървесата. И боли. Добър урок за отборна игра, който получават още като деца.
А децата в действителност, както проличава и на фотографията, са огромното благосъстояние за тази малонаселена – по източноазиатските ограничения – страна.
Борис Ангелов
Малайзия - София
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ