Въпреки протестите на IT сферата, максималният осигурителен доход ще се вдигне през 2024 г.
Максималният застрахователен приход се усилва от 3400 лева на 3750 лева през 2024 година. Това е заложено в проектобюджета за идната година, който финансовото министерство разгласява за публично разискване.
В средносрочната прогноза за идващите години се планува оптималният застрахователен приход да продължи да пораства.
Предвижда се през 2025 година работещите да заплащат осигуровки върху оптимален приход от 4130 лева.А през 2026 година оптималният застрахователен приход ще доближи 4430 лева
По-високият оптимален застрахователен приход ще докара до повече доходи в бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, болнични и компенсации за безработица и майчинство. Но смяната води и до по-високи разноски за работодателите.
Според данните на Национална агенция за приходите вноски върху оптималния застрахователен приход от 3400 лв. у нас сега вършат към 285 хиляди души.
Осигурителната тежест - т.е. заплащането на здравни и пенсионни осигурителни вноски и на отчисления за обезщетение при безработица, у нас се разпределя в съответствие 60/40 сред шеф и служащ на трудов контракт.
Това значи, че при оптимален застрахователен приход от 3400 лева в този момент, работодателят заплаща за осигуровки 643 лв. за всеки собствен чиновник. Работникът на собствен ред заплаща 468 лв..
Ако оптималният предел стане 3750 лева, това значи, че страната ще прибира още към 60 лв. от работодателя и 40 лева от служителя всеки месец.
За да не намалее " чистата " заплата на чиновниците обаче доста постоянно работодателите поемат цялата тежест от повдигането на осигурителния предел. Затова и бизнесът - изключително IT секторът, в който заплатите са високи - обичайно е срещу увеличението на оптималния застрахователен приход.
Oрганизациите, представляващи високотехнологичния бизнес към този момент предизвестиха, че нарастването на оптималния застрахователен приход и обвързването му с формула за растеж всяка година, ще се отрази отрицателно на IT бранша, който съгласно БАСКОМ, генерира 20% от брутния вътрешен артикул на страната.
Според високотехнологичните компании, разноските на фирмите са нарастнали с над 30% в последните две години.
" На този декор обвързването с автоматизирана формула освен няма да обезпечи витално нужната естествена среда за бизнеса, само че и ще отнеме опциите за гъвкава политика в динамично изменящи се условия, на каквито безспорно сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, тъй като обособени високотехнологични компании може да се насочат към други страна в търсене на по-привлекателна и най-много уредена бизнес среда ", се споделя в позиция на организациите представляващи IT бранша у нас.
В проектобюджета за идната година е заложено и увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица и по този начин през 2024 година той ще се вдигне от 780 лева на 933 лева, до равнището на минималната работна заплата избрана по новата формула в Кодекса на труда.
За да станат факт предложенията, текстовете би трябвало да бъдат гласувани от Народното събрание.
В средносрочната прогноза за идващите години се планува оптималният застрахователен приход да продължи да пораства.
Предвижда се през 2025 година работещите да заплащат осигуровки върху оптимален приход от 4130 лева.А през 2026 година оптималният застрахователен приход ще доближи 4430 лева
По-високият оптимален застрахователен приход ще докара до повече доходи в бюджета на Националния застрахователен институт (НОИ), откъдето се изплащат пенсии, болнични и компенсации за безработица и майчинство. Но смяната води и до по-високи разноски за работодателите.
Според данните на Национална агенция за приходите вноски върху оптималния застрахователен приход от 3400 лв. у нас сега вършат към 285 хиляди души.
Осигурителната тежест - т.е. заплащането на здравни и пенсионни осигурителни вноски и на отчисления за обезщетение при безработица, у нас се разпределя в съответствие 60/40 сред шеф и служащ на трудов контракт.
Това значи, че при оптимален застрахователен приход от 3400 лева в този момент, работодателят заплаща за осигуровки 643 лв. за всеки собствен чиновник. Работникът на собствен ред заплаща 468 лв..
Ако оптималният предел стане 3750 лева, това значи, че страната ще прибира още към 60 лв. от работодателя и 40 лева от служителя всеки месец.
За да не намалее " чистата " заплата на чиновниците обаче доста постоянно работодателите поемат цялата тежест от повдигането на осигурителния предел. Затова и бизнесът - изключително IT секторът, в който заплатите са високи - обичайно е срещу увеличението на оптималния застрахователен приход.
Oрганизациите, представляващи високотехнологичния бизнес към този момент предизвестиха, че нарастването на оптималния застрахователен приход и обвързването му с формула за растеж всяка година, ще се отрази отрицателно на IT бранша, който съгласно БАСКОМ, генерира 20% от брутния вътрешен артикул на страната.
Според високотехнологичните компании, разноските на фирмите са нарастнали с над 30% в последните две години.
" На този декор обвързването с автоматизирана формула освен няма да обезпечи витално нужната естествена среда за бизнеса, само че и ще отнеме опциите за гъвкава политика в динамично изменящи се условия, на каквито безспорно сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкрити работни места, тъй като обособени високотехнологични компании може да се насочат към други страна в търсене на по-привлекателна и най-много уредена бизнес среда ", се споделя в позиция на организациите представляващи IT бранша у нас.
В проектобюджета за идната година е заложено и увеличение на минималния застрахователен приход за самоосигуряващите се лица и по този начин през 2024 година той ще се вдигне от 780 лева на 933 лева, до равнището на минималната работна заплата избрана по новата формула в Кодекса на труда.
За да станат факт предложенията, текстовете би трябвало да бъдат гласувани от Народното събрание.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ