Макс Либерман е германски художник, роден в еврейско семейство в

Художниците трябва да творят, незаинтересовани от политиката или идеологията ~ Макс ЛИБЕРМАН

Макс Либерман е немски художник, роден в еврейско семейство в Берлин на 20 юли 1847 година и е един от водещите поддръжници на импресионизма в Германия.

Max Liebermann (1847 ~ 1935)

Либерман стартира да учи философия в Берлинския университет, само че в следствие взема решение да продължи образованието си в региона на изкуството и учи живопис във Ваймар, в Париж и в Холандия. По време на френско-пруската война служи като доктор.

Син на еврейски производител на тъкани, който след това става банкер, Либерман употребява благосъстоянието, което получава по завещание, с цел да събере впечатляваща сбирка от картини на френски импресионисти. По-късно избира подиуми от живота на буржоазията като претекстове за картините си. Работата му е изключително близка до тази на Едуард Мане. Избягва религиозната тема, като се изключи една от ранните си картини „ 12-годишният Исус в Храма “, на която изображението на едно семитски изглеждащо момче провокира бурни диспути измежду критиците. На Международното ревю за изкуство в Мюнхен, се развихря стихия по отношение на хипотетичното му осквернение, като един критик разказва неговия Исус като „ най-грозното и най-неприличното еврейско момче, което можете да си визиите. “

Либерман става прочут в Берлин с портретната си живопис. През годините прави над 200 портрета, в това число на Алберт Айнщайн и Пол декор Хинденбург.

По случай 50-годишния му рожден ден му отдават респект посредством независима галерия в Пруската академия на изкуствата в Берлин, а през идната година е определен за член на академията. Няколко години води водещата авангардна групировка в Германия – Берлинския сецесион.

Художникът употребява лидерските си позиции в художествената общественост, с цел да разпространява тезата за отделянето на изкуството от политиката и упорства за „ правото на художниците да вършат свои лични неща, незаинтересовани от политиката или идеологията “.

От 1920 година към този момент е президент на Пруската академия на изкуствата. През 1933 година обаче подава оставка, защото академията взема решение да не демонстрира повече произведения на еврейски художници, преди даже да бъде принудена да го направи съгласно законите, ограничаващи правата на евреите.

Докато гледа по какъв начин нацистите честват успеха си като маршируват през Бранденбургската врата, Либерман разяснява: „ Дори не бих могъл да изям толкоз храна, колкото ми се желае да изповръщам. “

80-годишния си рожден ден през 1927 Либерман чества с огромна галерия и е разгласен за почетен жител на Берлин.

Макс Либерман умира на 87 години, на 8 февруари 1935-та в дома си в Берлин, напълно покрай Бранденбургската врата. Въпреки известността си, гибелта му не е обявена в медиите, следени от нацистите, нито има представители на Академията на изкуствата или на градските управници на погребението му в еврейското гробище. Но на инат на формалните рестрикции от Гестапо, повече от 100 другари и родственици участват на погребението.

През март 1943, на 85-годишна възраст и повалена от удар, неговата брачна половинка Марта Либерман бива известена да се подготви за депоритране в концентрационния лагер Терезиенщад. Вместо това, тя се самоубива в фамилния дом, часове преди полицията да дойде, с цел да я води.

На 30 април 2006 Max Liebermann Society откри непрекъснат музей във вилата на семейство Либерман в региона на Берлин, райското кътче, което художникът основава за себе си и брачната половинка си, която той постоянно обича да изобразява в картините си. Третият райх принуждава брачната половинка на художника Марта Либерман да продаде вилата през 1940 на безценица, като след това я трансформират в подготвителен лагер, а по-късно и в болница.

През 2005-2006 Културният център „ Скирбал “ в Лос Андежлис и еврейският музей в Ню Йорк се сплотяват за първата огромна галерия в Съединени американски щати, отдадена на изкуството на Либерман.

Някои от шедьоврите на Либерман са плячкосани от нацистите по време на войната, като след това са открити и върнати на музеите, които съхраняват изкуството му.

Self-Portrait Max Liebermann