Македонското общество след повече от 2-3 години се удари в

" Македонското общество след повече от 2-3 години се удари в политическата действителност, такава каквато е. Някой повече от 3 години убеждаваше нашето общество, че под някакъв интернационален напън или заради друга причина България ще промени позицията си ". Това съобщи българинът от Македония и водач на " Гражданския либерален съюз " в РСМ Петър Колев пред.

Според него пред нас има огромна опция – напълно нови връзки сред България и РСМ от една страна и сред югозападната ни съседка и Европейски Съюз от друга. Той прикани за общо честване на Илинденско-Преображенско въстание въстание на 2 август. " Смятам, че е изключителна опция още тази година на 2 август да създадем едно съвременно, европейско и почтено отбелязване на Илинденско-Преображенско въстание, което е част от нашата обща история. Това ще даде явен сигнал и към българското и към македонското общество, че ние сме готови да вървим по този нов път и да се възползваме от тази опция.

По думите му в публичните фактори у нас и в РСМ би трябвало да се опитат да задават подобен дневен ред, който да успокои крайните страсти от двете страни.

Според Колев българската външна политика в претърпяла надграждаща динамичност през последните две години.

„ Всъщност става въпрос за едно и също нещо, единствено че методът беше заменен “, счита българинът от Македония.

Ако предходните опити бяха да се аргументира българската позиция, започвайки от интервала на 9-10 век, новият метод е да стартираме от през днешния ден и да вървим обратно във времето.

Македонският политик е на мнение, че в последна сметка става въпрос за всемирен полезности, които са дирек на Европейски Съюз.

„ Например правото на самоопределяне, което важи еднообразно както за живите хора, които през днешния ден се самоопределят за българи, по този начин и за тези хора, които преди 100-200 или 500 години са умрели в Македония и са оставили писмени документи, че са българи “, уверен е Петър Колев.

Тоест, когато беше призната една тактичност, че да се изясни, че не става въпрос за изсъхнал исторически спорт, а за практики от тоталитарни времена, какъвто беше така наречен „ възродителният развой “ в България, тогава нашите европейски сътрудници по-бързо и по-лесно схванаха какво желаеме да представим като проблем със Скопие и както виждате в това предложение и протоколите в него са разказани всички позиции, които България очакваше – започвайки от правата на живите българи, минавайки през смяна на учебниците с ясни периоди, отварянето на досиетата на тоталитарните служби в Македония, езика на омразата.

Колев счита, че значително българският интерес е предпазен и това, което българските организации са очаквали като дейна външна политика на България се намира тъкмо в тези документи.

„ За което няма по какъв начин да не благодарим и да не отбележим ролята, която имаха професионалните дипломати в Министерство на външните работи и българският президент.

Според Петър Колев институциите в РСМ стартират да работят и даде образец с една от организациите на българската общественост в Македония – „ Дело “, в която работят македонски адвокати с българско национално съзнание и която по думите му напоследък е извънредно дейна.

„ Комисията за отбрана от език на ненавист към този момент има над 10 преписки по отношение на хора, които са употребявали език на омразата в общественото пространство, започвайки от публицисти, политици и така нататък “, уточни той и добави:

„ Самият факт, че македонските институции стартират да обръщат внимание на този въпрос, значи че може би вървим в вярната посока. “

Петър Колев счита езиковия въпрос за привършен по наличие след едностранната декларация на РСМ, в която се споделя, че македонският литературен език е кодифициран през 1945 година

„ Но съм задължен да отбележа нещо доста значимо – нашите революционери от края на 19-ти и началото на 20-ти век пишеха на български литературен език “