Икономист: Доходите на българите не трябва да са заложник на политически интриги
МРЗ е приход от труд и не може да е към обществените заплащания, които не касаят пазара на труда. Не може да работиш и да се съотнасяш това към линия на беднотия. Истинският знак е заплатата за прехрана, и да седнем, и да измислим такава формулировка и методология на равнище.
Вдигането на осигуровките е нужда, само че би трябвало да стане гладко и хората да не го усетят. Увеличението би трябвало да е с 1 пункт за 20 години. Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 година ще е 1077 лева и синдикатите няма да отстъпим да се замрази нарастването на заплатите с 10% през идната година.
Това съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ. Той показа, че са имали 3 - 4 срещи с финансовия министър Людмила Петкова и счита, че препоръчаните от нея приходни ограничения, имат партийна поддръжка, ще донесат сред 8 и 9 милиарда лева спомагателни доходи.
" Вдигане на осигуровките с пункт води до 600 млн. лева доходи. Предложили сме над 10 ограничения, които не касаят смяна на директни налози, като Регламент на Европейски Съюз за свръхпечалбата, което не е единствено за банките. Мисля, че можем да създадем рационална политика подоходите за растеж сред 9 и 10%. На отсрочване на повдигане на заплатите не сме съгласни, което по закон би трябвало да води до 10%. МРЗ да бъде развързана от обществените заплащания и да не се обвързва с линията на беднотия. За да нямаме работещи небогати ", разяснява Любослав Костов.
Той уточни, че Капиталовата стратегия до септември са изхарчени 3.7 милиарда лева от плануваните 10 милиарда лева Също по този начин разноските за обучение са по-ниско с 0.3% спрямо 2023 година, само че разноските за защита порастват и това е обяснимо.
" Като безспорна стойност цените са по-високи и забележим действителната покупателна дарба. Да излязат и да кажат кое е приоритет. Подоходите не би трябвало да са пленник на политически интриги. В момента България е с най-ниския дълг към Брутният вътрешен продукт тази година. Ние събираме 40%, в случай че са 50%, това са 1.200 милиарда лева Трябва спор за данъчната система и по какъв начин преразпределяме. Трябва реалистично обмисляне и повече вложения. Да не се радваме, когато не се извърши Капиталовата стратегия, тъй като тя се употребява като буфер. Всяка година приходите се подценяват, разноските се надценяват а салдото даже не е като това, признато от Народното събрание ", разяснява икономистът на КНСБ.
Вдигането на осигуровките е нужда, само че би трябвало да стане гладко и хората да не го усетят. Увеличението би трябвало да е с 1 пункт за 20 години. Минималната работна заплата (МРЗ) за 2025 година ще е 1077 лева и синдикатите няма да отстъпим да се замрази нарастването на заплатите с 10% през идната година.
Това съобщи Любослав Костов, основен икономист на КНСБ. Той показа, че са имали 3 - 4 срещи с финансовия министър Людмила Петкова и счита, че препоръчаните от нея приходни ограничения, имат партийна поддръжка, ще донесат сред 8 и 9 милиарда лева спомагателни доходи.
" Вдигане на осигуровките с пункт води до 600 млн. лева доходи. Предложили сме над 10 ограничения, които не касаят смяна на директни налози, като Регламент на Европейски Съюз за свръхпечалбата, което не е единствено за банките. Мисля, че можем да създадем рационална политика подоходите за растеж сред 9 и 10%. На отсрочване на повдигане на заплатите не сме съгласни, което по закон би трябвало да води до 10%. МРЗ да бъде развързана от обществените заплащания и да не се обвързва с линията на беднотия. За да нямаме работещи небогати ", разяснява Любослав Костов.
Той уточни, че Капиталовата стратегия до септември са изхарчени 3.7 милиарда лева от плануваните 10 милиарда лева Също по този начин разноските за обучение са по-ниско с 0.3% спрямо 2023 година, само че разноските за защита порастват и това е обяснимо.
" Като безспорна стойност цените са по-високи и забележим действителната покупателна дарба. Да излязат и да кажат кое е приоритет. Подоходите не би трябвало да са пленник на политически интриги. В момента България е с най-ниския дълг към Брутният вътрешен продукт тази година. Ние събираме 40%, в случай че са 50%, това са 1.200 милиарда лева Трябва спор за данъчната система и по какъв начин преразпределяме. Трябва реалистично обмисляне и повече вложения. Да не се радваме, когато не се извърши Капиталовата стратегия, тъй като тя се употребява като буфер. Всяка година приходите се подценяват, разноските се надценяват а салдото даже не е като това, признато от Народното събрание ", разяснява икономистът на КНСБ.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ