Комунизмът успя само в едно – да създаде Живков народ, народ от бай Тошовци
Мъката на стотици хиляди безвестни страдалци ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери
Д-р Любомир Канов, особено за Faktor.bg
За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, елементарните жители или дори напусналите я, както и всички тези, които са претърпели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от руски вид и го помнят отчетливо, са
принудени да потвърждават потвърденото,
да повтарят неопровержимото и да се изправят още веднъж и още веднъж против съпротивата против очевидното. А то е, че комунистическият режим е незаконен, сбъднат е от незаконни хора, закриляни от окупационна войска на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ.
Това е даже прието и признато със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на незаконния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и по-късно в България. Кой по света или даже у нас не знае за злочестините породени на стотици хиляди почтени българи, индустриалци, положителни земеделци и стопани, интелектуалци, експерти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална тирания и насилието върху тяхната съвест и тяхното възприятие за правдивост, за неистина и истина?
Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с обстоятелства и числа, въпреки че тъгата на стотици хиляди безвестни страдалци по този начин и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери.
Убити са десетки хиляди почтени. Убити са от злоба, за пари, от лакомия или просто от жестокостта на нисшите духом, когато схванат, че могат да убиват безнаказано тези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска просвета и значение.
Образували са карикатурен Народен Съд, сякаш изискван от Съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10,000, на гибел са наказани една четвърт от тях, а най-малко 300 са наказани на пожизнен затвор. В нацистка Германия, главен провинен (заедно със Сталин, схваща се) за Втората Световна Война са наказани едвам няколко души и то след най-прецизно определяне на тяхната виновност. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и по-късно
издават на убитите присъди с противоположна отминалост
Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната разтуха най-малко да се сбогуват със околните си. Това е стила на окупаторите, на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), на “новия човек ” от изуверски вид, комуто е връчена безспорната власт над беззащитното население.
На това население се лишава земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да приказва, да мисли и да изрича своето мнение. Отнема му се правото на всевъзможен избор, свободното му време, доколкото го има е изхарчено в оскъдност, в опашки за най-елементарните артикули, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и Отечествен фронт мероприятия, в ленински съботници и в безконечни ремонти на закупените след ограничения социалистически предмети.
Над България за 45 години надвисва толкоз мрачен облак, че тези които са израсли в неговата сянка, са сходни на слепци, израсли в пещера, и до през днешния ден не могат да видят какво е породено на народа ни от комунистическия гнет и като прилепи още веднъж и още веднъж отиват и гласоподават, да бъдат вкарани още веднъж в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното ”. Точно тези хора обезпечават гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти ” и милионери, които към този момент толкоз години сполучливо
яздят носталгията
на тези, премазани от комунизма и станали последователно негов облик и сходство. Това беше упоритостта на тоталитарната власт - да сътвори човек, който да наподобява на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достолепието си и способността да мисли със личната си глава. И тя съумя в една забележителна част от народа ни.
Създаде се етничен вид, който да наподобява на “човека от народа ” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци.
В това си начинание тоталитарния режим в България беше относително сполучлив и сътвори една цяла генерация или дори две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласоподават постоянно за нея.
Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи апела на “социалистите ”за унищожаване от учебната стратегия на злокобната приказка за комунизма - подобен, какъвто беше, в цялата му грозотия и престъпност. Внуците не знаят действителността и не знаят очевидното, тъй като не са я претърпяли.
Предводителите на Тошовия народ не желаят да позволен справедлив роман за предишното. Искат оставката на един героичен Министър на Образованието.
Гледат лукаво от екраните на тв приемника, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво…Имаше за всички… ” Но по какъв начин ли биха могли те да живеят въобще, да са във властта и да просперират, в случай че не бяха взели за собствен най-верен съдружник и правилен асистент Лъжата? Те желаят тя да продължи постоянно и съвестта на жертвите им в никакъв случай да не ги тревожи. Защо това е по този начин ли?
Един от тях, относително млад потомствен комунист и политически деятел го изясни и го сподели най-добре: “Защото сме социалисти! ”/faktor.bg
Д-р Любомир Канов, особено за Faktor.bg
За кой ли път българското общество, родителите на все по-малобройните деца раждани в страната ни, елементарните жители или дори напусналите я, както и всички тези, които са претърпели ужаса на 45 години тоталитарен комунизъм от руски вид и го помнят отчетливо, са
принудени да потвърждават потвърденото,
да повтарят неопровержимото и да се изправят още веднъж и още веднъж против съпротивата против очевидното. А то е, че комунистическият режим е незаконен, сбъднат е от незаконни хора, закриляни от окупационна войска на враждебна империя и че той е нанесъл непоправими вреди върху бита, културата, морала и благосъстоянието на целия наш народ.
Това е даже прието и признато със закон от Народното Събрание преди цели 18 години, след рухването на незаконния режим първо в Империята на Злото, която го наложи и по-късно в България. Кой по света или даже у нас не знае за злочестините породени на стотици хиляди почтени българи, индустриалци, положителни земеделци и стопани, интелектуалци, експерти, дейци на културата и просто доблестни хора, които не понасяха сталинската тотална тирания и насилието върху тяхната съвест и тяхното възприятие за правдивост, за неистина и истина?
Всичко е известно, всичко е черно на бяло, всичко е документирано с обстоятелства и числа, въпреки че тъгата на стотици хиляди безвестни страдалци по този начин и ще си остане закопана някъде в доловете за екзекуция с търнокопи и лопати от българските червени кхмери.
Убити са десетки хиляди почтени. Убити са от злоба, за пари, от лакомия или просто от жестокостта на нисшите духом, когато схванат, че могат да убиват безнаказано тези, които ги превъзхождат. Убити са доблестни офицери, генерали, сражавали се за България, политици и елитни хора с европейска просвета и значение.
Образували са карикатурен Народен Съд, сякаш изискван от Съюзническата Комисия на победилите във войната. Съдени са близо 10,000, на гибел са наказани една четвърт от тях, а най-малко 300 са наказани на пожизнен затвор. В нацистка Германия, главен провинен (заедно със Сталин, схваща се) за Втората Световна Война са наказани едвам няколко души и то след най-прецизно определяне на тяхната виновност. В България разстрелват и избиват по овразите, хвърлят от скали и по-късно
издават на убитите присъди с противоположна отминалост
Разстреляни са елитни хора като кучета и са хвърляни в бомбена яма край гробищата, покрити надве-натри със сгур, без последната разтуха най-малко да се сбогуват със околните си. Това е стила на окупаторите, на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), на “новия човек ” от изуверски вид, комуто е връчена безспорната власт над беззащитното население.
На това население се лишава земята, собствеността, жилишето, правото да пътува, да приказва, да мисли и да изрича своето мнение. Отнема му се правото на всевъзможен избор, свободното му време, доколкото го има е изхарчено в оскъдност, в опашки за най-елементарните артикули, за храна и за бита му, в нескончаеми вечерни събрания и Отечествен фронт мероприятия, в ленински съботници и в безконечни ремонти на закупените след ограничения социалистически предмети.
Над България за 45 години надвисва толкоз мрачен облак, че тези които са израсли в неговата сянка, са сходни на слепци, израсли в пещера, и до през днешния ден не могат да видят какво е породено на народа ни от комунистическия гнет и като прилепи още веднъж и още веднъж отиват и гласоподават, да бъдат вкарани още веднъж в дупката, където надзирателят ще им сипе с черпака от “държавното ”. Точно тези хора обезпечават гласовете за другите, днешните партийни тарикати, червени “капиталисти ” и милионери, които към този момент толкоз години сполучливо
яздят носталгията
на тези, премазани от комунизма и станали последователно негов облик и сходство. Това беше упоритостта на тоталитарната власт - да сътвори човек, който да наподобява на самата нея, който да й се подчинява, да е изтрил достолепието си и способността да мисли със личната си глава. И тя съумя в една забележителна част от народа ни.
Създаде се етничен вид, който да наподобява на “човека от народа ” Тодор Живков. Живков народ. Народ от бай Тошовци.
В това си начинание тоталитарния режим в България беше относително сполучлив и сътвори една цяла генерация или дори две, които са неспособни да живеят като свободни хора. Те бленуват за пещерата и гласоподават постоянно за нея.
Върху техните приказки край печката и на разказите, които съчиняват за своите внуци се крепи апела на “социалистите ”за унищожаване от учебната стратегия на злокобната приказка за комунизма - подобен, какъвто беше, в цялата му грозотия и престъпност. Внуците не знаят действителността и не знаят очевидното, тъй като не са я претърпяли.
Предводителите на Тошовия народ не желаят да позволен справедлив роман за предишното. Искат оставката на един героичен Министър на Образованието.
Гледат лукаво от екраните на тв приемника, озъртайки се за одобрително кимване от пещерата, глаголят “При комунизма беше хубаво…Имаше за всички… ” Но по какъв начин ли биха могли те да живеят въобще, да са във властта и да просперират, в случай че не бяха взели за собствен най-верен съдружник и правилен асистент Лъжата? Те желаят тя да продължи постоянно и съвестта на жертвите им в никакъв случай да не ги тревожи. Защо това е по този начин ли?
Един от тях, относително млад потомствен комунист и политически деятел го изясни и го сподели най-добре: “Защото сме социалисти! ”/faktor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ