Макар твърде късно, вече всички произведения, свързани с България от

Макар прекомерно късно, към този момент всички творби, свързани с България от Антон Ашкерц (1856 - 1912) – най-големия епически стихотворец на Словения, са преведени и издадени у нас под заглавие „ Рапсодии на българския гуслар “. Това са стихотворения, прозаичност, журналистика и писма, като при започване на книгата има увод от Иван Димитров, който е и преводач на прозата, публицистиката и писмата в нея. От този въвеждащ текст в детайли се срещаме освен с личността и креативния път на словенския класик, само че и с предпоставките за написването на творбите му, отдадени на българские битки за избавление от 70-те години на 19 век: „ Независимо, че се интересува от всички славяни, тяхната история, език и просвета, посещава ги и им посвещава стихотворения и очерци, което го показва като един от огромните славянофили от началото на ХХ век, точно българският образец поражда приключен независим цикъл. (...) Така в лицето на тринайсетте „ Рапсодии на българския гуслар “ имаме един приключен и пълностоен в художествено отношение – като историческа меродавност и времеви обсег – неповторим цикъл за нашия народен блян, въплътен на дело... “ Тринадесетте стихотворения са в отговарящ оригинала превод на проф. Людмил Димитров, който е и съставител на тома, отдаден на 160-годишнината от рождението на Ашкерц. По план този цикъл припомня „ Епопея на забравените “ на Вазов, а всяко мото е откъс от Ботево стихотворение, което стои в словенския оригинал на български език! Ашкерц написа и стихотворения за Съединението, за Сръбско-българската война и за Илинденското въстание.