Принц Хасан бин Талал: Трябва да надграждаме върху познанието, за да изградим бъдещето
Принц Хасан бин Талал от Йордания - 42-ри потомък на пророка Мохамед, брат на крал и чичо на днешния крал. Един от най-влиятелните мислители в Близкия изток. Автор на книги – за палестинския въпрос, Йерусалим, исляма и даже християнството. Разговаряме в Аман, в Йорданския музей. Принцът демонстрира по какъв начин за хиляди години буквите се трансформират в хрумвания и истории.
Принц Хасан: Това през днешния ден се назовава " управляемост ". Идва от ръководство. Управляемост! Толкова ни би трябвало през днешния ден!
В музея принц Хасан изяснява и различен негов термин, " трансхуманност ". Хуманност, човечност, която прескача граници, страни и религии.
Принц Хасан: Император Адриан. Адриановият вал е в Северна Англия, на границата с Шотландия. Защитават го стрелци от Палмира. Те бранят и стените на Оксфордския университет, където учих. Ето това е трансхуманността.
Принцът е патрон на десетки организации и начинания, отдадени на мира, науката, екологията и човешкото достолепие. Съавтор на отчет на Организация на обединените нации за нов световен филантропичен ред. Играе поло, пилотира хеликоптер и има черен колан и пети дан по таекуондо. А за своя район употребява термина " Левант ", както се назовава Източното Средиземноморие.
Принц Хасан: Дошло е време да се признае смисъла на този отбор, Леванта, с духовните му насочни точки – Дамаск, Багдад, Йерусалим, Кайро, даже Бейрут с латинската му традиция. Не можем да възпроизведем историята с изкуствен интелект. Трябва да надграждаме върху познанието, с цел да изградим бъдещето. Един другар, кураторът на музея на Партенона, разказа това като " фамилен разсъдък ".
- Бойко Василев, Българска национална телевизия: Ваше Кралско Височество, да стартираме с Газа. Виждате ли опция за дълготраен мир там? Или има единствено краткотрайно преустановяване на огъня?
- Принц Хасан бин Талал: В района би трябвало да настъпи мир. А под " район " имам поради Леванта, Източното Средиземноморие. Страните - членки на Съвета за съдействие в Персийския залив, демонстрират интерес към нормализиране на връзките с Израел. Те имат въздействие, а и самите са повлияни от трети страни. Там е Саудитска Арабия със мощен акцент върху Червено море. Това ни връща към Газа, тъй като заливът Акаба е близо. Ние тук сме на 70 км от Газа. Затова сме надълбоко загрижени: освен да се приключи огъня, само че и да се признае, че популацията страда. Докато политиците разменят хрумвания, а бойците се готвят за идната атака, хората страдат. Важното през днешния ден са бомбардировките в Газа, само че и против разнообразни цели в Сирия и Ливан, от една страна против ИДИЛ, от друга – против Хизбула. И, несъмнено, огромният " слон в стаята " - опцията да се възобновят военните дейности сред Израел, вероятно Съединените щати, и Иран. Регионът наподобява на самобитна " шведска маса " от некрофилски политики, в които хората нямат значение. Това не е антропо-политика, а некрополитика. Проектите за района не носят никаква отговорност към хората. Това обръща милиони против политиката и политиците, тласка ги към екстремизъм и принуждение.
- Казвате, че хората би трябвало да имат значение. Какво пречи на взаимното признание сред израелци и палестинци?
- По отношение на Израел, Палестинската администрация ясно съобщи, че би признала суверенна страна, в случай че и когато откри, че тази страна прави нещо дейно да приключи окупацията. Каква е главната компликация? Наситихме се на политика на жестовете. Имаме потребност от повече наличие, което води към завършек на бойните дейности. Дали ще го назовем " преустановяване на огъня "? Дали " краткотрайно преустановяване на огъня "? Дали " ангажимент към районна стабилизация "? Играем си с думите. Но няма ясно дефиниран, съответен резултат, който да цели постоянен Левант.
- Йорданците са най-близки до палестинците. За какво мечтаят палестинците, знаете ли?
- През 70-те и аз писах за палестинското самоопределяне, което се трансформира в неотменимо право на палестинския народ. Но то обгръща целия набор на свободата на словото. Когато си под окупация, не ти дават да изразиш възгледите си. Господства разказът на по-силната страна. Така хората се усещат маргинализирани, омаловажени. Това контрастира на голямата вълна от благосклонност към палестинците по целия свят. Стига се до токсична ненавист. Ако критикуваш окупацията, автоматизирано те афишират за антисемит. Ето ни в този превъзходен музей - ето, вавилонци, акадци, шумери. Ако разгледаме евреите като част от това вековно разбъркване на народите, по какъв начин можем ние тук да бъдем антисемити? Затова лозунгите от Втората и Първата международна не трябва да се ползват към тази част на света. И тъй като приказвам с българин: южното и югоизточното Средиземноморие първи би трябвало да признаят смисъла на Леванта, Източното Средиземноморие. Има въздействие в мисленето. Терминът " балканизация " докара до фрагментация и нежизнеспособни формирания в нашия район. Но ще дам образец с друго, трансхуманността. Вашата изключителна млада авторка Капка Касабова написа за каракачанските овце, които се движат из задачите Балкани – и пасат толкоз, колкото е нужно, без да застрашат хранителната сигурност, както бихме се изразили в този момент. Днес, за жал, имаме неограничен вкус да взимаме, взимаме, взимаме. Толкова сме алчни, че взаимното битие и съжителството стават невъзможни.
- Споменахте Капка Касабова и Йорданския музей като метафора на съжителството на култури и религии.
- Да.
- Как Близкият изток може да се трансформира в такова място? Имате ли рецепта?
- Искам да изтъквам папа Лъв - и по тази причина взимам този лист. На 9 януари той сподели: " Живеем в ера на всеобщи миграционни придвижвания, надълбоко пренареждане на геополитическите салда и културните парадигми. Не в ера на смяна, а в смяна на епохата ". Вярваме, че религиите на Книгата носят смяна на епохата - от материализъм и яростна, краткосрочна политика към политика, която предизвиква, отново изтъквам, " дипломация, учредена на разговора, а не на силата ". И по този начин, по какъв начин можем да се отдръпнем от ръба на пропастта, от който всички сме се надвесили? От ръба на силата, борбата и омразата? Как, в случай че не се върнем към смисъла на индивида и човешкото достолепие? Към R2P - отговорността за отбрана, и може би един ден към R2R - правото на почитание? Три думи провокират през днешния ден самото ни битие. Териториалност - или териториалности, в множествено число, както твърди един обществен академик. Идентичност или идентичности. И миграция или миграции. Дали страната със своето знаме и своите национализми може да разисква трансгранични провокации? Ето, Коронавирус изненада всички ни. Но трябваше ли ни Коронавирус, с цел да разберем, че без реципрочност няма районно съдействие и обща непоклатимост?
- Може би не ни е нужна нова пандемия, а медиатор. Йордания дълго време играеше ролята на медиатор в района. Но няма ли проблем медиаторът в свят на монолози, експанзия и действителност, конструирана от обществените мрежи?
- Няма да експортирам монолог за потребността от разговор. В университета през 60-те изучавах иврит - с вярата, че един ден това познание ще ми послужи, с цел да беседвам с Другия. И осъзнах, че този Друг може да бъда самият аз. Диалогът би трябвало да се води със примирение и чиста съвест, в името на районни общи богатства. Да вземем водата. В Йордания създадохме няколко начинания, да вземем за пример „ Син мир “. Подкрепи я Женевският университет и швейцарското държавно управление. Обучаваме млади турци, иранци, иракчани, ливанци, палестинци, йорданци. И израелците питат: „ А ние? “ Те бяха част от концепцията, когато към момента дишахме свободата след мирните споразумен ия от 94-та. Но през днешния ден страна, която не съблюдава разпоредбите, не може да се концентрира върху клъстера вода–енергия–храна–дървесина–екосфера. И в случай че Европа стартира с въглища и стомана, за какво нашият район благодарение на трети страни да не стартира с вода и сила? Този метод ни събира. Трябва да го търсим, когато рутинната политика не води до прогрес. Не можем да се отхвърляме.
- Цял живот говорите за разговор сред религиите и културите. Кое пречи на разговора?
- Ще ми простите, само че съм мощно впечатлен от думите на папата. Те обобщават всичко, за което работим от 1981. Тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации ни помоли — мен, Вашия непретенциозен прислужник и принц Садруддин Ага Хан, показан тогава като ирански претендент. Той беше съпредседател. Включиха се Робърт Макнамара, Симон Вейл, Дейвид Оуен от Обединеното кралство, концепцията бе Русия и Китай да бъдат част от екипа; Блишченко от Русия и Ру Жин от Китай. Представихме отчет пред Общото заседание. Той бе признат позитивно и единомислещо като идея за самостоятелен филантропичен ред. Подчертавам, „ самостоятелен “! За страдание, тази политика на придобиване по света прави неосъществим диалога за районни общи богатства. Затова ще изтъквам едно прелестно изречение: „ Воюващите не желаят да няма мир изобщо. Те желаят единствено мира, който те желаят. “ Тази концепция за мир “по поръчка ” е допустима, единствено в случай че смяташ, че имаш силата да го наложиш — а това би бил натрапен мир. Важно е обаче да напомним: човешкото достолепие и светостта на живота постоянно имат по-голяма тежест от всеки стеснен народен интерес. Възможно ли е това през днешния ден? Ами през днешния ден националният интерес е по-голям от светостта на живота. Затова имаме в Газа и на Западния бряг убийства на мъже, деца, дами. Нека това не се трансформира в ликвидиране на разсъдъка. Да се надяваме, че ще доживеем правото ни да мислим и учим без значение да бъде прието. Днес това не е допустимо. По-силният взима превъзходство върху тези, които счита за маргинализирани. Това ми припомня за Хана Аренд: през Втората международна, сподели тя, някои вярвали, че всички ние сме непотребни. Имам поради ние, хората с по-тъмен цвят.
- Човешкото достолепие ще надделее ли над войната и спора? Песимист ли сте?
- Не мога да си разреша да бъда черноглед. Мирът обаче остава сложен, въпреки и реален. Добре, дано отново изтъквам папа Лъв – да донесеш мир изисква примирение да живеем в истина и храброст да прощаваме. Може би сме „ остаряла школа “. Но имаме смирението да живеем в истина и смелостта да прощаваме. Да кажа обаче ясно: това не се реализира с доминация, с владичество. Не можеш да простиш нещо, в случай че то мирише на доминация и придобиване. Може единствено с толерантен строеж. Когато нашите палестински другари отидоха в Хага, им споделих: при съденето на нацистите в Нюрнберг бяха показани две гледни точки. Едната беше общ брой от нарушавания на човешките права — показана от Лаутерпахт, огромния правист. Помните “Улица Изток-Запад ” на Филип Сандс. Другото становище бе на професор Лемкин, който вкара думата „ геноцид “. Знаем какъв брой мъчно е да се приказва за геноцид, без да имаш общ брой от нарушавания на човешките права. Преди да изградим платформа за мир, би трябвало да имаме общ брой от знаци за мир. И това включва — изключително в този мразовит ден с дъжд и сняг — най-малко съчувствен, хуманен взор към протичащото се с хората в Газа.
- Вашите предшественици са взели участие в играта на Великите сили в Леванта. Какъв урок научихте от историята?
- Научих урока, че се повтаря все същото — още веднъж и още веднъж. Едни от най-трайните спорове в света минават по 35-ия меридиан на изток — от Северна Европа през Украйна и Черно море, през Леванта и басейна на Нил и надълбоко в Африка. Напрежението към огромния язовир „ Ренесанс “ в Етиопия, опустошението на Украйна, нещастието в Газа, в Судан и Южен Судан, в Конго. Питам се за какво. Отговорът ми даде немски военачалник от Комитета по сигурността на НАТО: тази линия разделя високите технологии от минералните запаси. Не става дума кой си или какъв брой си важен за човешкия жанр. А какво притежаваш. Виждате по какъв начин министър-председатели отиват по западните страни, оферират „ меню “ от редкоземни минерали и питат: „ Какво бихте желали? “ Прилича на шведска маса. „ Какво желаете, с цел да ме оставите да практикувам районната си власт? “ Днес фокусът не се е трансформирал. Питате за моите предшественици. Дали те са се интересували от хората на Леванта? Или от петролните му запаси? Сега петролът, газът, златото се експлоатират. Но къде е съчувствието към 300 милиона души в Леванта? Да Ви припомня, в Залива живеят не повече от 38 милиона. Но тяхното изключително благосъстояние значи, че ни би трябвало взаимна взаимозависимост, с цел да работим дружно за районни общи богатства. Няма взаимна взаимозависимост сред фантастично богатите и обезверените.
- Като хашемит и директен потомък на пророка Мохамед, каква е моралната отговорност на водачите през днешния ден, когато виждаме безнаказаност, експанзия, принуждение и шоу?
- " Ако истината изречеш, или спасяваш потъваща земя, то всички се боят, никой не оказва помощ, а малко на брой схващат ". Харесвам този откъс на Поуп. Използва го лорд Актън от Далберг, който преди мен изследваше палестинското самоопределяне. Не стига да заявиш, че произхождаш от вдъхновителите на света, в който живеем. Пророците — Исус или Мохамед — са измежду тях. Въпросът е различен: по какъв начин да живеем съгласно това, което ни е завещано? В християнството се споделя: „ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята. “ И аз се запитвам — още какъв брой кротки би трябвало да станем? Златното предписание е „ Постъпвай с другите по този начин, както искаш те да постъпват с теб. “ Това е моята мантра към този момент четири или пет десетилетия. Но се запитвам дали разговорът сред религиите е вероятен, откакто те имат свои доктрини и живеят съгласно тях. Най-важното е да помним, че всички религии са единни в етиката на човешката отговорност. И ето, с разрушаването на многостранните организации, със подозрението дали Организация на обединените нации прави работа, със разногласията към участието в Съвета за сигурност — каква е алтернативата? Аз съм за систематичен метод. Религията би трябвало да предложи човешко взаимоотношение, което да разсее визията, че тази или онази вяра предизвиква екстремизъм. Надявам се и се апелирам да продължат нашите непрекъснати срещи с християнството, както със западното, с Ватикана, по този начин и с източното. Подготвяме нова среща при започване на тази година. И еврейски мислители вземат участие. Много сме им признателни за мъдростта. Нека да разрешат тя да се трансформира в на практика стъпки, забележими за хората. Обединени народи ли ни трябват — или Обединени хора? Този въпрос желая да слага, въодушевен от мои другари с индуистки генезис в Индия. Тук политиците ще извърнат тил — само че не и хората. Надявам се да водим разговор на „ хора с хора “, сред Леванта и Балканите.
- Можеш ли да бъдеш по едно и също време левантинец, европеец, балканец, арабин? Вашата концепция за обединените хора районна ли е или световна?
- Ако културните семена за тази трансхуманност в южното и югоизточното Средиземноморие и в Леванта не се градят върху газопроводи и търговски направления, а върху културен продан, който слага човешкото достолепие преди всичко - да, можем да градим дружно. Ако става дума за обучение и програмата " Еразъм " - да, можем да градим дружно. Но в случай че Средиземно море се трансформира в море на гибелта - в разделяне, а не в пространство за продан - тогава ще тръгнем против благоприличието и човешката нравственос. Ще подхранваме екстремизма, от който твърдим, че се боим. А би трябвало да действаме в този момент, като " хора с хора ".
Принц Хасан: Това през днешния ден се назовава " управляемост ". Идва от ръководство. Управляемост! Толкова ни би трябвало през днешния ден!
В музея принц Хасан изяснява и различен негов термин, " трансхуманност ". Хуманност, човечност, която прескача граници, страни и религии.
Принц Хасан: Император Адриан. Адриановият вал е в Северна Англия, на границата с Шотландия. Защитават го стрелци от Палмира. Те бранят и стените на Оксфордския университет, където учих. Ето това е трансхуманността.
Принцът е патрон на десетки организации и начинания, отдадени на мира, науката, екологията и човешкото достолепие. Съавтор на отчет на Организация на обединените нации за нов световен филантропичен ред. Играе поло, пилотира хеликоптер и има черен колан и пети дан по таекуондо. А за своя район употребява термина " Левант ", както се назовава Източното Средиземноморие.
Принц Хасан: Дошло е време да се признае смисъла на този отбор, Леванта, с духовните му насочни точки – Дамаск, Багдад, Йерусалим, Кайро, даже Бейрут с латинската му традиция. Не можем да възпроизведем историята с изкуствен интелект. Трябва да надграждаме върху познанието, с цел да изградим бъдещето. Един другар, кураторът на музея на Партенона, разказа това като " фамилен разсъдък ".
- Бойко Василев, Българска национална телевизия: Ваше Кралско Височество, да стартираме с Газа. Виждате ли опция за дълготраен мир там? Или има единствено краткотрайно преустановяване на огъня?
- Принц Хасан бин Талал: В района би трябвало да настъпи мир. А под " район " имам поради Леванта, Източното Средиземноморие. Страните - членки на Съвета за съдействие в Персийския залив, демонстрират интерес към нормализиране на връзките с Израел. Те имат въздействие, а и самите са повлияни от трети страни. Там е Саудитска Арабия със мощен акцент върху Червено море. Това ни връща към Газа, тъй като заливът Акаба е близо. Ние тук сме на 70 км от Газа. Затова сме надълбоко загрижени: освен да се приключи огъня, само че и да се признае, че популацията страда. Докато политиците разменят хрумвания, а бойците се готвят за идната атака, хората страдат. Важното през днешния ден са бомбардировките в Газа, само че и против разнообразни цели в Сирия и Ливан, от една страна против ИДИЛ, от друга – против Хизбула. И, несъмнено, огромният " слон в стаята " - опцията да се възобновят военните дейности сред Израел, вероятно Съединените щати, и Иран. Регионът наподобява на самобитна " шведска маса " от некрофилски политики, в които хората нямат значение. Това не е антропо-политика, а некрополитика. Проектите за района не носят никаква отговорност към хората. Това обръща милиони против политиката и политиците, тласка ги към екстремизъм и принуждение.
- Казвате, че хората би трябвало да имат значение. Какво пречи на взаимното признание сред израелци и палестинци?
- По отношение на Израел, Палестинската администрация ясно съобщи, че би признала суверенна страна, в случай че и когато откри, че тази страна прави нещо дейно да приключи окупацията. Каква е главната компликация? Наситихме се на политика на жестовете. Имаме потребност от повече наличие, което води към завършек на бойните дейности. Дали ще го назовем " преустановяване на огъня "? Дали " краткотрайно преустановяване на огъня "? Дали " ангажимент към районна стабилизация "? Играем си с думите. Но няма ясно дефиниран, съответен резултат, който да цели постоянен Левант.
- Йорданците са най-близки до палестинците. За какво мечтаят палестинците, знаете ли?
- През 70-те и аз писах за палестинското самоопределяне, което се трансформира в неотменимо право на палестинския народ. Но то обгръща целия набор на свободата на словото. Когато си под окупация, не ти дават да изразиш възгледите си. Господства разказът на по-силната страна. Така хората се усещат маргинализирани, омаловажени. Това контрастира на голямата вълна от благосклонност към палестинците по целия свят. Стига се до токсична ненавист. Ако критикуваш окупацията, автоматизирано те афишират за антисемит. Ето ни в този превъзходен музей - ето, вавилонци, акадци, шумери. Ако разгледаме евреите като част от това вековно разбъркване на народите, по какъв начин можем ние тук да бъдем антисемити? Затова лозунгите от Втората и Първата международна не трябва да се ползват към тази част на света. И тъй като приказвам с българин: южното и югоизточното Средиземноморие първи би трябвало да признаят смисъла на Леванта, Източното Средиземноморие. Има въздействие в мисленето. Терминът " балканизация " докара до фрагментация и нежизнеспособни формирания в нашия район. Но ще дам образец с друго, трансхуманността. Вашата изключителна млада авторка Капка Касабова написа за каракачанските овце, които се движат из задачите Балкани – и пасат толкоз, колкото е нужно, без да застрашат хранителната сигурност, както бихме се изразили в този момент. Днес, за жал, имаме неограничен вкус да взимаме, взимаме, взимаме. Толкова сме алчни, че взаимното битие и съжителството стават невъзможни.
- Споменахте Капка Касабова и Йорданския музей като метафора на съжителството на култури и религии.
- Да.
- Как Близкият изток може да се трансформира в такова място? Имате ли рецепта?
- Искам да изтъквам папа Лъв - и по тази причина взимам този лист. На 9 януари той сподели: " Живеем в ера на всеобщи миграционни придвижвания, надълбоко пренареждане на геополитическите салда и културните парадигми. Не в ера на смяна, а в смяна на епохата ". Вярваме, че религиите на Книгата носят смяна на епохата - от материализъм и яростна, краткосрочна политика към политика, която предизвиква, отново изтъквам, " дипломация, учредена на разговора, а не на силата ". И по този начин, по какъв начин можем да се отдръпнем от ръба на пропастта, от който всички сме се надвесили? От ръба на силата, борбата и омразата? Как, в случай че не се върнем към смисъла на индивида и човешкото достолепие? Към R2P - отговорността за отбрана, и може би един ден към R2R - правото на почитание? Три думи провокират през днешния ден самото ни битие. Териториалност - или териториалности, в множествено число, както твърди един обществен академик. Идентичност или идентичности. И миграция или миграции. Дали страната със своето знаме и своите национализми може да разисква трансгранични провокации? Ето, Коронавирус изненада всички ни. Но трябваше ли ни Коронавирус, с цел да разберем, че без реципрочност няма районно съдействие и обща непоклатимост?
- Може би не ни е нужна нова пандемия, а медиатор. Йордания дълго време играеше ролята на медиатор в района. Но няма ли проблем медиаторът в свят на монолози, експанзия и действителност, конструирана от обществените мрежи?
- Няма да експортирам монолог за потребността от разговор. В университета през 60-те изучавах иврит - с вярата, че един ден това познание ще ми послужи, с цел да беседвам с Другия. И осъзнах, че този Друг може да бъда самият аз. Диалогът би трябвало да се води със примирение и чиста съвест, в името на районни общи богатства. Да вземем водата. В Йордания създадохме няколко начинания, да вземем за пример „ Син мир “. Подкрепи я Женевският университет и швейцарското държавно управление. Обучаваме млади турци, иранци, иракчани, ливанци, палестинци, йорданци. И израелците питат: „ А ние? “ Те бяха част от концепцията, когато към момента дишахме свободата след мирните споразумен ия от 94-та. Но през днешния ден страна, която не съблюдава разпоредбите, не може да се концентрира върху клъстера вода–енергия–храна–дървесина–екосфера. И в случай че Европа стартира с въглища и стомана, за какво нашият район благодарение на трети страни да не стартира с вода и сила? Този метод ни събира. Трябва да го търсим, когато рутинната политика не води до прогрес. Не можем да се отхвърляме.
- Цял живот говорите за разговор сред религиите и културите. Кое пречи на разговора?
- Ще ми простите, само че съм мощно впечатлен от думите на папата. Те обобщават всичко, за което работим от 1981. Тогавашният общоприет секретар на Организация на обединените нации ни помоли — мен, Вашия непретенциозен прислужник и принц Садруддин Ага Хан, показан тогава като ирански претендент. Той беше съпредседател. Включиха се Робърт Макнамара, Симон Вейл, Дейвид Оуен от Обединеното кралство, концепцията бе Русия и Китай да бъдат част от екипа; Блишченко от Русия и Ру Жин от Китай. Представихме отчет пред Общото заседание. Той бе признат позитивно и единомислещо като идея за самостоятелен филантропичен ред. Подчертавам, „ самостоятелен “! За страдание, тази политика на придобиване по света прави неосъществим диалога за районни общи богатства. Затова ще изтъквам едно прелестно изречение: „ Воюващите не желаят да няма мир изобщо. Те желаят единствено мира, който те желаят. “ Тази концепция за мир “по поръчка ” е допустима, единствено в случай че смяташ, че имаш силата да го наложиш — а това би бил натрапен мир. Важно е обаче да напомним: човешкото достолепие и светостта на живота постоянно имат по-голяма тежест от всеки стеснен народен интерес. Възможно ли е това през днешния ден? Ами през днешния ден националният интерес е по-голям от светостта на живота. Затова имаме в Газа и на Западния бряг убийства на мъже, деца, дами. Нека това не се трансформира в ликвидиране на разсъдъка. Да се надяваме, че ще доживеем правото ни да мислим и учим без значение да бъде прието. Днес това не е допустимо. По-силният взима превъзходство върху тези, които счита за маргинализирани. Това ми припомня за Хана Аренд: през Втората международна, сподели тя, някои вярвали, че всички ние сме непотребни. Имам поради ние, хората с по-тъмен цвят.
- Човешкото достолепие ще надделее ли над войната и спора? Песимист ли сте?
- Не мога да си разреша да бъда черноглед. Мирът обаче остава сложен, въпреки и реален. Добре, дано отново изтъквам папа Лъв – да донесеш мир изисква примирение да живеем в истина и храброст да прощаваме. Може би сме „ остаряла школа “. Но имаме смирението да живеем в истина и смелостта да прощаваме. Да кажа обаче ясно: това не се реализира с доминация, с владичество. Не можеш да простиш нещо, в случай че то мирише на доминация и придобиване. Може единствено с толерантен строеж. Когато нашите палестински другари отидоха в Хага, им споделих: при съденето на нацистите в Нюрнберг бяха показани две гледни точки. Едната беше общ брой от нарушавания на човешките права — показана от Лаутерпахт, огромния правист. Помните “Улица Изток-Запад ” на Филип Сандс. Другото становище бе на професор Лемкин, който вкара думата „ геноцид “. Знаем какъв брой мъчно е да се приказва за геноцид, без да имаш общ брой от нарушавания на човешките права. Преди да изградим платформа за мир, би трябвало да имаме общ брой от знаци за мир. И това включва — изключително в този мразовит ден с дъжд и сняг — най-малко съчувствен, хуманен взор към протичащото се с хората в Газа.
- Вашите предшественици са взели участие в играта на Великите сили в Леванта. Какъв урок научихте от историята?
- Научих урока, че се повтаря все същото — още веднъж и още веднъж. Едни от най-трайните спорове в света минават по 35-ия меридиан на изток — от Северна Европа през Украйна и Черно море, през Леванта и басейна на Нил и надълбоко в Африка. Напрежението към огромния язовир „ Ренесанс “ в Етиопия, опустошението на Украйна, нещастието в Газа, в Судан и Южен Судан, в Конго. Питам се за какво. Отговорът ми даде немски военачалник от Комитета по сигурността на НАТО: тази линия разделя високите технологии от минералните запаси. Не става дума кой си или какъв брой си важен за човешкия жанр. А какво притежаваш. Виждате по какъв начин министър-председатели отиват по западните страни, оферират „ меню “ от редкоземни минерали и питат: „ Какво бихте желали? “ Прилича на шведска маса. „ Какво желаете, с цел да ме оставите да практикувам районната си власт? “ Днес фокусът не се е трансформирал. Питате за моите предшественици. Дали те са се интересували от хората на Леванта? Или от петролните му запаси? Сега петролът, газът, златото се експлоатират. Но къде е съчувствието към 300 милиона души в Леванта? Да Ви припомня, в Залива живеят не повече от 38 милиона. Но тяхното изключително благосъстояние значи, че ни би трябвало взаимна взаимозависимост, с цел да работим дружно за районни общи богатства. Няма взаимна взаимозависимост сред фантастично богатите и обезверените.
- Като хашемит и директен потомък на пророка Мохамед, каква е моралната отговорност на водачите през днешния ден, когато виждаме безнаказаност, експанзия, принуждение и шоу?
- " Ако истината изречеш, или спасяваш потъваща земя, то всички се боят, никой не оказва помощ, а малко на брой схващат ". Харесвам този откъс на Поуп. Използва го лорд Актън от Далберг, който преди мен изследваше палестинското самоопределяне. Не стига да заявиш, че произхождаш от вдъхновителите на света, в който живеем. Пророците — Исус или Мохамед — са измежду тях. Въпросът е различен: по какъв начин да живеем съгласно това, което ни е завещано? В християнството се споделя: „ Блажени кротките, тъй като те ще наследят земята. “ И аз се запитвам — още какъв брой кротки би трябвало да станем? Златното предписание е „ Постъпвай с другите по този начин, както искаш те да постъпват с теб. “ Това е моята мантра към този момент четири или пет десетилетия. Но се запитвам дали разговорът сред религиите е вероятен, откакто те имат свои доктрини и живеят съгласно тях. Най-важното е да помним, че всички религии са единни в етиката на човешката отговорност. И ето, с разрушаването на многостранните организации, със подозрението дали Организация на обединените нации прави работа, със разногласията към участието в Съвета за сигурност — каква е алтернативата? Аз съм за систематичен метод. Религията би трябвало да предложи човешко взаимоотношение, което да разсее визията, че тази или онази вяра предизвиква екстремизъм. Надявам се и се апелирам да продължат нашите непрекъснати срещи с християнството, както със западното, с Ватикана, по този начин и с източното. Подготвяме нова среща при започване на тази година. И еврейски мислители вземат участие. Много сме им признателни за мъдростта. Нека да разрешат тя да се трансформира в на практика стъпки, забележими за хората. Обединени народи ли ни трябват — или Обединени хора? Този въпрос желая да слага, въодушевен от мои другари с индуистки генезис в Индия. Тук политиците ще извърнат тил — само че не и хората. Надявам се да водим разговор на „ хора с хора “, сред Леванта и Балканите.
- Можеш ли да бъдеш по едно и също време левантинец, европеец, балканец, арабин? Вашата концепция за обединените хора районна ли е или световна?
- Ако културните семена за тази трансхуманност в южното и югоизточното Средиземноморие и в Леванта не се градят върху газопроводи и търговски направления, а върху културен продан, който слага човешкото достолепие преди всичко - да, можем да градим дружно. Ако става дума за обучение и програмата " Еразъм " - да, можем да градим дружно. Но в случай че Средиземно море се трансформира в море на гибелта - в разделяне, а не в пространство за продан - тогава ще тръгнем против благоприличието и човешката нравственос. Ще подхранваме екстремизма, от който твърдим, че се боим. А би трябвало да действаме в този момент, като " хора с хора ".
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ