„Галъп“: Доверието в правителството на Петков рекордно високо от първия мандат на Борисов насам
Макар новото държавно управление да е изправено пред голям брой рецесии и сложни проблеми, то сега се радва на голяма социална поддръжка, сочи социологическо изследване.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат си с обичайно високо доверие от 58,5% и с съмнение от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-голям позитивен рейтинг (доверие минус недоверие).
Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%), което се случва за първи път от началото на първия мандат на Бойко Борисов през 2009 година
Съществува законосъобразен за начало на мандат растеж и в доверието към националното заседание и то доближава 31,9%, при намаляващо съмнение (56,9%).
Високи са икономическите страхове измежду хората – 86,4% чакат растеж на цените. А позицията на обществото ни във връзка с Северна Македония се втвърдява и 15,3% не желаят тя да стартира договаряния за влизане в Европейски Съюз при никакви условия.
Това са в резюме данните от представителното за пълнолетното население на страната изследване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ „ лице в лице “. Проведено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6 и 14 януари, написа " Сега ".
Високо доверие към президента
Румен Радев встъпва във втори мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Това прави рейтинг (одобрение минус неодобрение) +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова.
Правителството за пръв път от 2009 година е с позитивен рейтинг
След първия месец работа на държавното управление на Кирил Петков за пръв път рейтингът е позитивен - +5,9. За последно така бе през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Народното събрание обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието към парламента в последните 30 години е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 г.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под 1/5.
От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждение. През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% - съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока.
Песимизъм за възходящите цени
През януари 86,4% от запитаните, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да нарастват. Този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Тогава огромната паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие показателят обикновено бе сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради митингите през 2020 година и политическата рецесия от 2021 г.
Минимални остават дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Въпросът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България. 15,3% обаче са на мнение, че при никакви условия не би трябвало да поддържаме Северна Македония за Европейски Съюз, а 7,6% избират България да изрази поддържа без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Тези данни показват високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена в по отношение на края на 2020 г. Тогава единствено 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония при никакви условия.
Президентът Румен Радев стартира втория си мандат си с обичайно високо доверие от 58,5% и с съмнение от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-голям позитивен рейтинг (доверие минус недоверие).
Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%), което се случва за първи път от началото на първия мандат на Бойко Борисов през 2009 година
Съществува законосъобразен за начало на мандат растеж и в доверието към националното заседание и то доближава 31,9%, при намаляващо съмнение (56,9%).
Високи са икономическите страхове измежду хората – 86,4% чакат растеж на цените. А позицията на обществото ни във връзка с Северна Македония се втвърдява и 15,3% не желаят тя да стартира договаряния за влизане в Европейски Съюз при никакви условия.
Това са в резюме данните от представителното за пълнолетното население на страната изследване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ „ лице в лице “. Проведено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6 и 14 януари, написа " Сега ".
Високо доверие към президента
Румен Радев встъпва във втори мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Това прави рейтинг (одобрение минус неодобрение) +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие, типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова.
Правителството за пръв път от 2009 година е с позитивен рейтинг
След първия месец работа на държавното управление на Кирил Петков за пръв път рейтингът е позитивен - +5,9. За последно така бе през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Народното събрание обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас. Преобладаващо доверие над недоверието към парламента в последните 30 години е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори" през 2001 г.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под 1/5.
От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждение. През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% - съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока.
Песимизъм за възходящите цени
През януари 86,4% от запитаните, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да нарастват. Този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Тогава огромната паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие показателят обикновено бе сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради митингите през 2020 година и политическата рецесия от 2021 г.
Минимални остават дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Въпросът със Северна Македония
60,8% от българите са на мнение, че страната ни би трябвало да поддържа участието на Северна Македония в Европейски Съюз, само че единствено при изискване, че най-близката ни съседка бързо извършва контракта, който има с България. 15,3% обаче са на мнение, че при никакви условия не би трябвало да поддържаме Северна Македония за Европейски Съюз, а 7,6% избират България да изрази поддържа без никакви условия. Останалите 16,3% не могат да дадат отговор.
Тези данни показват високи равнища на кардинална поддръжка в обществото ни за приемането на Северна Македония в Европейския съюз, само че при изрично изискване за хрисимост от страна на съседката ни преди този момент. Позицията по този въпрос е очевидно втвърдена в по отношение на края на 2020 г. Тогава единствено 6,1% от българите смятаха, че страната ни не би трябвало да поддържа Северна Македония при никакви условия.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ