Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския

...
Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския
Коментари Харесай

Искам картините ми да изглеждат така, сякаш са рисувани от дете ~ Жан-Мишел БАСКИЯ

Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския е към момента толкоз жив, колкото и актуалното изкуство. Творчеството му не може да бъде набутано в избран жанр, заради естеството на своето безумство – нео-експресионист, художник, стихотворец, музикант и графити-артист. Момчето с африкански генезис и до в този момент е считан за първия от своята раса, достигнал международна популярност. Той е детето-чудо, като че ли запленило света на изкуството на смешка.

Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960. Майка му е от Перто Рико, а татко му родом от Хаити. Малкият Жан-Мишел приказва свободно френски, испански и британски език още на 11-годишен. Обича да чете история, митология и поети-символисти. За ентусиазъм употребява творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи.

Успехът на Жан-Мишел идва безусловно внезапно. Когато е на седемнадесет стартира да рисува графити дружно с другар. Украсява постройките в Манхатън с провокативни и въздействащи графики и лирики. Прочува се със своите поетични политически графити, които подписва с артистичния псевдоним SAMO.

Прекъсва учебно заведение годината преди да приключи. Напуска и дома си, като заживява по улиците на Бруклин. По това време арт-изследователското списание Village Voice разгласява публикация за неговите обществени надписи по стените на града. Канят го и в малкия екран през 1979 - в шоуто на Глен о’Браян. По това време към този момент взе участие в пънк-банда дружно с други реализатори с участия в паметни по това време места като CBGB’s и Mudd Club.

След поредност от участия и изявления младежът набира скорост в региона на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк по този начин и по целия свят. В началото на 80-те дружно с Джулиан Шнабел, Дейвид Сале, Франческо Клементе и Ензо Кучи оформят придвижването нео-експресионизъм. По това време Жан-Мишел и младата, новоизгряваща звезда Мадона имат връзка.

През 1984 Жан-Мишел среща най-важната персона в живота си – гениалния Анди Уорхол, който става негов наставник и с който работят и творят дружно в продължение на две години. Ексцентричното държание е запазена марка на двамата. Баския става прочут с това, че рисува картините си, облечен с костюми на Армани и се появява пред аудитория с одежди, струващи над 1000 $, задачите омазани в багра.

Колаборацията сред двамата гениални актьори приключва със гибелта на Уорхол през 1987. Това хвърля младият Баския в тежка меланхолия и в резултат на свърхдоза хероин младият художник умира едвам на 27 години, през август 1988.

И до ден сегашен галериите в европейските столици организират взаимно изложбите на двамата ексцентрични и постоянно неразбрани създатели, чиито имена мъчно могат да бъдат разграничени – Анди Уорхол и детето-чудо Жан-Мишел Баския.

Scull, 1981

Boxer, 1982

Cabeza, 1982

Fallen Angel, 1981

Warrior, 1982

Leeches, 1983

All Colored Cast (Part III), 1982

Flash in Naples, 1983

Jean Michel Basquiat, Self-Portrait, 1984

Head, 1982

Irony of the Negro Policeman, 1981

Eyes and Eggs, 1983

Dwellers in the Marshes, 1983

Obnoxious Liberals, 1982

Net Weight, 1981

Head, 1981

Gri Gri, 1986

Dos Cabezas, 1982

Napoleon Stereotype as Portrayed, 1983

Pez Dispenser, 1984

Sienna, 1984

Two heads on Gold, 1982

Изображения: WikiArt

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР