Искам картините ми да изглеждат така, сякаш са рисувани от дете ~ Жан-Мишел БАСКИЯ
Макар да е мъртъв повече от 25 години Жан-Мишел Баския е към момента толкоз жив, колкото и актуалното изкуство. Творчеството му не може да бъде набутано в избран жанр, заради естеството на своето безумство – нео-експресионист, художник, стихотворец, музикант и графити-артист. Момчето с африкански генезис и до в този момент е считан за първия от своята раса, достигнал международна популярност. Той е детето-чудо, като че ли запленило света на изкуството на смешка.
Появява се на бял свят в Бруклин, Ню Йорк, на 22 декември 1960. Майка му е от Перто Рико, а татко му родом от Хаити. Малкият Жан-Мишел приказва свободно френски, испански и британски език още на 11-годишен. Обича да чете история, митология и поети-символисти. За ентусиазъм употребява творбите на Хенри Грей за анатомията на човешкото тяло и дневниците на Леонардо да Винчи.
Успехът на Жан-Мишел идва безусловно внезапно. Когато е на седемнадесет стартира да рисува графити дружно с другар. Украсява постройките в Манхатън с провокативни и въздействащи графики и лирики. Прочува се със своите поетични политически графити, които подписва с артистичния псевдоним SAMO.
Прекъсва учебно заведение годината преди да приключи. Напуска и дома си, като заживява по улиците на Бруклин. По това време арт-изследователското списание Village Voice разгласява публикация за неговите обществени надписи по стените на града. Канят го и в малкия екран през 1979 - в шоуто на Глен о’Браян. По това време към този момент взе участие в пънк-банда дружно с други реализатори с участия в паметни по това време места като CBGB’s и Mudd Club.
След поредност от участия и изявления младежът набира скорост в региона на изкуството и стрийт-арта, както в Ню Йорк по този начин и по целия свят. В началото на 80-те дружно с Джулиан Шнабел, Дейвид Сале, Франческо Клементе и Ензо Кучи оформят придвижването нео-експресионизъм. По това време Жан-Мишел и младата, новоизгряваща звезда Мадона имат връзка.
През 1984 Жан-Мишел среща най-важната персона в живота си – гениалния Анди Уорхол, който става негов наставник и с който работят и творят дружно в продължение на две години. Ексцентричното държание е запазена марка на двамата. Баския става прочут с това, че рисува картините си, облечен с костюми на Армани и се появява пред аудитория с одежди, струващи над 1000 $, задачите омазани в багра.
Колаборацията сред двамата гениални актьори приключва със гибелта на Уорхол през 1987. Това хвърля младият Баския в тежка меланхолия и в резултат на свърхдоза хероин младият художник умира едвам на 27 години, през август 1988.
И до ден сегашен галериите в европейските столици организират взаимно изложбите на двамата ексцентрични и постоянно неразбрани създатели, чиито имена мъчно могат да бъдат разграничени – Анди Уорхол и детето-чудо Жан-Мишел Баския.
Scull, 1981
Boxer, 1982
Cabeza, 1982
Fallen Angel, 1981
Warrior, 1982
Leeches, 1983
All Colored Cast (Part III), 1982
Flash in Naples, 1983
Jean Michel Basquiat, Self-Portrait, 1984
Head, 1982
Irony of the Negro Policeman, 1981
Eyes and Eggs, 1983
Dwellers in the Marshes, 1983
Obnoxious Liberals, 1982
Net Weight, 1981
Head, 1981
Gri Gri, 1986
Dos Cabezas, 1982
Napoleon Stereotype as Portrayed, 1983
Pez Dispenser, 1984
Sienna, 1984
Two heads on Gold, 1982
Изображения: WikiArt