Макар че често е засенчена от по-големи бойци, Финландия е

Макар че постоянно е засенчена от по-големи бойци, Финландия е забъркана във Втората международна война съвсем от първия й ден. Само няколко месеца откакто Германия нахлува в Полша, Съветският съюз атакува границите на финците. Докато Червената войска счита, че превъзходната й военна мощ ще докара до бърза победа, тя е шокирана, когато открива, че Финландия оказва забележителна опозиция.

Напредъкът на Съюз на съветските социалистически републики във Финландия е толкоз слаб, че принуждава руските сили да спрат, да се прегрупират и да премислят тактиката си. Те се завръщат с нови сили през февруари 1940 година и довършват Финландия. Следващият месец е подписан Московският кротичък контракт, който предава обилни елементи от страната на Съветите и довежда до края на Зимната война.

Германия нахлува в Съветския съюз през 1941 година Финландия осъзнава, че това е нейната опция да си върне изгубената земя и взема решение да се причисли към нашествието, отбелязвайки началото на Карелската акция (или Съветско-финландската война 1941 – 1944). Като съдружник на Германия, страната получава помощ, оръжие и доставки.

Въпреки това, до 1944 година към този момент е ясно какво ще става на Източния фронт.

Германия е разрушена и явно няма да победи препоръките. Това сложи Финландия в нестабилно състояние. След прекъсването на офанзивата на Виборг-Петрозаводск през лятото на 1944 година, страната знае, че не може да издържи още доста. Съюз на съветските социалистически републики също знае, че Финландия е на ръба на провалянето и стартира бомбардировка, с цел да изтласка финландските сили до ръба. Сталин се надява, че ще успее да застане сред Финландия и Германия и да извади най-малко един от тях от войната.

Когато стартират бомбардировките, Финландия за следващ път потвърждава, че съперника в никакъв случай не би трябвало да се подценява, колкото и дребен да е той. Страната основава комплицирана отбранителна мрежа от примамки и противовъздушни батареи, с цел да резервира столицата си в сигурност и макар че Червената войска разполага над 2000 бомбардировача и хвърля 16 000 бомби, проектът е значително сполучлив.

Точно както по време на Зимната война, финландците употребяват средата си в своя изгода.

Столицата Хелзинки се намира на брега на Балтийско море и е заобиколена от голям брой дребни, необитаеми острови. Тъй като руските нападения се правят през нощта, тяхната акуратност е слаба и самолетите нямат никакъв метод да схванат върху какво хвърлят бомбите си. Знаейки това, финландците употребяват околните острови като примамки, които да заблудят бомбардировачите да хвърлят товара си над тях и да мислят, че удрят града.

Това е самоуверен проект, защото целият регион би трябвало да бъде следен, с цел да се резервира градът прикрит. Прожекторите за следене на небето и земята през нощта са дейни единствено в източните околности на Хелзинки, с цел да създадат позицията му неразбираема, до момента в който на близките острови са ситуирани огньове по метод, който ги караше да наподобяват на улици от въздуха.

За да се подсигурява, че бомбардировачите са привлечени към островите, в самия Хелзинки има строго затъмнение и е добавена отбранителна противовъздушна мрежа.

При първото въздушно нахлуване при започване на февруари 1944 година 730 руски бомбардировача хвърлят 350 бомби над града. Въпреки че това аргументи известни вреди, близките острови понасят тежестта на офанзивата, като са ударени с над 2500 бомби. Очевидно проектът на финландеца работи почтено, само че има място за усъвършенстване, защото над 100 поданици на Хелзинки са убити, а близо 200 здания са развалени или разрушени.

Това частично се дължи на обстоятелството, че градът има няколко подправени паники преди действителното нахлуване, което значи, че доста не реагират както би трябвало, когато руските бомбардировачи в действителност идват. Когато идващото нахлуване се случва 10 дни по-късно, популацията на Хелзинки се оправи доста по-добре. Тъй като финландското разузнаване прихваща известия за нападението, огромна част от популацията съумява бързо да се изтегля. Тези, които остават, търсят заслон и прецизно се придържат към разпоредбите за мрачно.

В допълнение, ескадрила от 12 на брой самолета Messerschmitt Bf 109, оборудвани с нощна бойна техника, ловува вражеските бомбардировачи в небето. Пристигат 380 бомбардировача, само че единствено 100 бомби са хвърлени върху града, до момента в който над 4000 падат в морето и на островите. 25 души са убити, а 70 здания са разрушени.

Третото и последно нахлуване настава още веднъж 10 дни по-късно като е осъществено от огромна мощ от съвсем 900 руски бомбардировача. За следващ път финландците научават за нападението посредством прихванати известия и включват сирените за въздушно нахлуване. Населението на Хелзинки неотложно търси заслон, всички светлини са изключени и машините са спрени.

Когато бомбардировачите са на 25 минути разстояние, нощните изтребители изхвърчат, с цел да ги изчакат. Когато идват, като се изключи че не съумяват да дефинират къде тъкмо е града, те са посрещнати с гневен зенитен огън. Атаката идва на три талази за близо 12 часа. Първата е ориентирана към града; втората е насочи неговите защити; а третата има за цел да унищожи всичко останало.

В 6:30 сутринта на 27 февруари 1944 година алармите за отминалата офанзива стартират да звънят и жителите излизат, с цел да открият град, който е получил релативно леки вреди, защото са го блъснали единствено 290 бомби.

Общо в тези три въздушни набези умират 146 души, доста по-малко от тези с сходни размери над други европейски градове.

През септември 1944 година е подписано преустановяване на огъня сред Финландия и Съюз на съветските социалистически републики, което поставя завършек на Съветско-финландската война. Когато руските чиновници посещават града след войната, те са в цялостен потрес от положението му, тъй като считат, че е подравнен със земята.