Макар българският износ да отбеляза нов исторически рекорд през 2018

Макар българският експорт да означи нов исторически връх през 2018 година – 33,205 милиарда $, България отстъпва позиции и е на 64 място измежду всички експортьори в света (61 за 2017 г.). Ръстът на износа ни за 2018 година по отношение на 2017 година е 6%, при растеж на международния импорт 10%. Групите артикули с максимален експорт са електротехника и електроника, мед и произведения от мед, енергоносители (горива и електроенергия) и машини и апарати. Тези 4 групи артикули образуват 36% от износа ни. Група артикули под митнически код 99 за поредна година е на 5-та позиция в експортната ни листа, само че ще бъде изключена от разбора ни, тъй като описанието не дава точна визия защо става дума - https://bit.ly/2IkjRX4.

От разбора са изключени доставките на артикули за защитата, т.к. Национален статистически институт третира тази информация като конфиденциална. Според неокончателни данни на вносителите, България е изнесла артикули за защитата най-малко за 777 благ. щ.д. Редица страни, които са пазар за българска специфична продукция, не дават данни за търговията си с нея.

За интервала 2014-2018 година българският експорт, измерен в американски долари, нараства с 5% годишно, до момента в който международният импорт нараства с 2%. Тези трендове са разнообразни по групи артикули.

Изделията на електрониката и електротехниката не престават своя експортен напредък с 10% средногодишен растеж за последните пет години, до момента в който за същия интервал международният импорт се е нараснал с 4%. Това се дължи в огромна степен на растежа през последната година – 19%. Това значи, че тези български производители са конкурентоспособни на световните пазари и изместват други снабдители. Износът на машини и апарати също се показва добре и бележи растеж от 5%, до момента в който международният импорт пораства с 2%. За последната година износът на тази група артикули пораства с 10%

Изключвайки характерните доставки, износът на зърно заема пета позиция. Следват фармация, автомобилна промишленост, произведения от желязо и стомана, пластмасови произведения, дрехи.

По експертни оценки, износът на специфична продукция (над 777 млн. долара) би трябвало да е на единадесето място измежду водещите стокови групи в износа ни. Ако този експорт се добави към посочените 33,2 милиарда $, България ще изпревари Литва (с експорт 33,404 милиарда долара) в международната класация.

Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа през 2018 година е катодната мед – 1,251 млн. $, при спад в износа 3% по отношение на 2017 година Леките горива са на второ място с 1,089 благ. щ.д., следва анодната мед с 1,075, приблизително тежки горива 1,014 и пшеница 759 благ. щ.д. Тези 5 артикули образуват 15,6% от износа. По експертна оценка първични материали и енергоносители образуват 29-30% от износа.

Добре се показват износът на лекарства, кабелни снопове за автомобилистроенето, маслодаен слънчоглед, елементи и възли за машини и апарати, руди на благородни метали. Впечатление прави растеж от 113% на биодизел и тръби за газ – 228%, до момента в който износът на електрическа енергия спада със 7%.

Сред изброените нагоре артикули, нарастване в пазарния дял (положителна разлика сред нашия експорт и световния внос) имат пшеница, кабелни снопове, елементи и възли за машини, биодизел и тръби за газ.

С максимален позитивен търговски баланс са анодна и катодна мед, леки горива, пшеница, кабелни снопове.

С максимален растеж в стойност през последните 5 години са приспособения за стомия – 10 пъти, оловен скрап, колела със помощен мотор, тръби за газ, измервателни апарати за флуиди.

Ръстът в стойност на износа за интервала 2018 година по отношение на 2017 година е максимален при ветеринарни ваксини, семена за посев, елементи за мотоциклети и мотопеди, кожи от норки, надуваеми салове.

Нашите най-успешни експортни артикули срещат друга динамичност на международните пазари. Голям растеж на международния импорт има при смеси от каучук, ванилия, литиеви карбонати, коли за транспорт на хора, ванадиев оксид.

България държи 24,5% от международния пазар на пачи черен дроб. Временно консервираните череши имат 19,7% дял, пшеница за посев 14,5%, патешкото месо – 13,3%, руди на благородни метали 11,6%, маслодаен слънчоглед 11,1%, анодна мед 10,8%.

Стоките, с които България заема водещо място в международния експорт, демонстрират известна резистентност.

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), добра диверсификация има при стойност на показателя под 0.10, умерена централизация има при стойности от 0.10 до 0.18. При над 0.18 се смята, че е налице несъразмерна централизация, а България има стойности на показателя над 0.3 при значими артикули.

Сред водещите по стойност артикули налице е несъразмерна централизация при:

- Катодна мед, показател 0,37, Китай, Турция, Италия;

- Анодна мед – 0,51, Белгия, Германия;

- Кабелни снопове – 0,34, Турция, Чехия, Германия, Франция, Словения;

- Руди и концентрати от благородни метали - 1, единствен пазар – Германия;

- Тръби за газ – 1, Турция;

- Масла от кокс – 0,96, Сингапур;

- Калцинирана сода – 0,53, Специални категории на територии(?);

- Стоманени пръти – 0,42, Румъния;