Магнус Кирт - смесени емоции и година подарък от съдбата до Токио
Магнус Кирт сигурно дълго ще помни Световното състезание по лека атлетика в Доха през 2019 година. Рекордьорът на Естония в хвърлянето на копие направи превъзходен сезон с няколко опита над гросмайсторската граница от 90 метра, усъвършенства върха на страната си и се очакваше да направи мощно съревнование и на планетарния конгрес в Катар. И всичко стартира добре за него - движеше се за сребърен орден, само че в петия си опит получи тежка травма в рамото и трябваше да напусне стадиона на носилка. Утехата за него беше сребърният орден, който въпреки всичко съумя да завоюва и по този начин извоюва първото си отличие от планетарен конгрес.
30-годишният Кирт показа смесените си страсти в специфичен материал за SPIKES.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Oct 11, 2019 at 12:31am PDT
" Трябваше да е най-хубавият миг в кариерата ми, само че беше един от най-тревожните. Никога преди не бях изпитвал сходно нещо. Когато трябваше да има възприятие на наслада, имаше толкоз доста стрес. В Доха предишния октомври завоювах сребърен орден в копието, само че рамото ме болеше доста. В петия опит изскочи от капсулата след моето мятане и се извади. Вместо в шестия опит да се боря за златото, всичко което можех да направя, е да задържа среброто.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Jan 12, 2020 at 8:31am PST
Направих го, само че в никакъв случай не съм си мислил, че ще се чувстам по този начин, откакто печеля първия си орден от международно състезание. Две седмици по-късно трябваше да се подложа на интервенция и трябваше да се боря с времето, с цел да се върна за Токио. Това беше увещание какъв брой бързо всичко това може да ти бъде отнето. Стигането до този стадий беше фантазия от дълго време. Винаги съм желал да бъда състезател, само че едвам в университета взех решение, че може да го направя като играч в хвърлянето на копие.
Баща ми беше треньор на едноместни шейни, който беше ходил на Зимни олимпийски игри два пъти. Аз желаех до известна степен да последвам стъпките му. В Естония децата пробват допустимо най-вече спортове в първите години и ние ги насърчаваме да не се специализират единствено в един.
Правих всичко като младеж и се концентрирах върху скока на височина и копието до университета. От ранна възраст бях много добър с хвърлянето на неща - скали, топки, каквото и да е, само че лиши много време, с цел да има триумф в копието. В началото не можех даже да печеля медали на районни шампионати. Но магията на тази дисциплинираност е какъв брой техническа е тя. Винаги можеш да подобриш резултатите си. През 2013 година, когато хвърлих 79 метра, започнах да имам вяра, че това може да е моята специалност.
Но на идната година направих огромна неточност - претренирайки. През тази година имах някакви персонални събития в живота си, само че все пак упражнявах по-силно от всеки път. Изгубих апетита си, отслабнах доста и имах проблеми със съня. Моите резултати се утежниха и това беше огромен урок за бъдещето. Повече не всеки път е по-добре.
След като приключих университета, се концентрирах единствено върху копието и през 2015 година разбрах какъв тип тренировки ми подхождат. Резултатът беше огромен персонален връх - 86.65 метра.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Aug 21, 2016 at 1:13pm PDT
През 2016 година остарелият ми треньор отиде да работи в друга област, тъй че започнах нова спогодба. Тренирах с другар от детството - Марек Вистер. Израснахме състезавайки се дружно и той ме познава от 10-годишен. Няма нищо, което не можем да кажем един на различен и заради това той ме схваща надълбоко - като психолог.
Другият ми треньор Индрек Тустит написа подготвителните проекти и той също е физиотерапевт, тъй че познава добре тялото ми - какво може да се оправи и какво не може.
Преди няколко години Марек ми даде прякор (Southpaw - основан на филм за боксьор левичар). Винаги съм харесвал това име и допускам, че за доста хора моят жанр на мятане е нетрадиционен.
След като пуснах челюстта, постоянно оставях тялото си да лети и да пада на земята. Не помня по какъв начин тъкмо стартира, само че с годините станах специалист в приземяването по този метод. Често имах драскотини, само че в никакъв случай не съм се наранявал съществено. Никога не го върша в тренировките, само че на надпревари нещо ме кара да се усещам като че ли хвърлянето е по-дълго.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Apr 23, 2019 at 8:00am PDT
Но като играч в хвърлянето на копие в никакъв случай не си изцяло удовлетворен от техниката си. Всяка година поглеждам обратно и мисля, че предходната година не е била толкоз добра. Опитвам се да мисля и да намеря някакъв метод да бъда по-добър - по-плавен, по-стабилен. Последните три или четири години бях сносно със здравето, тъй че това ми оказа помощ да овладея техниката, правейки доста, доста хвърляния от цялостен разбег по време на тренировки и работа на високи скорости.
Най-голямата неточност е, че постоянно не държа върха на копието покрай очите си, оставям го да се отклони от главата. По този метод ъгълът на хвърлянето не е съвършен. Ако съумея да оправя това, знам, че хвърлянето ми ще се усъвършенства.
Отивайки в Доха предходната година, не желаех да го споделям на глас, само че задачата ми беше да печеля орден. Бях хвърлил над 90 метра два пъти през лятото, само че по времето, когато пристигна международният край, не бях най-хубавият. Тялото ми беше много изтощено и на финала хвърлих най-хубав опит от 86 метра, което беше задоволително положително за сребро. Мисля, че дългият сезон в последна сметка аргументи травмата.
Вече минаха девет месеца от интервенцията, само че към момента чувствам резултатите. По време на интервенцията те направиха раменната капсула по-силна, по-стегната, тъй че е по-малко евентуално да се изкълчи в бъдеще. Рехабилитацията беше мудна и толкоз неприятна, колкото и да се каже, като се има поради какво се случва в света, за мен беше добре, че има още една година за подготовка за Токио.
Вече се връщам, като мятам копие и всеки ден стартира да лети малко по-далеч. "
30-годишният Кирт показа смесените си страсти в специфичен материал за SPIKES.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Oct 11, 2019 at 12:31am PDT
" Трябваше да е най-хубавият миг в кариерата ми, само че беше един от най-тревожните. Никога преди не бях изпитвал сходно нещо. Когато трябваше да има възприятие на наслада, имаше толкоз доста стрес. В Доха предишния октомври завоювах сребърен орден в копието, само че рамото ме болеше доста. В петия опит изскочи от капсулата след моето мятане и се извади. Вместо в шестия опит да се боря за златото, всичко което можех да направя, е да задържа среброто.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Jan 12, 2020 at 8:31am PST
Направих го, само че в никакъв случай не съм си мислил, че ще се чувстам по този начин, откакто печеля първия си орден от международно състезание. Две седмици по-късно трябваше да се подложа на интервенция и трябваше да се боря с времето, с цел да се върна за Токио. Това беше увещание какъв брой бързо всичко това може да ти бъде отнето. Стигането до този стадий беше фантазия от дълго време. Винаги съм желал да бъда състезател, само че едвам в университета взех решение, че може да го направя като играч в хвърлянето на копие.
Баща ми беше треньор на едноместни шейни, който беше ходил на Зимни олимпийски игри два пъти. Аз желаех до известна степен да последвам стъпките му. В Естония децата пробват допустимо най-вече спортове в първите години и ние ги насърчаваме да не се специализират единствено в един.
Правих всичко като младеж и се концентрирах върху скока на височина и копието до университета. От ранна възраст бях много добър с хвърлянето на неща - скали, топки, каквото и да е, само че лиши много време, с цел да има триумф в копието. В началото не можех даже да печеля медали на районни шампионати. Но магията на тази дисциплинираност е какъв брой техническа е тя. Винаги можеш да подобриш резултатите си. През 2013 година, когато хвърлих 79 метра, започнах да имам вяра, че това може да е моята специалност.
Но на идната година направих огромна неточност - претренирайки. През тази година имах някакви персонални събития в живота си, само че все пак упражнявах по-силно от всеки път. Изгубих апетита си, отслабнах доста и имах проблеми със съня. Моите резултати се утежниха и това беше огромен урок за бъдещето. Повече не всеки път е по-добре.
След като приключих университета, се концентрирах единствено върху копието и през 2015 година разбрах какъв тип тренировки ми подхождат. Резултатът беше огромен персонален връх - 86.65 метра.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Aug 21, 2016 at 1:13pm PDT
През 2016 година остарелият ми треньор отиде да работи в друга област, тъй че започнах нова спогодба. Тренирах с другар от детството - Марек Вистер. Израснахме състезавайки се дружно и той ме познава от 10-годишен. Няма нищо, което не можем да кажем един на различен и заради това той ме схваща надълбоко - като психолог.
Другият ми треньор Индрек Тустит написа подготвителните проекти и той също е физиотерапевт, тъй че познава добре тялото ми - какво може да се оправи и какво не може.
Преди няколко години Марек ми даде прякор (Southpaw - основан на филм за боксьор левичар). Винаги съм харесвал това име и допускам, че за доста хора моят жанр на мятане е нетрадиционен.
След като пуснах челюстта, постоянно оставях тялото си да лети и да пада на земята. Не помня по какъв начин тъкмо стартира, само че с годините станах специалист в приземяването по този метод. Често имах драскотини, само че в никакъв случай не съм се наранявал съществено. Никога не го върша в тренировките, само че на надпревари нещо ме кара да се усещам като че ли хвърлянето е по-дълго.
View this post on Instagram A post shared by Magnus Kirt (@magnuskirt) on Apr 23, 2019 at 8:00am PDT
Но като играч в хвърлянето на копие в никакъв случай не си изцяло удовлетворен от техниката си. Всяка година поглеждам обратно и мисля, че предходната година не е била толкоз добра. Опитвам се да мисля и да намеря някакъв метод да бъда по-добър - по-плавен, по-стабилен. Последните три или четири години бях сносно със здравето, тъй че това ми оказа помощ да овладея техниката, правейки доста, доста хвърляния от цялостен разбег по време на тренировки и работа на високи скорости.
Най-голямата неточност е, че постоянно не държа върха на копието покрай очите си, оставям го да се отклони от главата. По този метод ъгълът на хвърлянето не е съвършен. Ако съумея да оправя това, знам, че хвърлянето ми ще се усъвършенства.
Отивайки в Доха предходната година, не желаех да го споделям на глас, само че задачата ми беше да печеля орден. Бях хвърлил над 90 метра два пъти през лятото, само че по времето, когато пристигна международният край, не бях най-хубавият. Тялото ми беше много изтощено и на финала хвърлих най-хубав опит от 86 метра, което беше задоволително положително за сребро. Мисля, че дългият сезон в последна сметка аргументи травмата.
Вече минаха девет месеца от интервенцията, само че към момента чувствам резултатите. По време на интервенцията те направиха раменната капсула по-силна, по-стегната, тъй че е по-малко евентуално да се изкълчи в бъдеще. Рехабилитацията беше мудна и толкоз неприятна, колкото и да се каже, като се има поради какво се случва в света, за мен беше добре, че има още една година за подготовка за Токио.
Вече се връщам, като мятам копие и всеки ден стартира да лети малко по-далеч. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ