Магнитните полюси на Земята се движат във времето. Това е

Магнитните полюси на Земята се движат във времето. Това е нещо, което всеки водач или навигатор на самолети знае. Те би трябвало да регистрират това придвижване, когато възнамеряват своите полети.

Полюсите се движат толкоз доста, че са на разнообразни места от географските полюси или оста на въртенето на Земята.

Днес магнитният северен полюс на Земята е на 965 километра от географския полюс. Сега ново изследване споделя, че същото придвижване на полюсите се случва и на Меркурий.

Земните магнитни полюси закрепват магнитосферата на нашата планета. Магнитосферата се простира в пространството към Земята и ни защищава от слънчевата радиация. Магнитосферата и нейните полюси са артефакти на разтопеното ядро на Земята и учените считат, че Меркурий също има такова разтопено ядро.

Но каква тъкмо е повода полюсите да се местят? Явлението се назовава полярен дрейф и на Земята се предизвиква от вариации в потока на разтопено желязо в ядрото на планетата.

На Земята северният магнитен полюс се движи към 55 до 60 километра годишно, Южният магнитен полюс се движи към 10 до 15 километра всяка година. Полюсите също се прекатурват и това се е случило до момента към 100 пъти в историята на планетата.

Проучването демонстрира, че същият полярен дрейф евентуално се случва и на Меркурий и че историята зад полюса на тази планета е по-сложна от това, което сме знаели до момента.

Новото изследване е оповестено в списанието за геофизични проучвания на American Geophysical Union: Journal of Geophysical Research: Planets. Водещ създател е Йоана С. Оливейра, астрофизик от Европейския център за галактически проучвания и технологии на Европейската галактическа организация в Нордвейк.

Авторите разчитат доста на данните, събрани от галактическия транспортен съд MESSENGER (MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry, and Ranging) на НАСА. Той обикаля към Меркурий от 2011 до 2015 година и беше първият галактически транспортен съд, който беше в орбита към планетата.

Един от инструментите на MESSENGER беше магнитометър, който мери в детайли магнитното поле на Меркурий. Елиптичната орбита на галактическия транспортен съд го изведе на 200 км над повърхността на планетата. MESSENGER закупи данни, показващи слаби магнитни аномалии в повърхността на Меркурий, свързани с кратерите формирани от удар.

Авторите допуснаха, че тези аномалии се дължат на желязото, съдържащо се в обектите удряли се в Меркурий, които основават кратерите. Те допускат също, че когато този разтопен материал се охлажда, той се оформя от магнитното поле на Меркурий.

Учените знаят, че когато магмени скали се охлаждат, те резервират запис на магнитното поле на планетата по това време. Ако тези скали съдържат магнитен материал, те ще се приведат в сходство с полето на планетата. Нарича се „ термостантно намагнетизиране “.

Тъй като разнообразни скали на разнообразни места по Земята се охлаждат в друго време, това основава исторически запис на плаващите магнитни полюси на Земята. Това разрешава да знаем, че магнитните полюсите на Земята са се сменяли в предишното, последния път преди съвсем 800 000 години.

Учените са съумели да изучат магнитното поле на Меркурий, само че до момента не са събирани проби от канара. Никой галактически транспортен съд в никакъв случай не е кацал на Меркурий.

За да заобиколят това, създателите на изследването се концентрират върху пет кратера формирани от удари върху повърхността и върху магнитните данни, които MESSENGER събира, когато се приближи до повърхността на Меркурий.

Петте кратера демонстрират разнообразни магнитни сигнатури измерени от MESSENGER. Тези кратери са антични, на възраст сред 3,8 и 4,1 милиарда години. Изследователите считали, че те могат да имат доказателства за позицията на античните магнитни полюси на Меркурий и по какъв начин са се променяли във времето.

„ Има няколко еволюционни модела на планетата, само че никой не е употребявал магнитното поле на кората, с цел да изследва еволюцията на планетата “, споделя Оливейра.

Резултатите от изследването са изненадващи и сочат комплицираната магнитна природа на Меркурий. Те откриват, че античният южен магнитен полюс е надалеч от настоящия и евентуално се трансформира още с течение на времето.

Учените чакаха полюсите да се струпват в две точки, които са покрай въртящата се ос на Меркурий, както е на Земята. Но магнитните полюсите се оказаха разпределени като че ли на инцидентен принцип и, шокиращо, и двата бяха в южното полукълбо на планетата.

„ Палеополите не се приравняват с настоящия магнитен северен полюс на Меркурий или географския юг, което демонстрира, че биполярното магнитно поле на планетата се е преместило. “

Тези доказателства поддържат концепцията, че магнитната история на Меркурий е доста по-различна от тази на Земята. Те също по този начин поддържат концепцията Меркурий да се е изместил по оста си.

Докато Земята има биполярно магнитно поле с изразителен северен и южен полюс, Меркурий е друг. В момента има биполярно-квадрополярно магнитно поле с два полюса и изместване на магнитния екватор. В антични времена, съгласно това проучване, може да е имало същото положение на полето. Или може да е имало многополюсно поле, с усукани магнитни „ полеви линии като спагети “ съгласно Оливейра.

Точно там в този момент са познанията ни за линиите на магнитното поле на Меркурий. Това, което учените в действителност би трябвало да създадат, е да проучат голям брой проби от скали от Меркурий. Но нито един галактически транспортен съд в никакъв случай не е кацал там и не се възнамерява скоро такова кацане.

Меркурий е мъчно място за галактически транспортен съд, който да го посещава, тъй като има доста по-малко суша. Близостта до Слънцето значи, че всяка задача към Меркурий би трябвало да се опълчи на мощното гравитационно дърпане на Слънцето. Необходимо е доста гориво, с цел да извършите повече, а не просто да прелетите бързо около Меркурий. Затова единствено два галактически кораба в миналото са летели около планетата: MESSENGER и Mariner 10.

Сега учените чакат бъдещата задача на BepiColombo, първата задача на ESA, посещаваща Меркурий. Апаратът ще дойде до Меркурий през 2025 година и ще прекара една или две години там. Ще достави две сонди, които ще обикалят към планетата.

Един от орбитерите се назовава MMO (Mercury Magnetospheric Orbiter.) Както подсказва името, неговата роля е да учи магнитното поле на Меркурий. Данните от тази задача може да хвърлят повече светлина върху комплицираната магнитна история на планетата.

Публикувано в изданието Universe Today.