Магистралният грабител работи с легендите в подземния свят Янко Лудия

Магистралният изедник работи с легендите в подземния свят Янко Лудия и Данчо Малкия

Убийството на фамозния магистрален престъпник Ивайло Петров Рангелов – Джинката в столичния квартал „ Люлин “ остава неразкрито към този момент 17 години. Кримигероят може би нямаше да се прочуе чак толкоз, в случай че не беше съумял да обере тогавашния македонски министър председател Любчо Георгиевски, написа "Телеграф ".

Това се случва през 2002 година, или три години преди Джинката да бъде прострелян от пред блок 984 в „ Люлин “ от преминаващ автомобил. Джинката е остарял познайник на полицията и има серия висящи каузи за въоръжени грабежи, кражби, изнасилвания, рекет и търговия с дрога.

Бандата

Името му нашумява три години по-рано, когато Министерство на вътрешните работи афишира, че е разрушило една от най-мощните магистрални банди в България. Според полицейските статистики от края на 2000 година до началото на 2002 година на основен път Е-79 сред София и Кулата са осъществени десетина магистрални грабежа, най-вече над чужденци. Сред пострадалите са доста гърци, има литовци, поляци, германци и словаци. Най-известната жертва на бандата на Динката е Илия Камчев - непосредствен другар на някогашния македонски министър председател Любчо Георгиевски.

От него са отмъкнати 60 000 лева, предопределени за интервенция на майката на Георгиевски в столична клиника. Последния си удар бандата на Джинката прави на 6 януари 2002 година. Малко след дупнишкото село Усойка първокласният „ Мерцедес CLK “ на гръцкото семейство на 40-годишния Диогенис Николаос, в който пътува 36-годишната му брачната половинка Димитро Леута, е блъснат от черно БМВ 318i, от което слизат четирима маскирани мъже.

С ориентирани револвери разбойниците измъкват гърците от колата им и прибират 40 000 драхми, 750 $, половин кг златни украшения, два мобилни телефона и персоналните документи.

Грабежи

На към двайсетина километра от мястото на грабежа - до пернишкото село Делян, жертвите са захвърлени полуголи край шосето, а мутрите изчезват с двете коли в незнайна посока. В оня миг с разбиването на бандата се заема персонално тогавашният основен секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Той прави в Дупница собствен действен център, а по основния път за Гърция безусловно почернява от полиция. Униформените са на всеки метър, ревизират всички преминаващи коли, обикалят и черни пътища из близките села.

Още на идващия ден по случая е формирано следствено дело, а над 100 чиновници на Министерство на вътрешните работи стартират арести и масирано претършуване на автокъщи, автоморги и гаражи. Пръв зад решетките попада 28-годишният тогава софиянец Сергей Георгиев - Руския, който през 1995 година към този момент е осъждан за обир и е излежал присъдата си в общежитието в Казичене.

На 7 януари 2002 година той е задържан на излизане от столичния кинокомплекс „ Мултиплекс “ дружно с 19-годишната си другарка Антоанета Николова. Тя е студентка по право, а в дамската й чантичка служителите на реда откриват 10 000 марки и четири мобилни телефона.

Арести

Същия ден, само че няколко часа по-късно, е задържан още един член на бандата - Велизар Янакиев от Кюстендил, тогава 24-годишен. Разследващи случая настояват, че двамата пропяват. Така месец по-късно, през февруари 2002 година в полицейския арест в Тетевен попада Ивайло Рангелов – Джинката. Точно по това време стана ясно, че бандата на Джинката е влезнала в полезрението на полицията още в края на октомври 2001 година, когато на КГПП Капитан Андреево на път за Турция е арестуван някогашният столичен служител на реда Иво Ивков. Той ръководи „ Ауди А6 “, откраднато на 25 септември 2001 година през нощта от гръцките жители Виетод Анастасиос и Ахилеос Николакис. Почеркът е прочут: колата на двамата гърци е засечена от автомобила на бандитите, а жертвите са съблечени и прекарват нощта завързани за две дървета край Бобошево. В сметката на магистралните бандити е записан и ударът против двама немски жители. В началото на септември 2001 година техният мерцедес е засечен от две тъмни возила до Рилския манастир, а клетниците, откакто се разделят с парите, документите и колата си, са захвърлени полуголи до основен път Е-79.

Ханче

Разследването открива, че малко преди да бъдат атакувани, безусловно всички жертви на магистралните обирджии са спирали на ханчето в Старо село, с цел да уточнят дали се движат в вярната посока и да попитат кой е най-краткият път до Кулата.

Предполага се, че някой от личния състав на крайпътната механа е бил уше на бандитите, само че това по този начин й не се разкрива до дъно. Слух води проверяващите до една от сервитьорките, която към оня миг била гадже на именития кримигерой Янко Ваташки – Лудия от радомирското село Друган. Любопитна детайлност е, че при започване на 2002 година, когато Ивайло Рангелов-Джинката е задържан, той дава персоналния си мерцедес на Лудия да му го пази. Колата е записана на името на майката на Джинката.

Полицията схваща, че двамата са приятели на 26 юли 2002 година, когато арестуват Янко Лудия по сигнал за похищение, побой и искане на откуп от 20 000 $. Част от групата на Джинката е и различен негов непосредствен приятел – Йордан Гиздов – Данчо Малкия, който е бил гард на Кръстника на българската мафия Иво Карамански. Именно поради него и неговия сподвижник Цветан Божков избухна гангстерската война сред борци и каратисти след кървава престрелка на 11 януари 1994 година в столичния квартал "Дружба ".

На 7 ноември 2003 година Данчо Малкия припомня за себе си с дейното си присъединяване в всеобщия пердах сред сикаджиите на братята Маргини и гардовете на Косьо Самоковеца и Тони Клюна в столичната дискотека „ Ескейп “. Джинката също е забъркан в брутални каузи. През 1998 година той е част от групата, забъркана в бруталното изтезание над семейство Анчови в софийското село Чепинци. Убийството му на 11 май 2005 година приключва следствието против него по този случай.

Втора пукотевица стряска „ Люлин “ същия ден

Покушението против Джинката става към 11.10 ч. пред блок 984 в „ Люлин “. Няколко часа по-рано в същия столичен квартал още веднъж има пукотевица. Тя е по апартамент на първия етаж в блок 638. Домът е благосъстоятелност на 26-годишната тогава Веселина Игова, основна свидетелка по дело за машинация против разстреляния години по-късно абсурден радиоводещ Боби Цанков.

По остъкления балкон са били създадени четири изстрела. Игова обаче твърди, че не ги е чула. Цанков тогава, несъмнено, отхвърля да има нещо общо със стрелбата. Факт обаче е, че след това свидетелката не помни основни елементи и показанията й не устоят в съда. От Министерство на вътрешните работи настояват, че е допустима връзка сред двата случая, защото имало оперативни данни за непосредственост сред радиоводещия и членове на магистралната тайфа на Джинката. Тази версия обаче по този начин и не се удостоверява във времето.