Търсенето на храната е довело до еволюцията на дългата шия

Търсенето на храната е довело до еволюцията на дългата шия на жирафите, демонстрира ново изследване, представено от електронното издание " Юрикалърт ". 

Изследване, ръководено от биолози от Пенсилванския университет, проучва по какъв начин тази линия може да се е развила и дава нов взор върху този въпрос. 

Преобладаваща догадка е, че конкуренцията сред мъжките е повлияла на дължината на шията. Изследователският екип обаче открива, че женските жирафи имат съразмерно по-дълги вратове от представителите на мощния пол. Това дава съображение да се допуска, че по-голямата нужда от храна на женските може да е довела до еволюцията на този орган. 

Проучването, в което са изследвани телесните пропорции на диви жирафи и на екземпляри, отглеждани в плен, е разказано в публикация, оповестена в изданието Mammalian Biology. 

Според учените резултатите демонстрират, че дължината на шията може да е резултат от това, че женските се хранят с листа, които се намират надълбоко, в труднодостъпната корона на дървото.  

В типичен теории за еволюцията Жан-Батист Ламарк и Чарлз Дарвин допускат, че дългите шии на жирафите са се развили, с цел да им оказват помощ да доближат листата на огромна височина, заобикаляйки конкуренцията с други тревопасни животни. 

По-нова догадка обаче допуска, че еволюцията на дългите вратове е била провокирана от конкуренцията сред мъжките, с цел да утвърдят господството си. Това значи, че мъжките с по-дълги шии може да са били по-успешни в съревнованието, довело до размножаване и предаване на гените на потомството.

Тази " догадка предполагаше, че мъжките ще имат по-дълги шии от женските ", споделят специалистите от Пенсилванския университет, като отпред на проучването е биологът Дж. Лойд Хък. " И механически те в действителност имат по-дълги шии, само че мъжките са с 30-40 % по-големи от женските ". 

В проучването са оценени фотоси на стотици диви и живеещи в плен масайски жирафи, с цел да се проучат относителните пропорции на тялото на всеки тип и по какъв начин те могат да се трансформират с израстването и съзряването на животните.

Изследователите са събрали хиляди фотоси на масайски жирафи , отглеждани в плен, от обществено наличните фотохранилища, както и фотографии на диви възрастни животни, направени  през последното десетилетие. Тъй като е мъчно да се дефинират безспорни индикатори като общата височина от фотография без референтна точка с известна дължина, учените се концентрират върху измервания, съотнесени едно към друго, или пропорции на тялото - да вземем за пример дължината на шията по отношение на цялата височина на животното. Биолозите лимитират разбора си до изображения, които дават отговор на строги критерии, като да вземем за пример потреблението единствено на фотографии на жирафи, които са перпендикулярни на камерата, с цел да могат поредно да създадат разнообразни замервания.

“Можем да разпознаем обособените жирафи по неповторимия им рисунък на петната ", споделя Дъг Кавенър от научния екип. Данни за приблизителните рождени дати на животните са  предоставени от зоопаркове и организации за животни в Съединени американски щати. 

" Когато разгледаме деликатно тази информация, по кое време е направена фотографията и приблизителната възраст на животното, можем да идентифицираме съответния субект на съвсем всяка фотография на жираф в плен. Тази информация беше от решаващо значение, с цел да разберем по кое време мъжките и женските жирафи стартират да демонстрират разлики в размерите и по какъв начин порастват ", добавя той.

При раждането си мъжките и женските представители на типа имат идентични пропорции на тялото. Изследователите откриват, че въпреки мъжките животни нормално да порастват по-бързо през първата година, пропорциите на тялото не се разграничават доста, до момента в който не стартират да изследват половата си зрялост към тригодишна възраст. Тъй като размерите на тялото се трансформират при започване на живота, екипът лимитира проучването си от диви животни - чиято възраст значително е незнайна, до изцяло пораснали възрастни. 

При възрастните жирафи откривателите откриват, че женските имат съразмерно по-дълги шии и носове. Възрастните мъжки, въпреки това, имат по-дълги предни крака и по-широки шии. Тази причинност е идентична както при жирафите, отглеждани в плен, по този начин и при тези в дивата природа.

" Вместо да се протягат, с цел да ядат листата от най-високите клони, постоянно можете да видите жирафи - изключително женските, да проточват шия надълбоко в короната на дърветата ", споделя Кавенър. Те " са придирчиви -  ядат листата единствено на няколко дървесни типа, а по-дългите шии им разрешават да доближат по-дълбоко в дърветата, с цел да получат листата, които никой различен не може да има. След като женските доближат четири-петгодишна възраст, те съвсем постоянно са бременни и кърмят, тъй че считаме, че нарасналите им хранителни условия са довели до еволюцията на дългите шии " на този тип животни.

" Ако храненето на женските е причина за тази емблематична линия, както допускаме, това акцентира значимостта на опазването на намаляващите им местообитания ", споделя Дъг Кавенър. Според него популациите на масайски жирафи са намалели бързо в последните 30 години, частично поради загуба на местообитания и бракониерство.

Всеки миг е значим! Последвайте ни в  и , с цел да сте в крайник с тематиките на деня