Маестро Цанко Делибозов, от чието рождение се навършват 80 г., остави трайна следа в Русенската опера и филхармония, казва д-р Веселина Антонова
Маестро Цанко Делибозов, от чието рождение през днешния ден се навършват 80 години, остави трайна диря в развиването на Русенската опера и филхармония, сподели за Българска телеграфна агенция доктор Веселина Антонова – архивист на Държавна опера – Русе и историк. Тя добави, че Делибозов е музикантът, чието име е неразривно обвързвано с един от най-трудните, само че и най-значими интервали в историята на Русенската филхармония и операта в крайдунавския град.
През 1993 година Делибозов е определен за основен диригент на Русенската филхармония, а след обединяването ѝ с Русенската опера става музикален шеф на Оперно-филхармонично сдружение – Русе.
По думите на доктор Веселина Антонова интервалът сред 1993 и 2001 година е измежду най-важните в креативната биография на Делибозов. Той съответствува с годините на стопански и институционален преход в България, когато маестрото съумява освен да запази, само че и да развие художественото ниво на русенския оркестър. „ Вместо да разчита само на известни типичен творби, които подсигуряват аудитория, маестрото демонстрира репертоарна храброст “, уточни Антонова.
Тя добави, че изключително място в работата на Делибозов заемат кантатно-ораториалните творби – огромни произведения за хор, солисти и оркестър, изискващи забележителен изпълнителски състав и прецизна организация. Под неговата палка в Русе неведнъж звучат „ Реквием “ от Волфганг Амадеус Моцарт, Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, театралната кантата „ Кармина Бурана “ на Карл Орф и „ Реквием “ на Джузепе Верди.
Според Антонова точно осъществяванията на Моцартовия и Вердиевия „ Реквием “ се трансформират в емблема на взаимната работа сред Русенската филхармония и русенските хорови обединения. Тези творби изискват извънреден баланс сред оркестър и хор, както и безупречна съгласуваност сред всички участници.
Делибозов отделя доста внимание и на българската музика. Под негово дирижиране в Русе звучат ораторията кантата „ България – бяла, зелена, алена “ на Александър Райчев, симфонични творби на Панчо Владигеров, в това число рапсодията „ Вардар “, както и балетът „ Нестинарка “ от Марин Големинов.
Съвременници дефинират маестрото като диригент с желязна организация и извънредно прецизна методология на работа, с помощта на които съумява да управлява сформира от над 150 реализатори.
По време на неговото управление Русенската филхармония осъществя и международни премиерни осъществявания и записи на творби на модерни композитори. Сред тях са произведения на американската композиторка Нанси ван де Вате, ирландеца Фъргюс Джонстън, израелската авторка Ципи Флайшер, австралийката Бети Бийт, немската композиторка Зигрид Ернст и Маргарет Майер. Значителна част от тях са показани в концертния цикъл „ Музика от шестте континента “ през сезон 1996/1997.
Антонова означи, че един от най-запомнящите се спектакли от русенския интервал на Делибозов е балетът „ Козият рог “ по музика на Красимир Кюркчийски, осъществен взаимно с хореографа и режисьор проф. Петър Луканов. Според нея постановката се подрежда измежду върховете в неговата кариера на сцената на Държавната опера в Русе.
Сред най-често дирижираните от него оперни заглавия са „ Травиата “ на Джузепе Верди, „ Тоска “ на Джакомо Пучини, „ Селска чест “ на Пиетро Маскани и балетната режисура „ Нестинарка “.
Авторитетният цигулар и възпитател проф. Йосиф Радионов дефинира Делибозов като „ поливалентен диригент “, кадърен еднообразно безапелационно да работи както в симфоничния, по този начин и в оперния и балетния род. Той отбелязва още, че композиторът Красимир Кюркчийски е бил извънредно задоволен от взаимната им работа по „ Козият рог “. „ При Делибозов имаше една мекост в отношението към музикантите. Висок професионализъм, придирчивост и в същото време едно доста приятелско отношение “, споделя проф. Радионов, представен от Антонова.
Тя показва, че сходна оценка дава и музикалният критик проф. Боянка Арнаудова. Пред Classic FM тя разказва маестрото като музикант с „ доста точно, професионално и лоялно отношение към музиката и партитурата “ и акцентира устрема му да навлиза в дълбочина в музикалната драматургия на всяко произведение.
Цанко Делибозов е роден на 17 юли 1946 година в Свиленград. Средното си обучение приключва в Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “ в Пловдив. През 1971 година приключва Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “) при проф. Влади Симеонов, компетентност „ Оркестрово диригентство “. През 1972 година минава специализация при Франко Ферара в Италия, а през 1980 година специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург) при Александър Дмитриев.
Професионалният път на Цанко Делибозов като диригент стартира в Студентския научен симфоничен оркестър, където работи в интервала 1972-1973 година От 1974 до 1977 година е основен диригент в Симфоничния оркестър – Враца. Кариерата му продължава във Варненската филхармония, където дирижира от 1977 до 1980 година, а от 1982 до 1992 година е във Видинската филхармония. През 1993 година става основен диригент на Русенската филхармония, а след обединяването ѝ с Русенската опера е назначен за музикален шеф на Оперно-филхармонично сдружение – Русе. В интервала 2004–2006 година е диригент в операта в Измир, Турция, а от 2006 до 2012 година работи като диригент на Софийската опера.
Творческият път на Цанко Делибозов е обвързван напълно със симфонични и оперни оркестри в страната. В работата си демонстрира желания към кантатно-ораториалните творби и рядко изпълнявани композиции от типичен и модерни създатели, както и към произведения от българското музикално творчество. През годините реализира и концертни изяви в чужбина, измежду които в Полша, Германия, Русия, Италия, Гърция и Испания, като през 1974 година става притежател на премия от състезанието за диригенти „ Николай Малко “ в Копенхаген, Дания.
Сред стотиците концерти, музикални творби и конкурсни участия профилираната рецензия откроява диригентския му метод в оркестрациите на балетните спектакли „ Козият рог “ от Красимир Кюркчийски и „ Нестинарка “ от Марин Големинов, както и оперите „ Ромео и Жулиета “ от Сергей Прокофиев, „ Аида “ и „ Травиата “ от Джузепе Верди и „ Лучия ди Ламермур “ от Гаетано Доницети.
От септември 2012 година Делибозов заема поста основен диригент на Плевенската филхармония. Първият му концерт на тази служба е на 9 октомври 2012 година при откриването на 28-ите лауреатски дни „ Катя Попова “, отдадени на 100-годишнината от рождението на композитора и възпитател Парашкев Хаджиев (1912-1992). Последният концерт на диригента Цанко Делибозов се състои на 21 октомври 2013 година в Габрово, където дирижира Плевенската филхармония в спектакъла „ Неочакван концерт “ с присъединяване на артиста Рашко Младенов и музиканта Константин Цеков.
Остава отпред на Плевенската филхармония до 23 октомври 2013 година, когато неочакваната му гибел поставя завършек на неговия витален и креативен път.
РШ/ДС/отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 9.10.2012 г.; 24.10.2013 г.; Кой кой е в българската просвета, Варна, 1998, с. 146; https://vidin-almanac.bg/artist/цанко-делибозов/; https://infopleven.com/напусна-ни-главният-диригент-на-плеве/;
През 1993 година Делибозов е определен за основен диригент на Русенската филхармония, а след обединяването ѝ с Русенската опера става музикален шеф на Оперно-филхармонично сдружение – Русе.
По думите на доктор Веселина Антонова интервалът сред 1993 и 2001 година е измежду най-важните в креативната биография на Делибозов. Той съответствува с годините на стопански и институционален преход в България, когато маестрото съумява освен да запази, само че и да развие художественото ниво на русенския оркестър. „ Вместо да разчита само на известни типичен творби, които подсигуряват аудитория, маестрото демонстрира репертоарна храброст “, уточни Антонова.
Тя добави, че изключително място в работата на Делибозов заемат кантатно-ораториалните творби – огромни произведения за хор, солисти и оркестър, изискващи забележителен изпълнителски състав и прецизна организация. Под неговата палка в Русе неведнъж звучат „ Реквием “ от Волфганг Амадеус Моцарт, Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, театралната кантата „ Кармина Бурана “ на Карл Орф и „ Реквием “ на Джузепе Верди.
Според Антонова точно осъществяванията на Моцартовия и Вердиевия „ Реквием “ се трансформират в емблема на взаимната работа сред Русенската филхармония и русенските хорови обединения. Тези творби изискват извънреден баланс сред оркестър и хор, както и безупречна съгласуваност сред всички участници.
Делибозов отделя доста внимание и на българската музика. Под негово дирижиране в Русе звучат ораторията кантата „ България – бяла, зелена, алена “ на Александър Райчев, симфонични творби на Панчо Владигеров, в това число рапсодията „ Вардар “, както и балетът „ Нестинарка “ от Марин Големинов.
Съвременници дефинират маестрото като диригент с желязна организация и извънредно прецизна методология на работа, с помощта на които съумява да управлява сформира от над 150 реализатори.
По време на неговото управление Русенската филхармония осъществя и международни премиерни осъществявания и записи на творби на модерни композитори. Сред тях са произведения на американската композиторка Нанси ван де Вате, ирландеца Фъргюс Джонстън, израелската авторка Ципи Флайшер, австралийката Бети Бийт, немската композиторка Зигрид Ернст и Маргарет Майер. Значителна част от тях са показани в концертния цикъл „ Музика от шестте континента “ през сезон 1996/1997.
Антонова означи, че един от най-запомнящите се спектакли от русенския интервал на Делибозов е балетът „ Козият рог “ по музика на Красимир Кюркчийски, осъществен взаимно с хореографа и режисьор проф. Петър Луканов. Според нея постановката се подрежда измежду върховете в неговата кариера на сцената на Държавната опера в Русе.
Сред най-често дирижираните от него оперни заглавия са „ Травиата “ на Джузепе Верди, „ Тоска “ на Джакомо Пучини, „ Селска чест “ на Пиетро Маскани и балетната режисура „ Нестинарка “.
Авторитетният цигулар и възпитател проф. Йосиф Радионов дефинира Делибозов като „ поливалентен диригент “, кадърен еднообразно безапелационно да работи както в симфоничния, по този начин и в оперния и балетния род. Той отбелязва още, че композиторът Красимир Кюркчийски е бил извънредно задоволен от взаимната им работа по „ Козият рог “. „ При Делибозов имаше една мекост в отношението към музикантите. Висок професионализъм, придирчивост и в същото време едно доста приятелско отношение “, споделя проф. Радионов, представен от Антонова.
Тя показва, че сходна оценка дава и музикалният критик проф. Боянка Арнаудова. Пред Classic FM тя разказва маестрото като музикант с „ доста точно, професионално и лоялно отношение към музиката и партитурата “ и акцентира устрема му да навлиза в дълбочина в музикалната драматургия на всяко произведение.
Цанко Делибозов е роден на 17 юли 1946 година в Свиленград. Средното си обучение приключва в Националното учебно заведение за музикално и танцово изкуство „ Добрин Петков “ в Пловдив. През 1971 година приключва Българската държавна консерватория (дн. Национална музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров “) при проф. Влади Симеонов, компетентност „ Оркестрово диригентство “. През 1972 година минава специализация при Франко Ферара в Италия, а през 1980 година специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург) при Александър Дмитриев.
Професионалният път на Цанко Делибозов като диригент стартира в Студентския научен симфоничен оркестър, където работи в интервала 1972-1973 година От 1974 до 1977 година е основен диригент в Симфоничния оркестър – Враца. Кариерата му продължава във Варненската филхармония, където дирижира от 1977 до 1980 година, а от 1982 до 1992 година е във Видинската филхармония. През 1993 година става основен диригент на Русенската филхармония, а след обединяването ѝ с Русенската опера е назначен за музикален шеф на Оперно-филхармонично сдружение – Русе. В интервала 2004–2006 година е диригент в операта в Измир, Турция, а от 2006 до 2012 година работи като диригент на Софийската опера.
Творческият път на Цанко Делибозов е обвързван напълно със симфонични и оперни оркестри в страната. В работата си демонстрира желания към кантатно-ораториалните творби и рядко изпълнявани композиции от типичен и модерни създатели, както и към произведения от българското музикално творчество. През годините реализира и концертни изяви в чужбина, измежду които в Полша, Германия, Русия, Италия, Гърция и Испания, като през 1974 година става притежател на премия от състезанието за диригенти „ Николай Малко “ в Копенхаген, Дания.
Сред стотиците концерти, музикални творби и конкурсни участия профилираната рецензия откроява диригентския му метод в оркестрациите на балетните спектакли „ Козият рог “ от Красимир Кюркчийски и „ Нестинарка “ от Марин Големинов, както и оперите „ Ромео и Жулиета “ от Сергей Прокофиев, „ Аида “ и „ Травиата “ от Джузепе Верди и „ Лучия ди Ламермур “ от Гаетано Доницети.
От септември 2012 година Делибозов заема поста основен диригент на Плевенската филхармония. Първият му концерт на тази служба е на 9 октомври 2012 година при откриването на 28-ите лауреатски дни „ Катя Попова “, отдадени на 100-годишнината от рождението на композитора и възпитател Парашкев Хаджиев (1912-1992). Последният концерт на диригента Цанко Делибозов се състои на 21 октомври 2013 година в Габрово, където дирижира Плевенската филхармония в спектакъла „ Неочакван концерт “ с присъединяване на артиста Рашко Младенов и музиканта Константин Цеков.
Остава отпред на Плевенската филхармония до 23 октомври 2013 година, когато неочакваната му гибел поставя завършек на неговия витален и креативен път.
РШ/ДС/отдел „ Справочна “
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: Българска телеграфна агенция, ВИНФ, 9.10.2012 г.; 24.10.2013 г.; Кой кой е в българската просвета, Варна, 1998, с. 146; https://vidin-almanac.bg/artist/цанко-делибозов/; https://infopleven.com/напусна-ни-главният-диригент-на-плеве/;
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ