Фосил на змия, наречена Tametara mirim, която е живяла преди

Фосил на змия, наречена Tametara mirim, която е живяла преди близо 80 милиона години, разкрива непознати елементи за анатомията на мозъка на ранните влечуги, както и че те може би са имали крайници, оповестява Ройтерс, като се базира на проучване, оповестено в списание Nature.

Змиите се появяват за първи път в ерата на динозаврите, само че фосилите на доста ранни типове са толкоз фрагментирани, че за учените е мъчно да схванат тяхната еволюция. Сега добре непокътната вкаменелост, открита в Югоизточна Бразилия, предлага нов взор върху историята на тези влечуги.

Фосилът е на змия, наречена Tametara mirim, която е живяла преди сред 75 и 85 милиона години през интервала креда и е била с дължина към 42 см. Тя е обитавала разнообразна екосистема дружно с животни, в това число завроподи, крокодили и птици. Въпреки че фосилът не е запазил цялата анатомия на Tametara, част от черепа е толкоз добре съхранена, че разрешава на откривателите да възстановят мозъка на змията. Неговата форма и микроструктурата на черепните кости демонстрират, че този тип е предпочитал живот под земята), сходно на доста модерни типове като кораловите змии, отбелязва Ройтерс.

Змиите са еволюирали от антични гущери и се счита, че са се появили за първи път преди почти 170 милиона години през интервала юра. Но няма добре непокътнати фосили на змии от този момент, прецизира Ройтерс.

„ Змиите имат едно от най-екстремните анатомични устройства измежду всички гръбначни животни. Разбирането на произхода на тази особена и в същото време извънредно разнообразна група остава една от най-големите мистерии в еволюцията на гръбначните “, сподели Тиаго Симоеш, професор по еволюционна биология в Принстънския университет в Ню Джърси и водещ създател на проучването.

Той разясни, че почти 60 на 100 от черепа и 70 на 100 от гръбначния дирек са непокътнати във фосила, който е открит в бразилския щат Сао Пауло. Фосилите демонстрират, че змиите от интервала креда са се приспособили към под земята, наземен и морски метод на живот.

Симоеш разясни, че Tametara най-вероятно се е хранила с инсекти, само че липсват директни доказателства за това, с което се е прехранвала. Тъй като във фосила липсват зъби, не е ясно дали типът е бил токсичен, каквито са актуалните коралови змии.

Докато всички съществуващи през днешния ден змии нямат крайници, фосилите демонстрират, че ранните представители на типа са запазили задните си крака. Областта на таза във фосила на Tametara не е съхранена, само че съгласно откривателя змията съвсем несъмнено е имала здрави задни крайници, сходно на своя непосредствен тип от интервала креда - Najash rionegrina.

Древното влечуго няма директни потомци, останали до през днешния ден. На базата на черепни вкаменелости откривателите са възстановили анатомията на мозъка освен на Tametara, само че и на втора змия от интервала креда – хищника засадник Dinilysia patagonica, който е достигал дължина към 2 метра.

„ Формите на техните мозъци доста са се различавали една от друга, както и от множеството модерни гущери и змии. Това значи, че те са имали значително невроанатомично многообразие, а евентуално и разлики в сензорните функционалности, още при започване на еволюционната история на змиите “, сподели Симоеш. Той добави, че познаването на мозъка на всеки тип е от фундаментално значение за разбирането на неговото главно действие и на метода, по който той взаимодейства със заобикалящия го свят.