Мадам Ардан продължава да се снима активно в киното и

До своя ешафод бих искала да стигна с бодра стъпка, усмивка и чаша вино в ръка ~ Фани АРДАН

Мадам Ардан продължава да се снима интензивно в киното и малкия екран, да прелъстява млади мъже на екрана и да презира всички стандарти, които биха сложили в нейната роля някоя млада сочна актриса. Тя пие вино, пуши, смее се гръмогласно, усеща се комфортно в мини-поли, не крие възрастта си, не признава пластичните интервенции и съумява да бъде стройна, магнетична и просто превъзходна. Нейната рецепта? Простичка е.

„ Не ме интересуват всички тия правила, които ни постанова обществото, изискващи от нас да бъдем полови джаджи, в случай че е допустимо до 80-те си години. Оттук идват и множеството комплекси и страхове на дамите – боязън да остареят, боязън да бъдат себе си, да бъдат същински, боязън да изгубят това, което са имали в младостта си – свежестта, сексуалността, привлекателността, изяществото, чувствеността…

Е, по всички тия точки, аз се усещам свободна. Все ми е едно. Винаги съм се придържала към смелостта. Безсмислено е да се боиш от неизбежното. Затова не се и опасявам. Не си избелвам зъбите, не се изтезавам с диети, не търча по доктори, не изпадам в нервност като видя бръчките си. Просто пребивавам съгласно днешните условия, а не потънала в страдание или злоба. Нека си го кажем напряко – опитите на доста дами да се консервират в избрана възраст е просто някаква болест.

Прекрасно съзнавам, какъв брой мъчителен е за всяка жена този момент – при явен разум и крепко тяло, да си каже: време е да поспреш, да отгърнеш тази страница от живота, въпреки тя да е толкоз сладка и тежка, и да продължиш – не оставай на едно място – върви, тичай напред, живей, дишай свободно. Имала си младост, имала си пристрастеност, било е друго време, само че то си е отишло. А ти си още тук, останала си да живееш, по тази причина - живей!

Не, старостта не ме плаши. И ми харесва, че ние, старците, имаме едно удивително качество – нищо не ни тревожи толкоз.

Защото ние живеем с ежесекундното чувство за благополучие, а не с илюзии. И нас към този момент нищо не може да ни уплаши по пътя, а даже ни харесва да хулиганстваме понякога – тъй като знаем какъв брой е здравословно това, пък и никой няма да ни накаже. В младостта се съобразяваш с всичко и с всички.

Старостта, несъмнено, много наподобява на изговаряне на смъртна присъда. И ти нищо не можеш да направиш. Но до своя ешафод, аз бих желала да стигна с бодра стъпка, усмивка и чаша вино в ръка. А не да приближавам постепенно, пробвайки се да избягам, преструвайки се на някой различен. ”