Люпко: ЦСКА загуби титлата на „Армията“
Люпко Петрович е роден на 15 май 1947 година във Велика Брустница, в този момент в рамките на Босна и Херцеговина, тогавашна Югославия. Почти цялата му кариера като футболист минава в хърватския Осиек, който води и като треньор. Най-големия си триумф като ментор реализира през 1991 година, когато печели с " Цървена звезда " Купата на европейските първенци. Шампион на Югославия със Звезда и Войводина. В България е водил Левски, Литекс и ЦСКА-София. В момента е отпред на Литекс във Втора лига.
- Г-н Петрович, от първото Ви идване в България като треньор през 1999 година измина близо четвърт век. Как се промени футболът ни от този момент?
- Леле, по кое време мина толкоз време?! Все едно беше през вчерашния ден, като пристигнах на договаряния с Владимир Грашнов, господ да го елементарни, с цел да поема Левски. Много се промени българският футбол и, за жалост, не към положително. Няма качество към този момент, няма толкоз положителни играчи, каквито към момента имаше тогава. Традициите на България във футбола бяха живи – след оня връх на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година обаче нещата последователно потеглиха надолу. Къде са новите Михайлов, Балъков, Лечков, починалият Трифон Иванов, Хубчев, Стоичков, Сираков? Изброявам все футболисти, които можеха да играят във всеки един огромен европейски тим. Даже при малко повече шанс можеха да станат и международни първенци! Безкрайно сте надалеч в този момент от това равнище.
- Защо? На какво се дължи това проваляне съгласно Вас?
- Вижте, други са времената. В световен проект я няма тази откровена и чиста обич към футбола. Всичко се прави от интерес, за пари. Това е едната причина. Другата е, че изчезнаха положителните треньори и школите Ви не действат. Преди 40-50 години не беше единствено великият Димитър Пенев, към него имаше стотици доста добре готови треньори, а школите произвеждаха страхотни играчи. Сега го няма това.
- В България доста се приказва за навлизането на чужденци и неналичието на поле за изява на младите български гении.
- Това беше идната ми точка. Не може в един клуб от Първа лига да има 1-2-ма играчи от школата. Това е скандално. Това е проваляне в пропастта. Задължително би трябвало да се мислят промени в тази посока – какви тъкмо и по какъв начин да се създадат изисква сериозен разбор, само че по този начин не може да продължава. Не съм срещу чужденците, само че дано да имат класа и да са не повече от трима. От тях да се учат младите. А не децата да са по-добри от непознатите играчи! Няма смисъл от такава селекция за нито един тим. Като виждам някои мачове от шампионата, все едно съм в Африка, а не в Европа! Същата полемика върви сега и в Сърбия, не е единствено в България. Задължително е да се вкарат някакви условия за непознатите играчи. Защо не да са играли най-малко 10 мача за националния си тим, да вземем за пример. Трябва да се търси решение. Защото България сега е на дъното. Казвам го и тъй като загубихте от Черна гора! От Черна гора?! Не че ги недооценявам, само че това не е страна с обичаи във футбола. Не са и сънували, че ще се мерят със Сърбия и България, примерно. Националният тим на една страна, която е два пъти колкото София, пристигна и Ви би на футбол! Това е ужасно!
- Защо страни като Хърватия и Сърбия, които са сходни на България като мащаб, съумяха да запазят качеството си във футбола, а ние – не?
- Хърватия е пример. Сърбия има своите проблеми, те не са доста разнообразни от вашите, само че най-малко се класираме на огромни шампионати. С този капацитет обаче имаме опция за доста повече. Защото гении има и в Сърбия, и тук. Но няма треньори, които да ги развиват, няма и методика. Трябва да се учим от хърватите. Да забележим по какъв начин са организирали работата си с децата и юношите, по какъв начин образоват треньорите си и да създадем същото. Но ние на Балканите не обичаме да се учим един от по-добрия към нас. По-скоро ни харесва да завиждаме, да търсим дефекти и до такава степен.
- Часове ни разделят от решителния мач за купата сред Лудогорец и ЦСКА-София. Кой е с по-големи шансове?
- Лудогорец не е оня тим, който беше. Въпреки селекцията и привлечените за доста пари чужденци играта му към момента не дава отговор на марката Лудогорец. Но има леко преимущество, тъй като мачът е в Разград. Ако ЦСКА не завоюва купата, ще е поради загубата на „ Българска войска “ преди няколко седмици. За мен спирането на оня мач за петнайсетина минути беше съдбовно за ЦСКА. Публиката беше напълнила стадиона и искаше да помогне на обичания си тим, само че му направи мечешка услуга. По време на спирането „ алените “ футболисти изстинаха, очевидно не са създали задоволително, с цел да запазят игровата си конфигурация и това си пролича при осъществяването на ъгловия удар, от който падна голът за Лудогорец безусловно минута след подновяването на играта. В същото време тъкмо преди спирането ЦСКА имаше три стопроцентови благоприятни условия да означи. Това е футболът! И, несъмнено, това не значи, че ЦСКА не може да завоюва в Разград. Напълно е действителен сюжета, при който Лудогорец държи повече топката и натиска, само че не съумява да си вкара ситуациите. А ЦСКА отбелязва един гол и бие! Да забележим по какъв начин ще се развие мачът.
- Как оценявате работата на Саша Илич в ЦСКА-София?
- Според мен се оправя добре. За последните 10-15 година нито един треньор от всички нас, които работихме на „ Армията “, не съумя да реализира такава непосредственост до Лудогорец и да ги притисне в борбата за купата.
- Каква е обстановката във Втора лига на България?
- Борим се с Литекс да останем в групата. И тук има чужденци по тимовете, напряко не е за поверие. Има тимове с чужденци и няколко опитни български играчи, те гонят по-високи цели. При мен в Ловеч има няколко надарени момчета, само че сега не мога да ги пущам повече, тъй като би трябвало да си подсигуряваме оставането в групата.
- Много се разяснява сега отбранителният футбол на Жозе Моуриньо в Рома. Вие също постоянно сте реализирал триумфи с по-дефанзивна тактичност, какво мислите?
- Вижте, звъняха ми и от Сърбия да ме питат за Моуриньо. Познавам го от дълго време. Дойде да гледа моите тренировки в Цървена звезда за 10 дни, като бяхме на подготовка в Португалия през 1991 година Точно бяхме спечелили Купата на европейските първенци. Моуриньо в този момент е спечелил всичко във футбола и знае кое е значимото. Веднъж Драган Джаич ме попита кое е най-хубавото нещо във футбола. Отговорих му:
– Красивата офанзива, приключила с гол!
– Не, Люпко – сподели ми Драган, – най-хубавото във футбола е успеха.
Като нямаш футболисти, с които да играеш атрактивно и нападателно, не го правиш. Нагласяш стила, тъй че да имаш резултати. Защото резултатите вършат треньора. И остават в историята.
- Г-н Петрович, от първото Ви идване в България като треньор през 1999 година измина близо четвърт век. Как се промени футболът ни от този момент?
- Леле, по кое време мина толкоз време?! Все едно беше през вчерашния ден, като пристигнах на договаряния с Владимир Грашнов, господ да го елементарни, с цел да поема Левски. Много се промени българският футбол и, за жалост, не към положително. Няма качество към този момент, няма толкоз положителни играчи, каквито към момента имаше тогава. Традициите на България във футбола бяха живи – след оня връх на международното състезание в Съединени американски щати през 1994 година обаче нещата последователно потеглиха надолу. Къде са новите Михайлов, Балъков, Лечков, починалият Трифон Иванов, Хубчев, Стоичков, Сираков? Изброявам все футболисти, които можеха да играят във всеки един огромен европейски тим. Даже при малко повече шанс можеха да станат и международни първенци! Безкрайно сте надалеч в този момент от това равнище.
- Защо? На какво се дължи това проваляне съгласно Вас?
- Вижте, други са времената. В световен проект я няма тази откровена и чиста обич към футбола. Всичко се прави от интерес, за пари. Това е едната причина. Другата е, че изчезнаха положителните треньори и школите Ви не действат. Преди 40-50 години не беше единствено великият Димитър Пенев, към него имаше стотици доста добре готови треньори, а школите произвеждаха страхотни играчи. Сега го няма това.
- В България доста се приказва за навлизането на чужденци и неналичието на поле за изява на младите български гении.
- Това беше идната ми точка. Не може в един клуб от Първа лига да има 1-2-ма играчи от школата. Това е скандално. Това е проваляне в пропастта. Задължително би трябвало да се мислят промени в тази посока – какви тъкмо и по какъв начин да се създадат изисква сериозен разбор, само че по този начин не може да продължава. Не съм срещу чужденците, само че дано да имат класа и да са не повече от трима. От тях да се учат младите. А не децата да са по-добри от непознатите играчи! Няма смисъл от такава селекция за нито един тим. Като виждам някои мачове от шампионата, все едно съм в Африка, а не в Европа! Същата полемика върви сега и в Сърбия, не е единствено в България. Задължително е да се вкарат някакви условия за непознатите играчи. Защо не да са играли най-малко 10 мача за националния си тим, да вземем за пример. Трябва да се търси решение. Защото България сега е на дъното. Казвам го и тъй като загубихте от Черна гора! От Черна гора?! Не че ги недооценявам, само че това не е страна с обичаи във футбола. Не са и сънували, че ще се мерят със Сърбия и България, примерно. Националният тим на една страна, която е два пъти колкото София, пристигна и Ви би на футбол! Това е ужасно!
- Защо страни като Хърватия и Сърбия, които са сходни на България като мащаб, съумяха да запазят качеството си във футбола, а ние – не?
- Хърватия е пример. Сърбия има своите проблеми, те не са доста разнообразни от вашите, само че най-малко се класираме на огромни шампионати. С този капацитет обаче имаме опция за доста повече. Защото гении има и в Сърбия, и тук. Но няма треньори, които да ги развиват, няма и методика. Трябва да се учим от хърватите. Да забележим по какъв начин са организирали работата си с децата и юношите, по какъв начин образоват треньорите си и да създадем същото. Но ние на Балканите не обичаме да се учим един от по-добрия към нас. По-скоро ни харесва да завиждаме, да търсим дефекти и до такава степен.
- Часове ни разделят от решителния мач за купата сред Лудогорец и ЦСКА-София. Кой е с по-големи шансове?
- Лудогорец не е оня тим, който беше. Въпреки селекцията и привлечените за доста пари чужденци играта му към момента не дава отговор на марката Лудогорец. Но има леко преимущество, тъй като мачът е в Разград. Ако ЦСКА не завоюва купата, ще е поради загубата на „ Българска войска “ преди няколко седмици. За мен спирането на оня мач за петнайсетина минути беше съдбовно за ЦСКА. Публиката беше напълнила стадиона и искаше да помогне на обичания си тим, само че му направи мечешка услуга. По време на спирането „ алените “ футболисти изстинаха, очевидно не са създали задоволително, с цел да запазят игровата си конфигурация и това си пролича при осъществяването на ъгловия удар, от който падна голът за Лудогорец безусловно минута след подновяването на играта. В същото време тъкмо преди спирането ЦСКА имаше три стопроцентови благоприятни условия да означи. Това е футболът! И, несъмнено, това не значи, че ЦСКА не може да завоюва в Разград. Напълно е действителен сюжета, при който Лудогорец държи повече топката и натиска, само че не съумява да си вкара ситуациите. А ЦСКА отбелязва един гол и бие! Да забележим по какъв начин ще се развие мачът.
- Как оценявате работата на Саша Илич в ЦСКА-София?
- Според мен се оправя добре. За последните 10-15 година нито един треньор от всички нас, които работихме на „ Армията “, не съумя да реализира такава непосредственост до Лудогорец и да ги притисне в борбата за купата.
- Каква е обстановката във Втора лига на България?
- Борим се с Литекс да останем в групата. И тук има чужденци по тимовете, напряко не е за поверие. Има тимове с чужденци и няколко опитни български играчи, те гонят по-високи цели. При мен в Ловеч има няколко надарени момчета, само че сега не мога да ги пущам повече, тъй като би трябвало да си подсигуряваме оставането в групата.
- Много се разяснява сега отбранителният футбол на Жозе Моуриньо в Рома. Вие също постоянно сте реализирал триумфи с по-дефанзивна тактичност, какво мислите?
- Вижте, звъняха ми и от Сърбия да ме питат за Моуриньо. Познавам го от дълго време. Дойде да гледа моите тренировки в Цървена звезда за 10 дни, като бяхме на подготовка в Португалия през 1991 година Точно бяхме спечелили Купата на европейските първенци. Моуриньо в този момент е спечелил всичко във футбола и знае кое е значимото. Веднъж Драган Джаич ме попита кое е най-хубавото нещо във футбола. Отговорих му:
– Красивата офанзива, приключила с гол!
– Не, Люпко – сподели ми Драган, – най-хубавото във футбола е успеха.
Като нямаш футболисти, с които да играеш атрактивно и нападателно, не го правиш. Нагласяш стила, тъй че да имаш резултати. Защото резултатите вършат треньора. И остават в историята.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ