Малките радости и малките неща струват повече от големите ♥ Рей БРЕДБЪРИ
„ Люляковите шубраци костват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда – също! “
~ Из „ Вино от глухарчета “
♥ Вино от глухарчета
Когато остарееш като мене, тогава ще схванеш, че дребните наслади и дребните неща костват повече от огромните. Една разходка в пролетното утро е по-хубава от стокилометрово странствуване с най-бързия автомобил и знаеш ли за какво? Защото е наситена с аромати, изпълнена е с неща, които порастват. Имаш задоволително време да търсиш и да откриваш. Зная – сега вие сте по огромните резултати, и не отхвърлям – в това няма нищо неприятно. Но човек като тебе, който работи във вестник, би трябвало да се оглежда и за дребните боровинки, до момента в който бере едри дини. Ти се задоволяваш със скелета, аз пък се заглеждам за отпечатъци от пръсти; в това също няма нищо неприятно. На тази възраст сходни неща тебе те отегчават, а пък аз се запитвам: дали не е по този начин, тъй като просто не си се научил да ги цениш? Ако оставим на вас, ще издадете закон за възбрана на всички дребни занаяти, на всички дреболии. Ала, тогава няма да си оставите нищо, за което да се улавяте всред огромните неща, и ще видите дявола по пладне да си блъскате мозъка с какво да се захванете, с цел да не полудеете. Кажи ми, за какво не оставите и природата да ви научи на нещо? Престригването на тревата и плевенето могат да се трансфорат в метод на живот, сине мой.
Люляковите шубраци костват повече от орхидеите. Глухарчето и кукувичата прежда – също! Защо ли? Защото те карат да се наведеш, най-малко за малко да обърнеш тил на всички хора и на целия град, карат те да се поизпотиш и те смъкват долу до пръстта, където отново си спомняш, че имаш нос. А когато по този метод останеш самичък със себе си, ти наистина идваш на себе си за известно време; останал самичък, имаш опция да обмислиш нещата радикално. Градинарството е най-хитрият метод да си пофилософстваш скритом. Никой не се досеща, никой не те упреква, никой не те подозира, а ти си се потулил тук, един Платон измежду божурите, един Сократ, който прекопава боровата си горичка. Човек, помъкнал чувал с тор по своята морава, е истински Атлас, който оставя Земята да се върти с лекост на неговото рамо. Както сподели един път Самуел Споулдинг, ескуайър, „ Копай в земята, рови се в душата “. Превъртай тези остриета, Бил, и се къпи в пръските от Водоскока на младостта. Край на урока. Още повече, потребно е един път в годината да се похапне манджа от глухарчета.
От: „ Вино от глухарчета “, Рей Бредбъри, превод Жени Божилова, изд. „ Народна юноша “, 1979 година
Снимка: knkx.org
