Целият ни живот е чакалня ~ Гара за двама
Людмила Гурченко и Олег Басилашвили. Актрисата с експлозивен темперамент и срамежливият артист в една мелодраматична любовна история от 1982 година. В първия снимачен ден Олег се пробва да уговори режисьора Елдар Рязанов да спести сцената, в която целува Гурченко. Ако не, той бил подготвен да се откаже от ролята. Тук обаче действието поема самата актриса, която пренаписва разговора и избавя ситуацията. За кривите коловози на любовта и салона за чакащи ~ с комизъм и малко горест от „ Гара за двама ”.
Уважаеми пасажери! Намерена е старица без документи!
За ресторанта съм извънреден пианист. За изкуството – напълно елементарен.
Според мен, до момента в който тази кокошка е била жива, е работила като сервитьорка във вашия ресторант.
- Да-а-а-а, а по какъв начин се казвате, момиче?
- Момиче. Момиче непристъпно, изключително за директно преминаващи жители.
- А аз напълно не съм се готвил да я приближавам тая цитадела...
- Уважаеми приятели, през днешния ден моят брачен партньор има празник!
- Колко радостно!
- А бихте ли изсвирили за него „ Умиращият лебед ”?
Вие може и да се откажете да отидете на среща с жена си, само че да се откажете да свирите на акордеон – нямате право!
Аз към момента не съм ви задал автентичен мъжки въпрос. Какво ще вършиме довечера?
У вас няма това, което мразя...
В магазина те наскърбяват, отиваш на пазара да си починеш – същата работа!
- Вие сте в 7-ми вагон. Но за жалост, общ.
- Скоро в живота ми всичко ще бъде общо..
Сто грама – не са спешна спирачка. И да дръпнеш – няма да спреш.
Боже мой, свършена съм! Никога повече няма да ме поканят в малкия екран!
Целият ни живот е чакалня...
* „ Вокзал для двоих ”, 1982 година, рeжисьор Эльдар Рязанов
Снимки ~ tvc.ru, rg.ru, sputnikfestiwal.pl
